Благовест Аргиров е половинката от най-обичания български поп дует, който догодина ще отбележи впечатляващите 45 години на сцена. Макар със Светослав да са неразделни както в музиката, така и в живота, днес Благовест застава пред нас за един изключително откровен, личен и мъдър разговор.
В него той повдига завесата над славното минало, разказва за гордостта от възрожденските си корени, за радостта от внуците, разпръснати по света, и защо вярва, че въпреки трудностите, българите днес живеят по-добре от всякога.
- Догодина отбелязвате точно 45 години на сцена като дует. Когато се обърнете назад към този почти половин век музика, кой е споменът, който винаги ви кара да се усмихвате?
- Винаги началото. Всичко, което беше в началото, първият ни концерт в София, в подлеза на бул. “България”. Човек като си направи една равносметка, всичко преминава. Но най-скъпото са концертите, които винаги оставят трайни следи, предполагам, във всеки един изпълнител.
- След дълго време, в което бяхте разделени, сега отново сте неразделни. Когато се събрахте отново, направихте концерт и видяхте, че всичко си е постарому и любовта на публиката не е стихнала, какво изпитахте? Променила ли се е публиката от тогава?
- Ами не, просто всички сме помъдрели от тогава. И ние, и те. Ние когато направихме нашия дебют, бяхме на по 23 г., а нашите почитатели бяха между 14 и 18 г. И ние, и те сме пораснали и помъдрели. Но най-големият ентусиазъм у нас предизвиква отношението от страна на публиката, което продължава и до ден днешен. Любовта и това, че пеят и танцуват с нас на нашите концерти.
- Вие си останахте в България, малко бяхте в чужбина.
- Да, в Норвегия почти не съм живял, около две седмици само, малко ми е студено там. Но 5 години живях в Италия. Манталитетът на хората там е много близък до нашия, с южняшка кръв, но е много по-уредена като държава. Но се върнах още през 1996 г. и оттогава съм си в България, вече 30 години.
Камъкът си тежи на мястото
Лошото е, че не може да се организираме да си оправим страната, за да живеем всички по-добре. Това го пожелавам на всички мои сънародници - да успеем да направим така, че всички да сме добре. Промяната трябва да започне от нас самите. Трябва да перифразираме тази сентенция “не е важно аз да съм добре, важно е на Вуте да му е зле”, да я направим - всички да сме добре. Аз винаги съм голям оптимист и все се надявам, че този ден ще дойде.
- А виждате ли промяна в младото поколение?
- Много по-различни са от нас. Много по-критични са, не се примиряват с неправдите и така трябва да бъде. Много са свободолюбиви. Бъдещето е на младите.
- Пенсионирахте ли се с брат ви?
- Опитваме се сега да се пенсионираме и се надявам до края на годината да сме вече пенсионери. Писаха някакви глупости, че брат ми вече е пенсионер и взима някакви баснословни суми, но това не е вярно. Сега, като навършихме 67 г. на 23 април, си подадохме документите.
- Все пак той ще получава по-висока пенсия от Норвегия?
- Разбира се. Понеже сега живее в България, подаде документи чрез НОИ, те ще ги изпратят до Норвегия и там ще се решат нещата. При мен май ще стане по-бързо.
- С една европейска пенсия смятате ли, че у нас се живее по-добре, отколкото с българска пенсия?
- Норвежката пенсия е по-висока, а тук в България са толкова възможностите на страната ни. Полека-лека се вдигат доходите и на пенсионерите. Това е една несправедливост, която се надявам да бъде в най-скоро време преодоляна, защото държавата се познава дали е добра по това как тя се отнася към възрастното поколение, към нашите баби и дядовци, майки и бащи
Защото те заслужават едно по-добро бъдеще.
- Така е, но когато в хазната няма пари, няма достатъчно работещи, за да издържат пенсионерите, как може да се случи?
- Да де, но мисля, че могат политиците все още да помогнат на пенсионерите, могат да направят нещо за тях. Тези хора заслужават, защото много години са работили за тази държава и заслужават едно по-добро отношение, според мен. Надеждата е за по-добри дни, трябва да гледаме положително на нещата.
- Още в края на 90-те започнахте бизнес с недвижими имоти. Как въобще се насочихте натам?
- С една наша братовчедка, Красимира Гарова, започнахме първата сграда и след това полека-лека се разви този бизнес. Не е нещо голямо, не сме голяма фирма, но общо взето не се оплакваме.
- Този бизнес ли ви даде сигурността днес да правите музика за удоволствие и от любов към публиката, без да правите компромиси?
- Не само това, ние имаме много приятели и спонсори, които много ни помагат, като започнете “Макдоналдс”, “Самсунг”, “Рейкепитал”, “Вая бийч”, Добрин Иванов, наш голям приятел, който също много ни помага. Така че те ни дават една възможност да правим това, което наистина ни харесва, и аз мисля, че последните 8 г. направихме доста песни, които се запяха от хората и се харесаха, и успяха да се утвърдят.
- Последните години не спирате да творите...
- Да, нещото, което можем да правим, е да създаваме музика, ние сме професионални музиканти, завършили сме консерваторията, Светослав с пиано, аз с виолончело. Това е, което можем да правим най-добре.
Аз съм много щастлив, както и Светослав, разбира се.
- А съпругата ви как приема този динамичен живот, който водите в момента?
- С огромно разбиране, за което й благодаря. И аз, и брат ми имахме огромен късмет с нашите половинки. Благодарим на Господ, че ни срещна с тях, да са живи и здрави и да продължаваме нашия съвместен живот.
- Обичате ли да пътувате, къде обикновено ходите на почивка?
- Много обичаме да пътуваме. Едно време моят дядо казваше „най-хубавото нещо, което можеш да направиш, е да обиколиш света“
Нямаме, за съжаление, много време да пътуваме, но смятаме да отделяме все повече време за това. Били сме на много места, всяка държава има своето очарование и традиции. Всички са различни и именно това е интересното, да отидеш на ново място, да се запознаеш с културата и бита на хората, които живеят там. Това ми е много интересно.
- Къде ви харесва най-много?
- Всяка държава си има своето очарование, но явно е България, щом и двамата сме тук.
- Имате двама сина от две жени и трима внуци.
- Само мъжки рожби, за съжаление големият ми син живее в Норвегия, а малкият в Сан Диего.
- Успявате ли да се виждате?
- Със съвременните средства за комуникация всяка седмица по няколко пъти и с единия, и с другия. Така имам чувството, че постоянно сме заедно.
- Големият син идва ли в България, води ли внуците?
- Идва, да, водил е само големия внук. Водихме ги на Рилския манастир, много им харесва в България. Сигурно ще започнат да идват по-често, особено лятото, България е много красива и подходяща за почивка, прекрасна страна имаме.
- А на какъв език си говорите с внуците?
- С големия син си говорим на италиански, а с малкия на български, той си е наше момче, до 19 г. живя в България. А с внуците разменяме по няколко думи, защото те говорят норвежки и английски.
- Знаят ли кой е дядо им в България?
- Предполагам, никога не съм ги питал.
- Дали са слушали ваши песни?
- Не знам, но големият ми внук, който е на 8 г., е много добър футболист. Тази година “Барселона” прави изнесена школа в Норвегия и той е един от избраните. Казах на Христо (бел. ред.: Стоичков) и той вика “Ще го наблюдавам” (смее се).
- С Христо Стоичков сте много добри приятели, а вече и колеги.
- Големи приятели сме от много години, всъщност ние сме и съграждани, пловдивчани. И тримата сме почетни граждани на Пловдив.
Някак си си пасваме и венец на нашето приятелство е любовта към музиката
Искам да кажа, че Христо много обича музиката, много обича да пее и мисля, че и в двете песни, които направихме заедно, се представя чудесно. Имаме по над милион гледания, това показва, че и публиката оценява това, което правим.
- Особено новата песен “Българи сме още” е много близка до хората.
- Тя е фолклорна, написана от Стефан Димитров, по текст на Маргарита Петкова. Само техните имена са достатъчни за един успех. 9/8 - един такт, който е залегнал в душата на българина. Идеята беше изцяло на Стефан Димитров и подкрепена горещо от Христо Стоичков.
- Имате много приятели сред колегите музиканти, за толкова години в гилдията случвало ли се е да се скарате сериозно с някои или да имате конфликт, който да остави трайна следа?
- Не, никога. Нямаме конфликти с никой от нашите колеги, смятаме, че взаимоотношенията между хората в гилдията трябва да бъдат приятелски, доколкото това е възможно. Имаме страшно много приятели, като започнете от Тони Димитрова, тя ни е като сестричка вече, Васил Найденов, Роси Кирилова, Орлин Горанов, Силвия Кацарова, Йорданка Христова, да не пропусна някого, но с всички поддържаме приятелски взаимоотношения. И групите, разбира се, и “Сигнал”, и ФСБ, и “Щурците”, с всички сме приятели и им благодарим за тяхното отношение към нас.
- Неотдавна БГ радио отбеляза 25 години и вие бяхте част от грандиозния концерт. Какво беше чувството да пеете пред толкова много хора на площад “Св. Александър Невски“?
- Искам да кажа, че БГ радио е домът на българската популярна музика, няма друга радиостанция, която да пуска и да популяризира българската музика като БГ радио
Освен това те правят най-мащабните ивенти в България, на които всъщност се определя посоката на развитието на българската популярна музика, и този път не изневериха на себе си. Сцената беше уникална, режисурата беше от чужди екипи, изключително професионално. Мисля, че режисьорът беше режисьорът на “Евровизия”. Страшно много публика имаше - между 8 и 10 000 души. Чувството е невероятно. Мога да кажа едно огромно благодаря на БГ радио, че ни дадоха тази възможност да изживеем заедно с тях техния рожден ден и да участваме в този невероятен концерт. Благодарим им от сърце!
- Имаше музиканти, които се обидиха, че не бяха поканени, но няма как да съберат всички, за съжаление.
- Да, за съжаление, стават и такива работи. Надявам се, че отношенията между Данчо Караджов, група “Сигнал” и БГ радио ще се изгладят в най-скоро време, защото БГ радио пускат “Сигнал”, те са наши приятели, имат много публика и мисля, че това недоразумение, защото аз го определям като такова, ще бъде изгладено.
- Благовест, как, когато вие бяхте тийн идоли, не се главозамаяхте, а останахте здраво стъпили на земята?
- Може би това е от нашата зодия, ние сме Телци и сме здраво стъпили на земята. Имахме късмет, защото наистина толкова бързо се случиха нещата и станахме популярни. Може би благодарение на хората около нас. Няма да спирам да повтарям, че Мария Нейкова, бог да я прости, страшно много ни помогна в началото на нашата кариера. Панайот Славчев, Кирил Иванов, това са все хора, които са имали голямо влияние върху нашето развитие като поп музиканти.
- Разкажете какво беше детството ви, имахте ли село, където да ходите при баба и дядо?
- Не, нямаме. Родителите на баща ми са от Костурска Македония, от Загоричане, и след Първата световна война се местят в Пловдив. А по линия на майка ми моята баба Елена Дюлгерова е от Каблешковия род, от там ни е връзката с тях. А дядо ми е Светослав Карпаров, Марин Дринов е негов вуйчо. Така че по линия на майка ми сме и от Каблешковия род, и от този на Дринов, възрожденски родове, които са допринесли за нашата родина България.
- Какво научихте от тях?
- Винаги са ни учили да бъдем искрени и скромни. Смятам, че това много ни е помагало, когато бяхме изключително популярни, да бъдем здраво стъпили на земята. А възпитанието е много важно.
- Значи не е само от зодията.
- Да, не е само от зодията, права сте.
Те ни възпитаха в дух на честност и трудолюбие, за което им благодарим. Вече не са между нас, но смятам, че ни гледат отгоре и ни помагат.
- Какво искате да предадете на вашите внуци?
- Същото, ако може да са трудолюбиви и честни, ще бъдем много щастливи.
- Изглеждате в чудесна форма, сякаш не сте мръднали от едно време. Как се поддържате толкова млади и енергични?
- Според мен това е ген. Не спортуваме, макар да искаме, но не ни се получава. Но пък обичаме да гледаме спорт, ето сега световното следяхме с интерес. Големи фенове сме на Меси. Христо Стоичков постоянно ни изпраща снимки с именити футболисти и най-много с Меси. Пращаше ни видеа всеки път когато е на стадиона, за да усетим атмосферата.
- Когато се огледате около себе си, кое най-много ви натъжава в съвременния свят?
- Най-много ме натъжава това, че не всички хора живеят така, както заслужават. Натъжават ме дечица, които няма какво да ядат. Тези войни, които се водят, това отношение между хората. Винаги е било така, винаги е имало войни, заради различни интереси. Но понеже ме питате - бедността и войните най-много ме натъжават. Този стремеж към парите в световен мащаб според мен един ден ще унищожи човечеството. Това изражда и изкуство, и спорт, и всичко.
- Липсва ли ви времето, когато бяхте в пика на кариерата си?
- Ами тогава бяхме много популярни и, разбира се, си спомняме за него с умиление. Но сега като че ли хората живеят по-добре. Мисля, че в България хората никога не са живели толкова добре, в исторически план. Това е една положителна тенденция в развитието на нашата родина.
- Ако трябва да се обърнете към хората на вашата възраст, какво бихте им казали? Каква е рецептата за пълноценно и щастливо ежедневие в тези златни години?
- Мога да им пожелая най-вече да са живи и здрави, да се обичат и да са щастливи.
Щрихи към портрета♦ Благовест Аргиров е роден на 23 април 1959 г. в Пловдив, където от малък се насочва към класическата музика и завършва Музикалното училище, а след това и Академията за музикално и танцово изкуство със специалност виолончело. Звездният му път в поп музиката започва в началото на 80-те години, когато заедно с брат си Светослав създават дует “Братя Аргирови” и предизвикват истински фурор у нас, като дебютният им албум “Момиче за двама” е разпродаден в рекордните над 400 хиляди копия. След демократичните промени певецът работи зад граница, изявявайки се в скандинавските страни, Германия и Австрия, а за около пет години се установява и в Италия. Завръща се окончателно в България в края на 90-те години, когато успоредно с музиката започва да развива и успешен бизнес с недвижими имоти, който му осигурява финансова независимост. ♦ В личен план Благовест е щастлив баща на двама сина от два брака - Александър, който е пилот инструктор в Норвегия и вече го е дарил с трима внуци, и по-малкия Кристиян, който завърши висшето си образование в Нидерландия. Днес легендарният изпълнител се радва на спокоен живот в родината до настоящата си съпруга Лили и продължава активно да твори и да пълни залите, доказвайки, че за истинската любов към сцената няма възраст. |
Цветелина ТОТЕВА
