Актрисата Добрина Гецова няма нужда от специално представяне. Красива дама с мек тембър на гласа, ясна дикция и емоционален изказ. Почитателите на Мелпомена я познават от прекрасните й роли в Сатиричния театър.
Миналия сезон Добрина Гецова нашумя благодарение на ролята на акушерката Теодора Петкова в сериала “Вяра, Надежда, Любов”. С искреност и топлота тя влезе в интересния персонаж, който спечели симпатиите на публиката.
Откриваме я в родния й Разград, а тя с удоволствие прие да даде интервю за читателите на “Над 55”.
- Госпожо Гецова, прекрасна роля изиграхте в сериала “Вяра, Надежда, Любов”. Станахте всенародна любимка!
- Не знам дали тази роля ми е донесла всенародно признание, но аз я обичам. По време на снимките се запознах с качествени хора, чиито имена знаех от афиши, от снимки.
Запознах се с Нети, която е не само много талантлива, но и много добър и мил човек
Изобщо по-голяма част от актьорите в сериала са щедро надарени и работят много професионално. Благодаря на кастинг режисьорката за избора! Хората, които срещнах по време на снимките, са богатството, по-голямо, отколкото самия материал. Разбира се, не подминавам сценария, сюжета. Публиката го оцени. Обичам ролята си, но мога да се справя и с по-сериозни роли от нея.
- Вие вероятно произхождате от театрално семейство?
- Напротив. Няма театрали в моя род. Майка ми, Благородка, е завършила Софийския университет “Св.и Климент Охридски” и по професия е учител. Баща ми, Неделчо, Бог да го прости, бе инженер. Обикновено семейство, в което в детството ми царяха уважение и любов.
Акушерката Теодора вече е любим персонаж на публиката.
- Кога за първи път бяхте на театър?
- Във втори клас. В театъра в родния ми Разград гледах “Вампир” на Антон Страшимиров. Пиесата не е за деца, но много ми хареса. В четвърти клас участвах в представление на разградския театър, повериха ми детската роля в един спектакъл. Вечерта след премиерата мама и татко ме заведоха на ресторант и ми подариха цветя. Много специална вечер!
- Тогава ли си дадохте сметка, че ще станете актриса?
- Да. Завърших реалната гимназия в Разград “Никола Вапцаров”. Учителката по литература държеше да следвам литература, защото проявявах интерес към книгите. “Жалко за такъв талант, който анализира толкова правилно произведенията”, казваше тя. Бях категорична, че няма да кандидатствам литература, защото просто е безсмислено. Дори да ме приемат, ще се откажа. А ако ме скъсат във ВИТИЗ, пак ще кандидатствам, докато успея.
- Но имахте късмета да влезете от първия път!
- Така се случи. Беше по времето, когато кандидатстваха 2500 млади хора от цялата страна. Направих силно впечатление на комисията Дете от дълбоката провинция, на 18 години, което не можеше само да стигне от “Раковски” до булевард “Витоша”. Някой трябваше да ме води, за да не се загубя. Но това ми помогна, мотивира ме да работя сериозно. В първи курс бях много щастлива. Чувствах се като човек, който разполага с най-голямата справедливост на земята. Казваха ми: “Ако нямаш връзки, няма да влезеш! Знаеш ли какви деца кандидатстват в Института!?”. Не бяха прави. Минавах един след друг кръговете, общо пет. Влязох, бях трета по успех. Някак си се оказа, че има справедливост. Убедих се, че талантът е велика сила.
- Кои бяха вашите учители в Института?
- Влязох в класа на доцент Елка Михайлова, после тя стана професор. Моите учители ме научиха, че театърът е по-важен от всичко. Тоест представлението е по-значимо от персоната.
Научиха ни, че в тази професия не можеш да бъдеш безчестен, а ако си, това си личи
Показаха ни как идеално да смесваме собственото си актьорско самочувствие с цялото. Да центрираш вниманието не в себе си, а в партньора. Както навсякъде, и в театъра има морал. Много държаха на начина на изказ на сцената. Имахме упражнения по техника на говора, за да има диафрагмата сила. Сега не знам дали студентите в НАТФИЗ минават през такова обучение.
- Вие сте водеща актриса в Сатиричния театър. Как попаднахте в тази прославена трупа?
- Беше през 2013-а. Изпаднах в криза. Моят театър - пътуващият, бе разформирован и слят с Народния. Ириней Константинов ме назначи разпоредителка в гардероба на Театър “София”. Случайно срещнах Калин Сърменов на улицата. Разказах му с какво се занимавам. След три дни ми се обади и каза да си подам документите в Сатирата.
Специален човек е той в моя живот
Много хора са ме потупвали по рамото, казвали са ми, че съм способна, обещавали са да измислят нещо добро за мен. Нищо не ми предложиха. А Калин ми предложи работа. Сметна, че съм талантлива, и ме покани в театъра. Голям пич е той!
В трупата на Сатирата актрисата се чувства като в семейство.
- Какво е за вас Сатиричният театър?
- За мен Сатирата днес е семейство. Звучи като клише, но е така. Никога в трупата не е имало такава атмосфера като сегашната. В театъра няма недомлъвки, няма напрежение. Общуваме прозрачно и това се задава от главата. При нас не виреят измислени хватки. Конкуренцията си я има. Признавам, искала съм да играя роля, дадена на друг. Но всичко е в рамките на нормалното. Затова салонът при нас винаги е пълен.
- Моля, разкажете за вашето семейство, за най-близките ви хора!
- Имах 25-годишен брак с моя съпруг, в един момент се разведохме. Той вече е покойник, вечна му памет. Бракът ми не беше от успешните, но за мъртвите или добро, или нищо. Имаме дъщеря, която завърши Факултета по журналистика в университета “Св. Климент Охридски”. Поработи в няколко вестника. Последният беше “Банкер”. Имам внук, 15-годишен юноша. Двамата сега живеят в Германия, ходим си на гости. Ситуацията при мен е такава, занапред ще видим какво ще се случи.
- Какво ви очаква през новия сезон?
- Нова премиера на “Политическо Сатирично Кабаре”, с което правим 4-дневно турне в летните театри на големите градове през септември. Имам и друг проект, но не искам да говоря предварително - да не ми мине котка път!
През новия сезон ще има и други изненади за публиката. Предстои обявяването на конкурс за директор на театъра, защото мандатът на настоящия изтича. От сърце пожелавам на Калин Сърменов отново да спечели.
Щрихи към биографиятаДобрина Гецова е родена в Разград. От дете мечтае да стане актриса. Във втори клас вече е в драматичния кръжок и играе главната роля в “Домът на Котана”. След завършване на средното си образование кандидатства във ВИТИЗ и е приета от първия път. След завършване на Академията Добрина Гецова е разпределена в Ямбол, а по-късно режисьорът Здравко Митков я харесва и тя отива в Пазарджишкия театър. Там Добрина има шанса да работи с изключително качествени професионалисти. |
Ели КИРЧЕВА
