На името на писателя акад. Николай Хайтов са кръстени десетки улици и сгради, а паметници, изваяни за него, са разпръснати из цяла България. Известните творци винаги са били в центъра на общественото внимание, но за съжаление понякога предмет на коментари стават не само техните творби - книги, филми и представяния, а личният им живот с най-дискретни подробности. Често тези информации са почерпени от фалшиви новини или са просто съчинени, което налага изясняването на фактите от първо лице.
Повод за този разказ е писмото на Стефан Недев, публикувано в брой 3 на вестник “Над 55”, което се отнася за Николай Хайтов и неговата вила в село Яврово.
Като първородна дъщеря на писателя е важно да бъде споделяна истината за съдбата на този имот. След смъртта на баща ми наследниците - аз и моите братя Александър и Здравец, които са от втория брак на Николай Хайтов, имахме желание тази вила да се превърне в музей. Тя е малка, не е луксозна и по нищо не се отличава от останалите къщи в селото. До съгласие обаче не се стигна. Според последната съпруга на баща ми - преводачката Жени Божилова, никой не би отишъл да посети подобен музей толкова високо в планината. Тя пожела да закупи нашите дялове, за да запази вилата като скъп семеен спомен. Последваха спорове и съдебни решения, като в крайна сметка правораздавателният орган постанови имотът да бъде продаден на търг.
Търгът бе спечелен от Жени Божилова и нейната племенница Елена Големанова, която е осиновена от нея. Съдебното решение бе прието, като дяловете на тримата наследници бяха изплатени. Елена Големанова обеща да поддържа мястото така, че всичко в него да носи паметта на Хайтов. Това накратко е съдбата на бащината вила в Яврово, която, за голямо съжаление, не стана официален музей.
Липсата на такова място в Яврово обаче не бе край на стремежа ни да се запази споменът за лесовъда писател. В село Хвойна, Смолянско, от където е моята майка и първа съпруга на Хайтов - Мария Пиндева, бе открита паметна плоча. В този дом той е живял в периода 1942 - 1943 г.
По повод 90-годишнината от рождението му, със съдействието на кмета Наско Губеров и собственика на къщата Георги Даскалски, бе поставена мраморна плоча с негов любим девиз. Там бе обособена и стая, подредена като музеен експонат с неговия портрет, книги и комплект от чанове. В Хвойна започнаха да се провеждат и летни вечери под надслов “На раздумка по хайтовски”.
Паметни знаци бяха поставени и на други важни за него места. В Асеновград, където е учил, бе поставена плоча на чешмата в двора на училището, изработена от скулптора Христо Венев. Братята ми Александър и Здравец издигнаха паметници в София, Смолян, както и в село Радуил и град Сапарева баня, където баща ми е работил. Почти няма голям или малък град в страната, в който да няма улица или сграда на негово име.
Народната любов към Николай Хайтов е огромна и тя не може да бъде побрана в една сграда. Тя се пази чрез филмите “Козият рог” и “Капитан Петко войвода”, чрез книгите, които се пишат за него, и в сърцата на хората, които виждат в неговия образ истински талант и човеколюбец. Един музей в родното му село би събрал вещите му, но неговият истински дом остава паметта на българите.
Елена ХАЙТОВА, София
