Надежда Захариева и Дамян Дамянов се срещат на небето

Един лист ще остане недописан, едно стихотворение недовършено, един роман няма да стигне до края си. Един живот бе изживян достойно. Както малцина могат. Както може само Надежда Захариева. Господ прибра един праведник, една героиня с чиста душа, която вмирисаният ни свят не можа да омърси.

Тежката й участ не бе присъда от съдбата, а неин съзнателен избор. Тридесет и пет години тя нито за миг не се отдели от съпруга си Дамян Дамянов. Разделяли са се само три пъти: когато е влизала в родилния дом, за да даде живот на дъщеря им и двамата сина.

Надежда Захариева е жената, която големият поет най-много е обичал, мразил, слушал, изневерявал, но без която не си е представял и миг. Надя е била жестокият критик, цензорът, човекът, който наред с кафето, цигарите, коняка му давал съвети, кураж и никога не го е излъгал. Само тя е можела да си позволи да му каже: 

- Това вече си го писал. То е под летвата ти.

Няма голям творец, който, след като чуе такива думи, да не се ядоса. Но това, което му казват после, го кара да замълчи и укроти нараненото си его: “Щом не приемаш мнението ми, не ме питай. Но питаш ли ме, ще бъда искрена. Няма да те излъжа”.

Надежда Захариева с Ваня Петкова и Дамян Дамянов

“Който иска да се отдаде на някаква муза, не трябва да се жени.” Това е китайска мъдрост. Надя с усмивка казваше, че я е научила твърде късно. Когато “белата” вече била станала. Но не съжаляваше. Нито пък се оплакваше. Така я учили родителите й: За всичко, което се случва, всеки сам си е виновен. Казваше още: Никой не ме е бил по главата да се омъжа за Дамян. Предпочела съм да направя щастлив един болен човек, отколкото да бъда нещастна със здрав. Това е моето решение и никога не съм съжалявала. 

Радово, Трънско, е родното село на поетесата. Сандански, градът, в който е израсла, читалището, храмът, в който е била събрана световната мъдрост, знание, красота и в който малкото момиченце прекарвало всяка свободна минута.

В осми клас написва първото си стихотворение

Нормално увлечение на дете, чийто мозък вече е заприличал на библиотека. Ще й мине. Става студентка, учи Френска филология в Софийския университет. Но не минава. Нещо повече, около нея се оформя малка група почитатели, или казано по днешному - фенове. Вестниците и списанията я печатат, специалистите коментират, славата плавно каца на рамото й. Гилдията на поетите вече я има за своя. И тогава идва неочакваното: “Наде, защо не се оженим?”. 

Въпроса задава Дамян Дамянов, най-нашумелият тогава млад поет и човекът, на който само пред няколко месеца е казала, че е луд. Два дни са нужни, докато каже “да” и се превърне в негова сянка. 

През тези 35 години семеен живот Надя е всичко: съпруга, майка на три деца, преводачка (на трудно говорещия Дамян), опора, когато трябва да се разходят, шофьор, финансист, който трябва да се справя с отънелия понякога фамилен бюджет. Писателите я одумват, приписват й грехове, упрекват я, но никога не питат има ли нужда от помощ. Как се справя. 

Тишина витае и около нейното творчество. Защото въпреки товара на голямото семейство, Надя успява в късните часове, когато къщата спи, да вземе писалката и да реди стихове, в които са вложени само нейните чувства и талант. Разбира се, слуховете, че всичко нейно е написано от Дамян, пълзят като пепелянки между клюкарите от гилдията

Надежда Захариева не слуша какво се говори за нея, а се бори да се докаже. Стихосбирките й намират читателите си, автобиографичният й роман “Смет за сливи” днес е библиографска рядкост. В него тя отвори сърцето си, разголи душата си докрай, не скри нищо, нито за себе си, нито за другите. Показа смелост, каквато нито един от колегите й, разказващи живота си, не посмя да прояви. 

След промените от 10 ноември 1989 г., когато Дамян и цялото семейство изпаднат в тежка криза, Надя е единствената, която може да го спаси. Познати я виждат да продава книги на маса около “Плиска”. Фолк певиците с нетърпение чакат нейните текстова. По радиото, макар и по-рядко, все още звучат Лили Иванова, група “Сигнал”, Хайго, които пеят песните й. На безценица продават вилата. И тези пари бързо свършват. 

С две от децата им

В търсене на изход от иначе безизходното положение Надя решава да издаде стихосбирка на съпруга си. Той я нарича авантюрист, париятел. А печатар е съгласен да я отпечата на “разсрочено плащане”. За първи път чува тези две странни думи. Тиражът е струпан в хола. Авторът е бесен. Той е свикнал неговите книги да се търсят под дърво и камък, да се продават под тезгяха. 

Не иска да знае, че е дошло друго време

В крайна сметка скоро са продадени всички бройки. Само в един ден на “Бузлуджа” са изкупени 1200. Авантюрата на съпругата се оказва печеливш ход.

На 6 юни 1999 г. поетът на любовта напуска този свят. За Надя светът опустява. Тя губи не просто съпруга си, а своята истинска половинка. Защото в тези години, където и да е била, винаги до нея е бил той - държи го за ръката, пали му цигарата, дава му хапчетата, спасява го след опитите за самоубийство. Скоро големият апартамент, който е бил като филиал на писателското кафене, е продаден. Децата вече не са деца. Всеки тръгва по своя път.

Надежда Захариева с Ваня Петкова и Дамян Дамянов. Снимки: Архив къща-музей "Ваня Петкова"

Надя пък поема за Америка. На гости е, но често готви по нещо в къщата на приятелката си, която я е приютила. Веднъж се постарава повече: шопска салата, панирани моркови, кюфтенца по цариградски и тиквеник. На масата сред гостите се е изпъчил един американец - дядо Дан. Той яде като не видял. Накрая се обръща към Надя: Ти готвиш много хубаво. 

Ожени се за мен. 

Аз не съм готвачка, а писателка - отвръща българката

Дядо Дан е удивен. Той не може да проумее как една бедна българска вдовица може така лесно да се откаже от милионер и американско гражданство. 

Баница било последното, което Дамян Дамянов поискал на този грешен свят. А вече не можел да преглъща. Днес Надя вече е при него. Ще му направи баница, защото и на небето хората сигурно продължават да харесват хубавите земни неща.

Исак ГОЗЕС