Помним Елена Гроздева като леля Дора, майката на Йовка в “Столичани в повече”, а сега играе управителката на старческия дом в “Човекоядката”. Спектакълът на формацията “Артисти със сребро в косите” взривява залата на Сити Марк Арт център - бившето кино “Левски” в столицата. Публиката бурно аплодира всяка нейна реплика, достигнала и до последния ред в залата.
Актрисата е софиянка коренячка. Има интересна творческа биография и голямо семейство. Омъжена е за професора математик Сава Гроздев, който присъства и на премиерата на “Човекоядката”.
- Госпожо Гроздева, благодаря, че приехте поканата за интервю за вестник “Над 55”!
- Моля, удоволствието е мое!
- Нека ви върна назад във времето, бихте ли разказали за вашите родители?
- Родена съм в София, тук учих и станах човек. Родителите ми нямаха връзка с изкуството. Не бяха членове на партията, която в годините на соца решаваше всичко. Майка ми, Маргарита, беше снабдител към Японския хотел, баща ми, Михаил Виденов, бе попски син. Работеше като строителен инженер. За жалост, рано го загубих. Връщам се от премиера във ВИТИЗ, той паднал от постройката. Ужас! Май го бяха бутнали. След работа татко обичаше да се почерпи с колектива. Да пийне една ракийка с работниците. Съдба!
- Колко тъжно!
- Да. Нямам братя и сестри. Други времена бяха. Трудно съм се появила на белия свят, чак от третата бременност на мама. Живеехме на улица “Васка Ненчева”. Учих в училище “Патриарх Евтимий”, сега е “Питагор”. После завърших 32-ра гимназия.
- Като ученичка имахте ли артистични прояви?
- Рецитирах на всички ОФ събрания. Дядо записа касета с мои изпълнения. Пеех, танцувах, рецитирах.
Учителката ми по български език в гимназията пророкува, че ще стана актриса
Свирих и на пиано в школа. Дядо настоя да кандидатствам във ВИТИЗ. Подготви ме Богомил Бошнаков от Театър “Трудов фронт”. Помогна и Емилия Ангелова, преподавател по художествено слово във ВИТИЗ. Взех при нея няколко урока. Приеха ме от първото кандидатстване. От 2000 млади хора влязохме само 30! В 3 класа по 10 души. Паднах се при професор Желчо Мандаджиев. Бяхме 4 момичета и 6 момчета. Бях на пето място в класирането. На първо беше Мариана Димитрова. Каква прекрасна актриса се оказа тя, лека й пръст!
- Какъв преподавател бе професор Мандаджиев?
- Желчо беше много сериозен и обичлив човек, с голям авторитет и достойнство. Уважаваше артистите. Но когато трябваше да усвояваме принципите на актьорството, бе много строг и педантичен. Към жените имаше сериозни изисквания, не позволяваше да пушим! Пребъркваше чантите и питаше: “Я да видя дали си пушила?!”. Затова си запазихме гласовете. Сега младите пушат, та се късат! Учехме ритмика, техника на говора, пластика, танци.
- Срещате се толкова млада с големи режисьори!
- Така е. Разбрах, че Гриша Островски ме е искал в класа си, но останах при Желчо Мандаджиев. Гриша Островски ме подкрепяше много. Сега играя в “Човекоядката” с неговия ученик Краси Обретенов, който влиза в ролята на Кънчо.
Със съпруга математик
- След като се дипломирахте, къде отидохте на работа?
- Татко почина, когато бях в края на първи курс. Желчо Мандаджиев пое над мен закрилата. Беше ми много тежко тогава. За момичето е важно да има опора в лицето на баща си. Според обичая, Тодор Живков посещаваше всички випуски, които завършваха ВИТИЗ. Следеше премиерите ни. Той е бил артист-любител в Татар Пазарджик. Дойде и на нашата премиера. След представлението имаше празненство в зала номер 47.
Сложиха ме да седна до Живков
Аз отдясно, Даринка Митова - отляво. Тя направи кариера в дублажа. Мариана Димитрова произнесе комсомолско слово и Живков я похвали. Взех си дипломата и заминах за Пазарджик. Силни бяха тогава сезоните в местния театър. Добре ме приеха. За половин сезон изиграх 5 роли. Комисия от Народния театър ме гледа в ролята на Ферина в “Еленово царство” на Георги Райчев. Харесаха ме. В мюзикъла на Стефан Цанев “Джуджето и седемте Снежанки” поех една Снежанка, защото Анета Сотирова дойде в София и се наложи да я заместя. Хубава песен имах в този мюзикъл. Тя ми предначерта бъдещото развитие в театъра. Снежанка чука на много врати и търси роля! Постановчик беше Николай Поляков. Играх и в пиесата на Михаил Шатров “Времето утре”.
- Чия беше думата, за да дойдете в Народния театър в София?
- На Дико Фучеджиев, Енчо Халачев и Банчо Банов. Харесаха ме в “Еленово царство”. Прибирахме се в София с колата на Халачев. Не скри симпатиите си към мен, взе да ме ухажва. Признах му, че съм почти сгодена. “Щом като ще се жените, няма да видите голяма роля в Народния театър”, пророкува той. Така и стана. В Народния играх главни роли, но все втори състав. Моята колега, лека й пръст, Милена Атанасова ми каза: “Еленке, щом започваш с малки роли, все така ще ти върви!”. Имаше и хубави моменти, бях Рада в “Под игото” в постановката на Филип Филипов. Николай Люцканов ми даде Лиза в “От ума си тегли” на Грибоедов. Случи се така, че я играх бременна с втория ми син. От Москва дойде Гончаров, за да постави “Бяг” с Виолета Гиндева. Георги Черкелов подготвяше втория състав, но с него не се разбрахме и не ме пусна да играя. Професор Кръстьо Мирски ми предложи роля в “Сенки”, но не се случи, защото той почина. Ужасно!
- Омъжена сте за професор Сава Гроздев, математик с международна известност. Как се запознахте?
- Беше 1976-а. Като завърших ВИТИЗ, заминах за Париж. Нещо като творческа командировка. В посолството ни пребивавахме група интелектуалци, художници, архитекти и аз, актриса. На Националния празник на Франция, 14 юли, имаше някакво събиране на прекрасната тераса на посолството. Там се запознах с Цонка, малката сестра на моя бъдещ мъж, която следваше биохимия.
На другия ден тя ме покани на гости и настоя, като се прибере в София, да продължим да се виждаме. Така и стана. Отидох й на гости в квартал “Бъкстон” и там се запознах с брат й.
Любов от пръв поглед!
Мама ми разказваше, че като съм се прибрала, съм казала: “Мамо, срещнах мъжа на живота ми”. Под венчило минахме на рождения ден на баща ми, 13 февруари. 13-ото число е любимото на моя мъж, той е роден на 13 юли. Церемонията беше на хубаво място в бившия хотел “София”, сега “Радисън”. Снимката от сватбата ни стоя дълго на витрината на фотото срещу паметника на Васил Левски.
- Математик и актриса! Какво съчетание!
- Противоположностите се привличат. Хубави, щастливи години. Две деца имаме. Иван е първият ни син, беше писаното яйце у дома. Нали съм попска внучка, предложих да носи името на свекър ми. Иван е медик, с голямо семейство и 3 деца. Кожен лекар е в Брюксел. Жена му, Мария Атанасова, е служителка в Европейската комисия. Работи в одитна фирма. Децата са Сава, кръстен на мъжа ми, Калина и Максим, който е на 8 години. Говорят български и френски перфектно. Сава е на 16, печели световни шампионати по тенис, беше в Дакар, сега е в Малта, спортува много. И тримата са отлични ученици.
Другият ми син, Константин, е хирург. Ръководи хирургията в болница “Света София”, завежда хирургическото отделение. Празнува с мен имен ден. Но невинаги можем да се засечем! Той има една прекрасна дъщеря, Матея, от връзката си с хубавата Йоана. Тя е от екипа на голямата Нешка Робева.
- Щастлива баба сте вие!
- Много. Сега очаквам още една внучка. Съпругата на Константин, Мидия, е красавица. Българка е, родена в Италия, майка й е италианка. Щастлива съм от избора на сина ми.
Не се меся на младите за името на новото бебе
Важното е да се роди живо и здраво. Мидия е колега на сина ми, занимава се с естетична хирургия. Константин е специалист и в бариатричната хирургия, чиято цел е да намалява килограмите. Работи с пациенти с наднормено тегло, има цял екип от хора.
Знаете ли, семейството за мен е свято.
- Минчо Събев ви избра да играете в “Човекоядката”?
- С него се знаем отдавна. Преди години ме режисира в моноспектакъла “Дневникът на една камериерка”. Сега ми предложи ролята на управителката на старческия дом в “Човекоядката”. Минчо дава свобода на актьорите. Казва: “Ти в живота няма така да постъпиш”. И ме убеждава да подходя по друг начин. С всички колеги се разбирам чудесно. Имам силна симпатия към Красимира Казанджиева. Много са симпатични Божидара Цекова и Соня Деянова, която е била във Видинския театър. С Емилия Цанкова по-малко се познавам, но я ценя.
В “Човекоядката” в партньорство с Дидо Мачев. Снимка Мишел ГЕРОН
- Как се работи в Сити Марк арт център?
- Това е един оазис в бяло и лилаво, нова сграда, поддържана отлично. Браво на собствениците, семейство Теодора и Христо Кирови! Има и място, подходящо да изпиеш чаша вино след спектакъл. Отдавна имах желание да играя на тази сцена и ето че се сбъдна. Там посещавах концертите на проф. Венцислав Николов, който за жалост почина. Съжалявам, че госпожа Весела Радоева, вдовицата на Иван Радоев, не беше на премиерата. Мъжът ми има роднинска връзка с нея.
- Какво казва професор Гроздев за изявата ви?
- Гледа критично. Запази стоическо мълчание. Сякаш преценяваше всички.
- Може би ревнува?
- Той е ревнив, но и аз съм ревнива. Взаимно се ревнуваме. Макар че дядо казваше, че ревността е много глупаво нещо
- Изиграхте ролята на леля Дора, майката на Йовка в “Столичани в повече”.
- Много хубав период беше! Сериалът и днес е актуален. Хората го харесваха. Една тежка зима ходихме на село, в така наречената къща на леля Дора. Сняг, студ, палихме печки. Разигравахме всекидневието, поднесено със смях и хумор. Мили са ми всичките колеги от онова време. Научих, че Васко Драганов е станал дядо, честито да му е. Руслан Мъйнов пък е чудесен певец. Помня, пазарувам в един плод-зеленчук, а продавачът ме пита какво става с леля Дора. “Замина да бере портокали в Гърция”, отговарям аз. “Тогава няма да гледам повече”, казва той. (Смее се.)
- Със Стоянка Мутафова как се разбирахте?
- Тя бе велика актриса. Познавам я отпреди “Столичаните”. Имахме едно общо представление, играехме го в кафе-театъра в Японския хотел. Стоянка ме приземяваше. Бяхме на турне с тази постановка в Михайловград, днес Монтана. Веднъж се връщаме уморени след представление. И много гладни. Всичко затворено, такива бяха времената. Стояна каза: “Ще намерим хляб”. Виждаме една жена носи торба с хляб. Напазарувала си за дома. Даде ни го.
Стояна можеше да прави всичко на сцената, а ние й козирувахме. Добре че удържахме смеха си. Приятно беше да се работи с такъв човек. Сякаш казваше: “Хич да не ти пука, прави каквото искаш на сцената”. В нашата професия основното е да се забавляваш, независимо дали играеш трагедия или комедия. Трябва да изпитваш удоволствие от това, което правиш пред зрителите. Стояна го умееше.
Ели КИРЧЕВА
