Бях си приготвила прилично оправдание за собствената си неосведоменост за тази не само красива и талантлива, но и изключително умна актриса. Но всичко се обезсмисли, когато прегледах няколко публикации за нея в пресата.
Всички започваха с недоумение как така пишещият не е знаел нищо за дамата... Е, не върви и аз да давам толкова изтъркано извинение. Срам, не срам, признавам, че името й не ми говореше нищо, докато не се изкуших да ви запозная с нея, набори. Извинете, не се изкуших, а бях предизвикана от една приятелка.
Тя уж не се интересува много-много от тази материя, но успя да ме хване неподготвена. Поразрових се и открих една невероятна Хеди - красота и ум на ниво, изпреварили времето си с десетилетия. Как ли не е била наричана приживе - изобретателка на високи токчета, най-красивото лице на Холивуд, майката на Wi-Fi...
И разбрах, че Хеди Ламар е особен случай в историята на Холивуд.
Първо, тя не оставя след себе си “емблематичен” филм, който всяко поколение да гледа отново и отново. Грета Гарбо, Одри Хепбърн, Мерилин Монро, Вивиан Лий, Ингрид Бергман - дори хора, които не се интересуват от старо кино, знаят поне по един техен филм. При Хеди няма такъв безспорен шедьовър, който постоянно да присъства по телевизията и в класациите.
Второ - кариерата й започва да залязва сравнително рано. След това идват разводите, съдебните дела, оттеглянето от публичния живот. Хеди не изгражда легендата на “вечната звезда”, както Елизабет Тейлър например.
Трето - и това е най-интересното - собственото й изобретение засенчва актьорската й кариера
Днес, когато някой спомене Хеди Ламар, много хора първо казват: “А, това е актрисата, която е измислила технологията, дала основа на Wi-Fi и Bluetooth”. Едва след това си спомнят, че всъщност е била една от големите красавици на Холивуд. Получава се рядък обрат - науката “открадва” славата на киното.
И четвърто - когато през 40-те години една филмова звезда говори за радиотехника и честоти, мнозина просто не я вземат насериозно.
Хеди Ламар е родена във Виена, Австро-Унгария, през 1914 г. Истинското й име е Хедвиг Ева Мария Кислер. Баща й, Емил Кислер, е от Виена и работи като банкер. Майка й, Гертруд Лихтвиц, е родена в Будапеща и е пианистка, която често посещава светски събития. Според спомените на Хеди майка й обичала парфюмите и елегантните вечерни рокли, което несъмнено оказало влияние върху по-късния й артистичен път.
Бъдещата актриса има безгрижно детство в огромна къща сред красив частен парк
Играе балет и свири на пиано, а по-късно учи в девическо училище, където се представя отлично по всички предмети, особено по математика.
На 16 г. Хедвиг напуска дома си, постъпва в театрална школа и започва да се снима в киното. През 1931 г. прочутият театрал Макс Райнхард вижда потенциала в нея и я кани да работи в Берлин. Младата актриса се снима в няколко епизодични роли, но получава световна известност с участието си във филма “Екстаз”, в който изпълнява ролята на Ева.
Първата в историята на пълнометражното игрално кино десетминутна сцена, в която младата жена се къпе гола в горско езеро, изглежда съвсем невинна според стандартите на XXI век, но през 1933 г. предизвиква огромен скандал. Филмът е забранен в редица държави и излиза по екраните едва няколко години по-късно, след като са направени цензурни съкращения. Същата година родителите омъжват дъщеря си за оръжейния фабрикант, австрийския милионер Фриц Мандел, който се опитва да изкупи всички копия на “Екстаз” от виенските кина. Ревнивият съпруг й забранява да снима.
Не й позволява дори да плува, както и да напуска свободно дома си, което я принуждава временно да се оттегли от киното. След четири години нещастен брак госпожа Мандел предприема класическо бягство, преоблечена в дрехи на прислужница, и отплава от Лондон за Ню Йорк на борда на лайнера “Нормандия”. На актрисата не й се налага да обикаля студиата в Холивуд - дебютът й в “Екстаз” е бил твърде шумен, за да бъде забравен.
За да не буди нежелани асоциации сред пуританската американска публика, й препоръчват да приеме артистичен псевдоним. Така Хедвиг Кислер става Хеди Ламар. След като подписва изключително изгоден договор със самия основател на студио MGM Луис Б. Майер, кариерата й се развива стремително. Образът на тъмнокосата красавица, който създава, нарушава господстващата дотогава традиция русокосите актриси да бъдат еталон за красота, а Холивуд я обявява за “най-красивата жена в света”.
Впоследствие талантливата актриса става част от множество продукции, като за един от най-големите й филмови успехи се счита “Самсон и Далила”. Смята се, че заради “поразителния екзотичен вид” на актрисата по нейното лице
Дисни моделира образа на Снежанка и че пак тя е вдъхновението за Жената-котка. От филмовите си участия Хеди Ламар печели общо около 30 милиона долара.
Актрисата има шест брака, шест развода и три деца. Личният й живот е също толкова бурен - излиза с Били Уайлдър, Чарли Чаплин, Джон Кенеди. Една от значимите за Хеди връзки е с ексцентричния изобретател Хауърд Хюз, който й подарява мини лаборатория и я насърчава да споделя идеите си с инженерния свят. А тя има много идеи.
В лабораторията
Парадоксално, но Хеди Ламар остава в историята не като филмова звезда, а като изобретател. Зад проницателните сини очи и ангелско лице се крие талант да наблюдава, да търси решения, да променя света. И не славата в светлините на прожекторите е това, което обезсмъртява името на Хеди.
Много са спекулациите, свързани с началото на изобретателската дейност на Хеди Ламар.
Според една от версиите на едно от многобройните партита в Бевърли Хилс Хеди се запознава с младия авангарден композитор, общественик и учен Джордж Ентейл. Европа е във война и те откровено споделят отвращението си от националсоциализма. Докато свирят на четири ръце, Хеди изказва мнение, че едно радио-контролирано торпедо би могло да нанесе сериозни щети на враговете. А Ентейл доразвил идеята с предложението да използват механизма, по който пианото сменя нотите си.
Така се ражда технологията “freguency hopping” (прескачаща честота), която лежи в основата на всички съвременни безжични технологии. Наричат я “Secret Communication System” и я патентоват през 1942 г.
Изобретението дълго време е игнорирано от военните, защото идва от “някаква актриса”, която обяснява, че механизмът работи на принцип, подобен на този на механичното пиано. А за военните е трудно да си представят “пиано в ракета”...
Към края на 50-те години технологията започва да намира приложение във военните компютърни системи. По-късно тя оказва влияние върху разработването на мобилни телефони, безжични телефони и интернет комуникации, позволявайки много потребители да използват едновременно един и същ честотен диапазон.
Впоследствие военните разработват различни системи, включително дистанционно управлявани безпилотни самолети, използвани по време на войната във Виетнам, използвайки идеята на Хеди Ламар, но тъй като патентът е изтекъл, тя не получава и цент.
Широката публика разбира за приноса на Хеди чак през 1990 г., когато списание “Форбс” публикува обширна статия за откритието на Ламар и починалия междувременно Ентейл.
Самата Хеди проявява учудващо безразличие към закъснелите почести, не осъзнава важността на изобретената технология до края на живота си и смята, че другите й изобретения са много по-интересни и обществено значими: фосфоресцираща кучешка каишка, кока-кола на кубчета, апарат за стягане на кожата, действащ на принципа на акордеона, и др. подобни.
След смъртта на нейната сродна душа - Джордж Ентейл, Хеди Ламар губи интерес към мъжете, филмите и света. Умира през 2000 г. на 86-годишна възраст.
Думите на адвоката й са най-точната епитафия за Хеди: “За мен тя винаги беше най-красивата филмова звезда. Винаги вървеше с високо вдигната глава. Беше изключително красива. Дори на старини остана красива”.
Според последното й желание тя е кремирана, а синът й разпръсва пепелта над гората Винервалд.
Мариана ДОБРЕВА
