Преди и след името му трябва да има многоточия, а между двете му имена - удивителна. Многоточие като безкрайност. Безкрайност на таланта, на фантазията, на усмивката, на добронамереността, на лекотата, на полета, който само една-единствена птица може да направи. Птицата от рода Финци. А удивителната - за нея не са нужни обяснения.
В интервю за подкаста “Час ЛИК” на БТА актьорът Ицко Финци говори за пътя към актьорството, за контрола и отпускането на сцената. На 93 години, той съзнателно избягва да изтъква възрастта си, а се стреми да работи според възможностите си, но без да се хвали, поддържайки вътрешна дисциплина и скромност.
- Излизали сте на всевъзможни, дори бих казал невъзможни сцени. Кога и къде сте се чувствали най на място като артист?
- Когато и където имаш усещането, че става нещо артистично. Когато пространството е много голямо, ме обхваща желание да стигна до последния ред и да уедря всичко, което излиза от мен. Тогава обаче забравям, доста късно осъзнавайки го, че ако си истински, ако си съсредоточен, ако си вътрешно възбуден от това, което става в пиесата, тогава ти пак си забележим до последния ред. Мен ме хваща някаква услужливост и обяснителност (смее се) на това, което искам да изиграя. После ми казват, че съм попрекалил - “абе, много беше...”. Когато попадам в по-малък театър и пространство, където се усещаш добре наблюдаем, тогава не става това, което разказах по-горе.
- В тази връзка кое е най-неочакваното за вас състояние, което сте достигали на сцената?
- Имало е моменти, в които съм си казвал, че аз наистина съм друг човек. В главата ми много отдавна е стояла идеята, че превъплъщението е майсторството в актьорството. Да не си ти, да ставаш друг. Това са миговете, в които осъзнавам, че не съм аз. Когато си на сцената, ти говориш неща, които виждаш в главата си. Тогава и публиката ще ги види. В момента много често има спектакли, в които хората си казват текста наизуст, но те не виждат това, за което говорят, а просто са си научили добре думите.
- Кога човек овладява този майсторлък и кога един актьор може да се нарече актьор?
- Дълго време като ме питаха какво работя, аз отговарях, че работя в театъра. Не смеех да кажа, че съм актьор, защото бях чел и знаех, че да се наречеш актьор трябва да си майстор, а аз знаех, че не съм. Нямах метод за новите роли, мързяло ме е да уча текста, отлагал съм го, после пък съм съжалявал за това. За някои роли ме хвалят и аз започвам да си мисля за какво точно ме хвалят, тоест много разбъркан, криволичещ ми беше целият път в театъра.
От ВИТИЗ имах наложено, че трябва да съм наблюдателен и аз се опитвах, но с непостоянство. Усещах, че добре заигравам, когато се забравям, спирам да се самонаблюдавам, а това самонаблюдение доста ми е пречело.
И в живота, и на сцената се самонаблюдавам, такъв съм
В първите си роли гледах да се променя така, че когато се погледна в огледалото, да се видя друг. Слагал съм си например нос от кит, нос от лигнин - за това ме научиха провинциални актьори от Димитровград. Едно време беше задължително всички да сме гримирани на сцената, сега това го няма. Тоест аз се криех зад някаква маска и като знам, че съм друг, това вътрешно ме освобождава. Доста години минаха в театъра, докато съумях да добия самочувствие без тези помощни материали. Освободеността на тялото също е много важна. Стегнатият артист по инстинктивен начин отблъсква зрителите, притеснява ги, но и за това ми трябваше колко време да го разбера...
- Кога иронията на съдбата е била най-благосклонна към вас?
- Мен повече ме занимава понятието случайност, а не съдбата. Не вярвам в това, че всичко е писано или предначертано. Животът е низ от случайни обстоятелства...
- Светло ли е бъдещето на българския театър?
- Няма откъде и как да знам. Освен това аз съм възрастен човек, а всички възрастни хора имат склонност да казват “някога беше другояче, сега е...”
- Възрастта може ли да бъде знаме?
- Не би трябвало. На мен ми идва понякога да кажа: абе, вие знаете ли, че аз съм на 93 години! Но не го казвам! Спирам се, казвам си, че не е хубаво да го изтъквам и не го афиширам. Действай, работи колкото можеш като възрастен човек, но не се фукай с годините.
- Тази тема вълнува хората и много смятат, че вече на години не трябва да се пее, не трябва да се играе, а човек на години трябва да си седи вкъщи.
- Валери Петров е имал такова двоумене: да продължава ли с риск да направи някоя глупост, или повече да не пише. Ако не пишеш, не работиш, а като не работиш, не ти се живее, нямаш апетит за живота
При положение че цял живот си работил, трябва да продължиш да работиш, дори и да се изложиш. И аз така правя! До себе си имам Лиза - партньор, който би ми казал кога вече трябва да спра. Но тя не ми казва и аз й се доверявам, че още ставам за някаква художествена цел.
- Как си представяте вашата дъщеря Матилда, която е кръстена на майка ви, в бъдещето? Според вас кой талант тя ще развие, като порасне?
- Не мога да отговоря на този въпрос. Тя много рисува и аз на някои от рисунките й направо се смайвам. Чудя се как се случва това. Но, от друга страна, много деца рисуват и са талантливи, но после зарязват този си талант. Така че аз не знам какво я чака в бъдеще. Ако продължи да рисува - чудесно. Не бих искал да й омръзне, но това е непредвидимо. Мога да кажа само, че е много добро и мило момиче. Играем с нея доста, майсторим си игри, предмети, последно и люлка си направихме.
- Според вас има ли задгробен живот?
- Няма, няма задгробен живот. Нищо няма. Хич и да не се надяват хората. Аз говоря така компетентно и уверено, все едно съм се върнал оттам (смее се). Но е хубаво да има надежда.
- Кой е най-светлият лик във вашия живот?
- Баща ми Самуил.
- Как бихте продължили изречението “Аз съм човек, който обича...”?
- Кебапчета (смее се).
Щрихи към портрета♦ Ицхак Сами Финци, известен като Ицко Финци, е български театрален и филмов актьор. Роден е на 25 април през 1933 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в Димитровградския драматичен театър (1955 - 1957). След това играе в Драматичния театър в Бургас (1957 - 1960), след което се мести в София. От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър, след което играе в Театър “София” (1967 - 1988). ♦ Следват две години в Народния театър за младежта (1988 - 1990), а от 1990 г. е в трупата на Малък градски театър “Зад канала”. Играе и на сцената на Театър 199, на чиято Стена на славата могат да бъдат видени отпечатъци от ходилата му. Освен в театъра, Ицко Финци има роли и в множество популярни български филми, сред които “Преброяване на дивите зайци”, “Вилна зона”, “Закъсняло пълнолуние”, “Щурец в ухото”, “Откраднати очи”. ♦ Член на САБ и на СБФД (1973). С многократни участия в детски тв предавания: “Лека нощ, деца”, “Котаракът в чизми” и др. ♦ На 83 г. Ицко Финци стана баща на момиченце от съпругата си Лиза Шопова и надмина рекордите по късно бащинство на Мик Джагър, Чарли Чаплин, Пабло Пикасо и Хю Хефнър. Внучката на Ицко Финци е с 5 години по-голяма от дъщеря му. |
Даниел ДИМИТРОВ
