Когато чуеш името му, сякаш веднага долавяш аромата на чубрица, на топъл хляб или на бульон, който къкри върху котлона. Някои го наричат “готвач”, други “телевизионер”, трети го свързват с “Бон Апети”, с престилката и вечната му усмивка.
Но истината е, че зад този образ стои човек с необичайна биография, белязана от цирков манеж, преодолени страхове, странстване, семейни бури, внуче, което променя всичко, и храна, която е повече от професия - тя е език, който всички разбират.
Малцина знаят, че Иван Звездев всъщност е дете на цирка. Роден е на 12 август 1975 г. в семейство на инженери - хора земни, точни, скромни. И все пак съдбата го праща в свят, който е всичко друго, само не подреден - цирковата трупа на Александър Балкански. “Там беше повече от казарма”, спомня си той години по-късно. И наистина - едно дете “въздушен акробат” означава часове тренировки, репетиции в студени зали, строг режим, болки, вечерни представления
Както признава самият той, случвало се е да липсва дори обикновен сандвич. Защото е малък човек, от който се очаква да бъде лек, гъвкав и дисциплиниран.
Понякога е бил “връхче” в човешка пирамида - онова най-горе, което се държи на нечии рамене. Там, високо горе над светлината на манежа, той се учи на едни от най-важните уроци - че балансът никога не е даденост; че доброто представяне се изгражда часове, дни, години по-рано, че усмивката на сцената често е резултат от много болка зад кулисите. И още нещо - че светът е ритъм. Съвсем различен от ритъма на готвенето, но също толкова категоричен.
В този период от живота му трупата е като второ семейство. Иван пази спомените за палатките, караваните, шума от генератора през нощта, мириса на прясно рязана дървесина, с която се поправя реквизитът. А Балкански - строг, но справедлив, с глас, който стига до най-задния ред на шапитото, е човек, когото той описва като “учител”, понякога суров, но незаменим.
В едно интервю за trud.bg Звездев разказва как като малък мечтаел за колело BMX. Не за да кара по улиците - той и без това живее на колела, постоянно пътувайки, а за да има нещо свое, стабилно, което не се клати върху чужди рамене. Това колело остава символ на желанието му за свобода - не от цирка, а към света
Професионалният живот на цирковия артист, особено акробат, е кратък. Раздялата с манежа е неизбежна и болезнена. 1989 г. е повратна не само за България, но и за Иван Звездев. Родителите му настояват той да се откаже от цирковата кариера. Не защото не вярват в него, а защото виждат колко тежък е този живот - колко висока е цената, която артистът плаща всеки ден - предимно със здраве. Казват му: “Сега даваш здравето си за пари. После ще искаш да дадеш парите си за здраве - и няма да можеш”.
Той приема болезнено този първи голям разрив в живота му - между момчето, което обича светлината и ритъма на манежа, и младия мъж, който трябва да избере нещо по-земно, по-стабилно, по-сигурно. Но, както казват хората - всяко зло - за добро.
Този разрив отваря врата към един нов свят - кухнята
Звездев често се шегува, че гладът го е направил готвач. И в тази шега изглежда има много истина.
Със съпругата Юлияна
Когато напуска цирка, животът не му постила червен килим. Парите са кът. И той, като мъж, който обича да работи с ръцете си, бързо открива, че кухнята е също пространство със свой ритъм и баланс - само че вместо салта има подправки, вместо пирамиди - тигани и чинии, вместо аплодисменти - доволни погледи на хората около масата. След като създава свое семейство, Иван сякаш напипва посоката - припознава кухнята като своя територия и започва... Той се учи сам, пробва, греши, експериментира.
Една от първите му “детски” рецепти е варене на боб, който прегаря, защото го забравя. После започва да прави супи - супата е като цирков номер, казва - уж проста, отстрани изглежда лесно, но колко труд има в това един вкус да стане точен.
После идва и собственото малко заведение - скромно, с аромат на шкембе чорба и на амбиция.
Не е престиж, не е телевизия, не е блясък. Но е истинска работа
Разочарован от икономическата ситуация в страната, в началото на 90-те години Иван заминава със семейството си за Аржентина, пише bgdnes.bg. Там работи като готвач, попива вкусове, култура, темперамент. Аржентинската кухня е като танц - силна, смела, плътна. Звездев усвоява техники на готвене, учи се да уважава продукта и да говори с хората чрез храната. И когато животът изглежда подреден, следва нов обрат. Семейството, корените го дърпат обратно към България. Но вече всичко е различно.
През 2001 г. по bTV стартира “Бон Апети” - предаването, което превърна Иван Звездев в част от ежедневието на хиляди домове. Той не е просто готвач, който демонстрира рецепти. А разказвач, който успява да превърне приготвянето на едно ястие в малка приказка - с жестове, с шеги, с онова негово “Ето така, приятели...” Мнозина казват, че той има вроден усет за телевизия, за камера. Но всъщност това е резултат от годините в цирка - той знае как да задържи вниманието на публиката; знае как да запълни паузата; знае кога да се усмихне и кога да замълчи.
Когато през 2009 г. стартира собственото му предаване “Кухнята на Звездев”, зрителите вече го приемат като част от семейството - за мнозина той е човекът, с когото пият кафето си пред телевизора. А това, че предаването се снима в собствената му кухня, го прави още по-истинско. Звездев не просто готви, той споделя - говори за децата, за ежедневните грижи, за живота.
Иван често казва, че семейството му е неговото най-голямо постижение. Жена му Юлиана е стабилната му опора. Трите им деца - Даниела, Димитър и Иван-младши - растат около него сред аромата на сотирани зеленчуци и топлината на смеха му.
През 2022 г. се ражда първото му внуче - малкият Тервел. И тогава
Звездев сякаш се разтапя - като бучка масло в затоплен тиган
“Вече е в моите ръце! Прекрасно е всичко в тоя живот!” - пише той развълнувано.
Когато му подмятат, че внучето може един ден да стане готвач, Звездев се усмихва: “Първо да му покажем какво е да обичаш храната. Професията е второто”.
През годините Иван Звездев многократно е доказвал, че умее да оцелява - издава книги, публикува рецепти, сменя телевизии в търсене на място под слънцето в една безпощадна среда. И никога не бяга от трудните въпроси. Споделя за финансовите си притеснения, за инфлацията, за това как ходят на борсата да пазаруват по-евтино. Говори и за лични грешки - винаги с чувство за мярка, без да драматизира.
Гордият дядо с любимия внук
В интервюта признава, че понякога сънува цирка.
Сънува как се катери, как прави салта - и се стряска, защото тялото му вече не е това от детството.
Събуждам се и си казвам: ей, старче, не скачай вече, разказва със смях Звездев. Тези сънища сякаш са поклон към мястото, което го е създало, но от което си е тръгнал навреме.
След всичките години в публичното пространство Звездев оставя спомени у всеки, който го е гледал поне веднъж. Спомени за вкусни петъци. За рецепти, които хората предават нататък. За усмивки по телевизора в неделна сутрин. За аромата на нещо познато.
Иван Звездев не е реформатор, не е революционер в кухнята, не прави молекулярна гастрономия.
Той прави българска храна - такава, която познаваме, която носим в себе си, която ни връща към детството, към бабините тави, към вечерите, когато семейството се събира около масата, а времето за момент спира.
Иван Звездев не е типична телевизионна звезда. Ако заимстваме от едно обичано предаване от миналото, най-краткото определение за него е “Един човек, една кухня, един живот”.
Той ни учи да обичаме живота - с простите му жестове, с малките празници, с ежедневното чудо на това да нахраниш някого.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
