Калинка Згурова е родена на 25 септември 1945 г. в бургаското село Дебелт. Майка й Станка и баща й Згура са музикални и гласовити. Големия си талант обаче Калинка наследява от баба си Калина. Когато е в седми клас, талантът й е забелязан по време на училищен празник от големия странджански певец Сава Попсавов. Първата й проява на сцена е през 1960 г. в Граматиково. В журито са най-големите имена в българския фолклор по онова време начело с Филип Кутев.
Журито забелязва наред с победителите и обещаващи млади таланти. Някои от тях осъществяват записи на място и остават завинаги в Златния фонд на Българското национално радио. Сред тях е и Калинка Згурова, която записва “Димчо в Димкини отиде” и песента на Комна Стоянова “Турчин робини караше”.
Откриваме Калинка Згурова в уютния й софийски дом, потънал в цветя, където тя с удоволствие даде интервю за читателите на в. “Над 55”.
- Как сте, госпожо Згурова?
- Благодаря, много добре.
Аз рядко боледувам, а ако настина, един упсарин ми е достатъчен, за да се оправя
Голяма радост имаме сега у дома. Синът ми Стефан и снаха ми Лили ме дариха най-напред с внучка, Матея, която навърши две годинки и скоро тръгва на детска градина. А неотдавна Матея стана кака, роди й се братче, Александър. Пеленаче е миличкият, навърши месец!
- Поздравления за голямото щастие! Вероятно играчките, които виждам у вас, са на Матея?
- Да. Живеем на една площадка в два съседни апартамента. С удоволствие се грижа за Матея, когато майка й татко й я оставят при мен. И двечките ми внучета са зодия Овен! Значи, силни характери ще бъдат, ще успяват. Казвам шеговито на сина и снахата: Внимавайте в картинката!
- С Лили заедно празнувате Цветница?
- Да! Градината ми е пълна с цветя, както вече видяхте. Откъснах три червени лалета за мен и още три - за Лили. Обичам си много снахата не само защото е хубава, но и заради това, че ме тачи. Настоявах преди време синът да се ожени, а той все внимаваше. И казваше: “Мамо, знаеш какви са днес момичетата, в ръцете те гледат, интересуват се само какви пари получаваш и с какво разполагаш”. За късмет, той се влюби в Лили. Отиде на гости при баба й и дядо й и родителите й. Запознаха се, нещата тръгнаха добре. Родиха се децата. Хубаво е, че решиха да са две - едно подир друго родени, да си помагат в живота. Сватовете са много приятни хора. Често се събираме заедно и посрещаме празниците. Какво по-хубаво да искам от това?!
- Многобройните ви почитатели знаят наизуст песните от вашия репертоар. Пеете с душата си!
- Българките сме емоционални. Във всичко влагаме душа. Мама сутрин като станеше, пускаше радиото. Слушахме Верка Сидерова, Стайка Гьокова, Мита Стойчева, Славка Петкова. Певици с големи души! Знаете ли, кака Славка е жива и здрава, над 90-годишна! Живее в Горна баня. Непрекъснато сме във връзка, чуваме се по телефона. С мое съдействие една бургаска телевизия направи предаване за нея. През1960 г. изпях в Граматиково нейната песен “Димчо у Димкини отиде”. Кака Славка е от бургаското село Полски извор. Била е в ансамбъл “Филип Кутев”.
Помня, като малка се връщам от училище у дома, а мама седи пред стана и си пее. Хубав глас имаше моята майчица. Харесваше песните на Соня Кънчева “Янкин брат Янки думаше” и “Любе, любе, първо любе”. Сега има плочи, касетофони, едно време по селата нямаше такава техника. На кандило стояха хората вечер. И единствената им разтуха бяха живите песни. Жътварските са тъжни, те съпровождат тежкия труд на селската жена по време на жътва. На училище още не бях тръгнала, а носех таратор на жътварите на полето.
Прекрасни са и любовните народни песни
И аз имам в репертоара си една такава - “Ходете, холан, ходете, наред момите гледайте, по една да не любите и севда да не хвърляте, че е севда лошава”. В нея става дума и за изневяра. Моята цел беше да намирам песни с поука за слушателя.
- Само че вие останахте вярна на съпруга ви Стефан Кънев. Голям композитор, който си отиде млад. От първа среща ли се влюбихте един в друг?
- О, не! Всичко стана постепенно. Макар че може би той ме е харесал още при първото ни случайно виждане. Оженихме се през 1976 г. Стефан Кънев беше от много интелигентно семейство. Завършил е Теоретичния отдел на Музикалната академия. Учил е композиция при Парашкев Хаджиев, Марин Големинов и Веселин Стоянов. Така се случва, че работи с най-изявените наши фолклорни изпълнители.
Консултант бе на различни фолклорни ансамбли в България. Неговите обработки на народни песни са изпълнявани от Мита Стойчева, Илия Аргиров, Янка Танева, Стефка Съботинова, Бойка Присадова, Костадин Варимезов и други. Семейството му имаше къща в центъра на София, след реституцията с получените средства направих жилището, което виждате. Той общуваше с мои колежки, но избра мен. Някои ме критикуваха заради разликата във възрастта, но ние създадохме хубаво семейство.
Вера Грозева издаде книга за Стефан Кънев за 85-годишнината от рождението му, казва се “Под знака на Аеда”.
- Вие сте странджанска певица. Защо според вас Странджа е смятана за магическа планина?
- Заради нестинарите и техните огньове. Планината сама по себе си е много красива. Не е далече от морето. Филм направих за Странджа със заглавие “Моята любима Странджа”. А песните от тоя край са неповторими като звучене. Характеризират се с едно люлеене на тона, вибрато.
Сбирка на женското дружество “Благодетел”
- Не е тайна, че пенсията ви не е висока. Не сте ли се замисляли да поискате персоналното увеличение, което немалко изтъкнати творци получават?
- Няма да го направя никога. Горд човек съм аз.
Света съм обиколила, 13 пъти в Америка съм била
С колежки певици стигнахме и до Индия. Справям се с живота. Голямото ми богатство е семейството ми - синът, снахата, внуците. И песните. И наградите, затворени в архива ми. Заради малките деца вкъщи тая година отказвам да журирам. У дома ще си стоя, да съм в помощ на младите.
- Гласувахте ли на последните избори?
- Да, за партия “Прогресивна България”. Надявам се тя да донесе нещо по-добро на родината ни.
- През 1999 г. учредихте женското дружество “Благодетел”, съществува ли то още?
- Разбира се! Сърце трябва да имаш за такова нещо. Събираме членски внос, стараем се да помагаме където можем. Сбирките ни са в клуба на великотърновци на улица “Граф Игнатиев” 24 винаги на 13-о число от месеца. Това бе любимото число на мъжа ми.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Да са живи и здрави и да обичат България.
Щрихи към портрета♦ Щастливо свързва живота си с композитора Стефан Кънев, който за жалост си отива млад от живота. Двамата имат син, който носи името на бащата - Стефан. През 70-те години на миналия век Калинка Згурова, заедно с Руска Недялкова и Василка Дамянова, създава вокалното трио “Зорница”. През 1993 г. певицата учредява фондация “Кънев-Згурова”, чрез която подпомага млади народни певци. Има своя школа и възпитава млади изпълнители. ♦ През 2009-а получава наградата “Нестинарка” за цялостно творчество на фестивала в Бургас. Съюзът на българските музикални и танцови дейци я удостоява със “Златна лира”, а през 2020-а и с Кристално огърлие. Носителка е на орден “Кирил и Методий” първа степен. Калинка Згурова два пъти получава отличието “Златен век” на Министерството на културата. Присъждат й го министрите Вежди Рашидов и Мариян Бачев. Почетна гражданка е на Бургас и на Средец. ♦ На 16 май 2024 г. държавният глава Румен Радев удостоява Калинка Згурова с Почетния знак на президента за нейното цялостно творчество и съхраняването на певческата традиция на Странджанската фолклорна област. |
Ели КИРЧЕВА
