Спомням си годините, когато животът у нас, макар и спокоен, не беше като в приказките. Не че сега е, но това е друга тема. Постоянно се чуваше за някой, избрал пътя за навън. Имаше си дума за това - тя беше присъда, която “излежаваха” близките на невъзвращенеца.
По стечение на обстоятелствата актьорът Константин Цанев се размина с този етикет. Просто защото в началото на Прехода заминаващите бяха сякаш повече от оставащите. Въпрос на избор. Той успя да намери себе си не през скандал или амбиция, а през оцеляване и любопитство към света.
Месеци преди 10 ноември Цанев успява да се сдобие с препоръка от Комитета за култура за специализация в Лондон. Дико Фучеджиев - тогава директор на Народния театър, затваря очите си за еднопосочния билет София - Лондон - Мюнхен. И му подхвърля уж между другото: “надявам се, че няма да се върнеш”. И Цанев не изпуска птичето, кацнало на рамото му. На връщане вместо в София каца в Мюнхен. Когато слиза от самолета на летището в баварската столица, си казва:
“Да, всичко е точно така, както съм си го представял...“
Като зрител от онова време трудно можех да разбера как човек може да напусне сцената на Народния театър и жена като Мария Каварджикова - млада, красива и талантлива. Но годините летят и всеки получава своето обяснение, макар и няколко десетилетия по-късно. И разбираш, че понякога хората не избират между добро и лошо, а между два различни живота
Актьорът с впечатляваща визия, любимецът на камерата, Андреа от “Пътят към София”, днес копае градината си в германско село, гледа кокошки и казва, че е фермер. Как един безспорен талант, звезда на българското кино, стигна дотук?
“Аз съм европеец”, казва Цанев в не едно интервю. И думите му обясняват изборите му. Днес щастливият по капиталистически пенсионер няма никакво намерение да се отказва от екрана и сцената в България. Казва, че се чувства перфектно пред камерите.
За него възрастта е само аритметика - като за всеки европеец от основната за цивилизованите общества средна класа, който знае цената си. И тъй като от години не е активно в медийното пространство, да припомним накратко пътя му.
Роден е на 18.10.1953 г. и първо научава немски, след това български език - покрай родената във Виена сестра на баба му. Явно Германия е закодирана в родовата му карма. Баща му, д-р Александър Цанев, е възпитаник на Хайделберг и като истински патриот се прибира в България през първата седмица на септември 1944 г., за да се озове в затвора. Причината - в милицията е получен донос, че е членувал в младежката организация на нацистката партия, докато е учил в Германия. Не само лежи в затвора, но и трябва отново да завърши Медицинска академия, тъй като не признават “фашисткото” му образование. Умира едва на 53 г.
Младият и талантлив Константин отказва да кандидатства медицина, както настоява баща му, нито икономика - каквото е желанието на майка му. Без да ползва протекции (негов вуйчо е режисьорът Людмил Кирков), той е приет във ВИТИЗ от Апостол Карамитев. Това е последният клас на големия актьор и педагог, който умира в началото на учебната година и оставя избраниците си в ръцете на проф. Филип Филипов и Енчо Халачев.
Константин Цанев е изправен пред първото си професионално предизвикателство още като студент. Режисьорът Николай Машченко кани Цанев за ролята на Андреа Будинов в “Пътят към София” - признание и шанс за всеки актьор. Тъй като Халачев отказва да го пусне, Константин Цанев въобще не се колебае и избира снимките пред лекциите. Халачев е толкова вбесен от железния характер на младока, че отказва да му завери зимния семестър.
Във филма „Не знам, не чух, не видях”
Така набиращият популярност актьор завършва година след випуска си, но се озовава директно на сцената на Народния театър и Гончаров, който поставя пиесата “Бяг”, настоява да го има в актьорския състав. Цанев бързо се превръща в любимец на зрителките, най-ентусиазираните от които го чакат след финалните аплаузи за автографи. Той обаче няма интерес във флиртовете - вече има съпруга и е предан млад баща.
Връзката им с Мария Каварджикова е изпълнена с бурни емоции. Две години след бебето Александра се появява и сестра й Гергана. Мария е единствената студентка във ВИТИЗ, която ражда децата си, докато учи.
Кариерата на Константин Цанев е във възход - той е абониран за всеки втори сериал, а руските кинаджии го обожават заради космополитното му излъчване, аристократичната осанка, дълбоките зелени очи, изискания сексапил и отличното ползване на езика им.
Но колкото и успешен да е пътят му в България, Цанев винаги е мечтал да замине на Запад. Не защото го влече емигрантският живот, а защото предпочита свободата пред удобството.
Но няма шанс - никога не го включват в турнетата на театъра в западни държави. Когато за първи път прекрачва границата при гастрола на Народния в Белград, въпреки предварителната подготовка, удря на камък - изпреварва го шофьорът на колата, която кара декорите. След няколко години мечтата му се сбъдва - на връщане от Лондон каца в Германия и тръгва да преследва следващата си мечта. Опитите му да започне работа в Радио “Свободна Европа” са безуспешни - няма места. И когато парите му намаляват застрашително, купува за 1000 марки кола на старо и отчаян тръгва към София
Още по пътя чува чаканата новина, че може да започне работа на хонорар в “Дойче веле”.
“Заедно с актьора Ангел Георгиев-Ачо, лека му пръст, водихме най-големия митинг на СДС на Орлов мост в навечерието на изборите през юни 1990 г. и на другия ден отлетях за Кьолн”, разказва Цанев.
През първите седмици в Кьолн го приютява приятелско семейство. После наема някакво тясно пространство, приличащо на коридор - и вика трите си жени, за да останат с него. “Никога не съм имал проблеми да работя каквото и да било - и като келнер, и като шофьор на такси. Бях готов да издържам Мария и дъщерите ни”, разказва Цанев.
Мария Каварджикова обаче няма как да остане - нито знае немски, нито родопската й душа би могла да приеме някои неминуеми социални ограничения, съпътстващи подобни промени. Тя и Александра се прибират в София, Гергана остава с баща си.
След известно време в руската редакция на радиото Цанев вижда ефектна блондинка и я заговаря на руски. Оказва се, че Марита не е нито от Москва, нито от Санкт Петербург, ами от Кьолн. Три дни по-късно двамата заживяват заедно.
Цанев и Каварджикова задочно се развеждат официално и той се жени за чаровницата, която му ражда близнаците Константин и Елена. Те всяко лято са в родината на баща си, за да се видят с каките Сашка и Гергана и с племенничките, които са родени преди тях.
Цанев и Мария Каварджикова са в прекрасни приятелски отношения
“Мария Каварджикова е най-прекрасното същество на света”, споделя той и продължава: “Сега съм пенсионер и селянин. Имам голяма зеленчукова градина, която иска много копаене. Имам 10 кокошки и един петел, голямо куче, две големи деца, жена и къща”, споделя с гордост Цанев. Не се е откъснал изцяло и от професията - от време на време озвучава клипове. Той е българският глас на две фирми - едната е “Бош”, а другата е за производство на земеделска техника. Участва и във видеоклипове на немски език.
А на въпроса дали се чувства повече германец, Константин Цанев откровено отговаря: “Аз съм европеец. Не е въпросът точно къде си роден, въпросът е къде се чувстваш добре. И новото ми семейство е в Германия. Не, няма да се връщам. Ще е само за творчески ангажименти, които очаквам”.
Мариана ДОБРЕВА
