Години наред мислех, че е грозновата. Вече знам, че на това се казва “характерно лице”. Да, тази изключително талантлива актриса и певица имаше доста характерно лице. В свят на неземни сладникави красавици тя се открояваше и с нестандартно късата си прическа, и с магнетичния поглед, и с леко дрезгавия глас. Беше ясно, че няма как да е принцесата от приказката.
Лайза Минели е родена на 12 март 1946 г. в Лос Анджелис - в семейство, в което славата е даденост. Майка й, Джуди Гарланд, вече е лице на Холивуд, а баща й, Винсенте Минели, е утвърден режисьор. В подобна среда детството няма как да бъде обикновено.
Малката в много отношения ще повтори съдбата на майка си: и за нея снимачната площадка рано ще замени пясъчника, а разговорите на възрастните в гримьорните - играта с кукли. Първата си роля в киното тя, както и майка й, ще изиграе рано - на три години. Малката Лайза се появява във филма на Робърт Леонард “Чудесното лято”, излязъл на екран през 1949 г. Само че Минели винаги е била по-зряла.
Лайза бърза да порасне - и в киното, и в живота
Разводът на родителите й през 1950 г. променя посоката на живота й. Тя остава при майка си, но се оказва в ситуация, в която ролите се разменят. Вместо обгрижвано дете, тя се превръща в човек, който наблюдава, контролира и понякога спасява... собствената си майка.
Холивуд обича да моделира своите любимци, затова на Джуди Гарланд не й е съдено на “порасне” - до края тя си остава инфантилното момиченце, изиграло Дороти във “Вълшебникът от Оз”. Алкохолните й кризи, зависимостите, нестабилните й състояния стават част от ежедневието. Лайза не просто ги вижда - тя участва в тяхното овладяване. Крие таблетки, вика лекари, опитва се да предотврати поредния срив. Грижи се за по-малките деца, отговаря на писма от почитатели, пазарува. И така години наред.
Като черен хумор звучи обобщението на биографите, че в онези години тя сменя “четири бащи и дванадесет училища”. Като добавим хотелите, от които семейството е гонено заради неплатени сметки, нощните бягства, при които децата обличат колкото могат повече дрехи, защото няма да се върнат, срамът от ситуации, в които славата не може да покрие най-елементарни нужди - всичко това очертава картината на едно ограбено, несъстояло се детство.
В тази среда Лайза рано разбира нещо, което повечето деца научават много по-късно - че сигурността не е даденост. И все пак именно в този хаос се формира и нейната наблюдателност. Сцената не е просто място за изява - тя е пространство, в което трябва да държиш вниманието, да усещаш публиката, да контролираш емоцията. Лайза учи това не в училище, а в живота.
Затова решението да стане артист в никакъв случай не е каприз. През 1962 г. тя прекъсва обучението си в Сорбоната и се връща в Америка с ясна цел. Заедно с майчината благословия Лайза получава и 100 долара, с които започва новия си живот на възрастен. Целта й е една - да постигне успех, без да използва името на родителите си. Защото името не само не й помага, а прави пътя й още по-труден
Първите стъпки на Лайза Минели са белязани не толкова от липса на възможности, колкото от липса на признание за собствена идентичност. Критиците виждат в нея продължение на Джуди Гарланд - в гласа, в жестовете, дори в мимиката. “Тя свива вежди като Гарланд, стиска юмруци като Гарланд” - това е тонът на ранните рецензии. Тази реакция я поставя в трудна позиция: тя трябва не просто да бъде добра, а да бъде различна.
И взема решение, което ще промени живота й - напуска Холивуд. В Ню Йорк, на Бродуей участва в мюзикъли, в спектакли, пее. И една на 19 г. печели награда “Тони” за ролята си във “Флора - червената заплаха”. Това е първото ясно доказателство, че името “Минели” може да съществува самостоятелно. Но истинският пробив идва с филма “Кабаре”, режисиран от Боб Фос
Ролята на Сали Боулс се оказва съчетание на всичко, което Минели вече носи като сценично присъствие - нерв, крехкост, енергия.
Филмът печели осем награди “Оскар”, а Минели получава отличието за най-добра актриса. Заедно с това идват “Златен глобус”, награди на Британската академия и безусловната любов на публиката. Същата година Минели получава и награда “Еми” за най-добро телевизионно шоу “Лайза с “Z”.
След този момент сравнението с майка й постепенно губи значение.
На холивудската Алея на славата Лайза Минели има своя звезда; в кариерата си тя участва в 17 филма, много от които влизат в златния фонд на световното кино.
Лайза като бебе с майка си Джуди Гарланд
А човекът, който допринася за развитието на Лайза като певица, е Шарл Азнавур. По думите на актрисата, той я научил как да изпълнява песни и как да се държи на сцената, а също така написал за нея редица композиции. Заради близките им отношения често им приписват роман, като самият Азнавур казва, че са “повече от приятели, но по-малко от любовници“
Минели преживява колосални възходи и страшни падения - и в пряк, и в преносен смисъл. Нелепа травма едва не я превръща в инвалид. След операцията Минели започва да накуцва. Но не се предава - падайки, тя се изправя, усмихва се и продължава напред, без да обръща внимание на болката.
Осъзнавайки, че е загубила сценичната си външност, Минели се насочва към телевизията, където участва в документални филми за историята на киното и театъра.
Още в началото на кариерата си тя обича да казва, че не прилича на кралица на красотата и затова ще трябва да постигне известност по други начини. Първият и най-важен - погледът на огромните й изразителни черни очи, които някой много точно нарекъл “очите на клоун с разбито сърце“
С това оръжие тя покорява и мъжете. Достатъчно е да погледне избраника си в очите и приятелството престава да бъде просто приятелство. В това, според мнозина нейни почитатели, тя прилича на Едит Пиаф.
Личният живот на Минели, особено през последните години, напомня латиноамерикански сериал, създаден по класическите рецепти. Малко драма, много сълзи, нов сюжет за всяка серия. Актрисата се превръща в любимка на светските хроникьори, които все по-често я наричат “бивша звезда”. От запомнящите се любовни връзки ще споменем само Михаил Баришников и Робърт де Ниро, за да уточним орбитата, в която се движат интересите й. Повтаряйки съдбата на майка си, Минели често сменя партньорите си. Първият й съпруг е австралийският певец Питър Алън. Трябват й 5 години, за да разбере нещо, което всички знаят - женихът е с нестандартна сексуална ориентация
Следват режисьорът и продуцент Джак Хейли-младши, скулпторът Марк Геро... Минели винаги търси любовта и разбива сърцето си на парчета. Пада, разбива коленете си, става и отново тръгва, отново търси нещо, като остава вярна на себе си.
Перипетиите около последния й брак с продуцента Дейвид Гест наистина засенчват и таланта, и славата й. Публични скандали, обвинения в кражби, побои и накрая бягството на съпруга й на Хаваите - всичко това е по-интересно за публиката от нейните предишни успехи.
Личният й живот остава изпълнен с противоречия - между нуждата от любов и невъзможността тя да се задържи дълго, между публичния образ и личните кризи.
Общото между всички връзки и бракове на Лайза Минели не е толкова продължителността, колкото интензивността.
Зад тази динамика стои ясно обяснение, което самата тя не крие - страхът от самота. Ако няма човек до себе си, тя търси компания, разговор, шум. Самотата за нея не е пауза, а заплаха.
Тази линия се преплита и със зависимостите. След смъртта на Джуди Гарланд през 1969 г.
Минели преминава през тежък период, свързан с алкохол и наркотици
За разлика от майка си обаче, тя успява да се справи с това и формулира нещо, което звучи просто, но за нея е съществено: “За първи път престанах да бъда в конфликт със самата себе си”.
Здравословните проблеми продължават и по-късно. През 2000 г. тя преживява тежък вирусен енцефалит, който поставя под въпрос не само кариерата, но и способността й да говори и да се движи. Въпреки това Минели се възстановява и отново се появява на сцена.
Травми, операции, физически ограничения... но и постоянни връщания. Може би затова годишнината й се възприема не като официална дата, а като напомняне за величието на артистите от миналото. На тези, които съществуваха пълноценно на сцената - с всичките им слабости, триумфи и катастрофи.
И днес, на 80 г., една от най-ярките звезди на Холивуд с гордост заявява: “Винаги съм искала да бъда само себе си и мисля, че успях да го постигна”.
Мариана ДОБРЕВА
