Три големи юбилея се събират през 2026 г. в живота на Маргарита Хранова. През март тя и съпругът й Кирил - Кико отбелязаха 50 години брак, тази година се навършват 55 години от началото на професионалния й път, а на 20 декември певицата ще навърши 75. Вместо да мисли за оттегляне, Хранова записва нови песни, участва в концерти и конкурси и вече планира голям юбилеен спектакъл със симфоничен оркестър през 2027 г.
Пред “Над 55” тя говори за половин век любов, за тримата си внуци, младите изпълнители, новите технологии, възрастта и простата радост да се събудиш сутрин и да видиш слънцето.
- Г-жо Хранова, 2026-а сякаш е подредила за вас юбилей след юбилей. Как се чувствате в такава година?
- Точно така. Животът си върви, времето тече, ние пораснахме, ама си оставаме все същите луди и млади в душата си. Така трябва да бъде.
- Ще съберете ли тези поводи и на сцената? Да очакваме ли голям юбилеен концерт?
- Тази година няма да е. Не успях да го направя, но вероятно ще бъде догодина, защото организацията е много сложна. Живот и здраве, догодина се надявам да отбележа годишнината. Няма да е цяла година по-късно, а само няколко месеца.
Иска ми се концертът да бъде със симфоничен оркестър. Но трудно се намират спонсори, а всичко е страшно скъпо - зала, осветление, звук, мултимедия.
Аз не съм от хората, които ще ходят по вратите да се молят
- А 75-ия рожден ден със сигурност ще отбележите със семейството?
- Аз винаги отбелязвам годишнините и рождените дни с близките си хора. И сега през август имахме няколко рождени дни. Футболистът ни Кристиян навърши 21 години, големият ми внук Иван стана на 27, а и снаха ми - майката на двамата ми големи внуци - имаше рожден ден. Пак се събрахме цялата фамилия. Обичаме да се събираме по различни поводи - рождени дни, Коледа, Великден. Това са хубави празници, които събират цялата рода.
- И декември е пълен с празници при вас.
- Да. Аз имам рожден ден на 20 декември, а на 27 декември са родени и големият ми син, и малкото ми внуче - на една и съща дата. Дориан тази година ще бъде в първи клас и имаме голямо вълнение покрай това. Вълнуваме се как ще тръгне, но мисля, че няма да има проблем.
- Какво е да сте в семейство, заобиколена почти само от мъже - съпруг, двама синове и трима внуци?
- Чудесно е! Точно това си говорихме със снахата и с големия ми внук. Аз винаги съм се разбирала много добре с момчета. И като дете играех повече с момчета - бях една мъжкарана. Играех на топчета, на стражари и апаши. А големият ми внук ми каза точно обратното - че той пък се разбира много добре с момичета. И аз му казах: “Виждаш ли, аз пък съм много щастлива, че имам толкова мъже около себе си”.
Разбира се, имам и приятелки. Най-добрите от тях са още от ученическите години и сме близки до ден днешен. В днешно време имам страшно много познати, но много близките приятели не са чак толкова много. И не са нужни много.
Истинското приятелство според мен често се заражда още когато сме ученици и ако остане и занапред, наистина е истинско
Може да не се виждаме често, но когато се съберем, все едно вчера сме се разделили.
- Между най-големия ви внук Иван и най-малкия Дориан има цели 20 години. Различна баба ли сте днес?
- Да, единият е роден през 1999-а, другият - 2019-а. Между двамата ми големи внуци пък има 6 години разлика, както и между моите двама синове. Така се случи. Малкият ми син малко се позабави със семейството. Имаше си връзки, но в един момент човек решава, че иска семейство.
С Иван и Кристиян вече сме като приятелчета, особено с Иван. Той ме придружава по разни събития и концерти. Винаги си го каня, защото мъжът ми хич не обича да ходи по такива места и аз си нямам кавалер, затова викам Иван. Той е много изискан, прекрасен младеж, винаги е съгласен и много обича да ходи на такива места.
Кристиян е в Русе, играе в “Дунав” - прекрасно момче. Проявява се и дай Боже да се развива още повече занапред, а защо не и в чужбина. Често го свързват с мен, но той доказва себе си и няма нищо общо с известността на баба си.
- А с малкия Дориан отношенията сигурно са съвсем други?
- По-детски са, разбира се, защото е малък. Но е страхотен. Чете като възрастен - много бързо. Научи се още преди да навърши 5 години. Имаше голяма слабост към рекламните брошури, които пускат по пощенските кутии - взимаше ги, гледаше кое колко струва, знаеше цифрите и започна да чете какво пише.
И музиката много го влече. Някакъв ритъм непрекъснато му звучи в главата. Много е оправен. Умно дете е, дай Боже да е жив и здрав.
- От бабите, които позволяват всичко, ли сте?
- Не, аз съм строга баба. Например не му разрешавам много шоколад, защото много обича сладко, както всички деца. Отделила съм му едно малко шоколадче - когато дойде на гости, изяжда го, но повече не се дава.
Гледам да сме близки, да му угаждам, но и да не мисли, че при баба всичко е позволено
С дядо си пък играят, борят се, качва му се на главата - голяма игра пада. Почти всеки ден се виждаме. Детската му градина беше много близо до нас. Или аз отивам да го взема, или го довеждат вкъщи. Ходим и в парк “Възраждане”, който е съвсем близо. Там има приятелчета от детската градина. Понякога майка му и баща му го оставят при нас, когато излязат.
- Казват, че внуците се обичат по различен начин, понякога дори повече от собствените деца. Така ли е при вас?
- Не мога да кажа. Обичам всички еднакво. Те всичките са ми деца.
- 50 години брак днес звучат почти невероятно. Как се съхранява една връзка половин век, променяте ли се, нагаждате ли се един към друг?
- С годините човек започва не толкова да се нагажда, колкото да се допълва с другия. Правят се леки компромиси и от едната, и от другата страна, за да станат нещата както трябва. Няма как без това.
Преди всичко е обичта. В началото си страшно влюбен, а после това преминава в обич, разбирателство и доверие. Това е много важно. Дълги години ние бяхме постоянно заедно. Когато пътувах по концерти още по социалистическо време, Кико беше мой мениджър и се занимаваше с цялата организация. Сега вече ми липсва това, защото той не е толкова млад и не може да се занимава с всички тези неща както преди.
- Може ли Иван да наследи дядо си и да помага за бъдещия юбилеен концерт?
- Точно това си мисля - може да го убедя да ми помага. Той сега е мениджър на брат си и се занимава с футболисти, макар че е завършил друго в Американския университет в Благоевград. Знае перфектно английски, много е контактен. Канят го и да коментира мачове по “Диема спорт”. Така че може би ще се справи.
- Гласът ви е в отлична форма. Правите ли нещо специално, за да го поддържате?
- Слава Богу, гласът ми е в перфектна форма. Не правя нищо специално - може би просто е такъв. Не пуша, което е важно. На много хора цигарите не влияят добре на гласа. Има и хора, които пушат и пак са добре, но аз като момиче съм опитвала и усетих, че не ми влияе добре. А и исках да пея.
До ден днешен много мразя да пушат около мен. Винаги отивам на другия край. Мъжът ми 50 години ме мъчи с неговото пушене - това му е най-голямото удоволствие. В хола той е в единия край, аз в другия, прозорците са отворени...
- А как поддържате физическа форма - спорт, движение, хранене?
- Гледам храната да е с мярка. Ям зеленчуци, пия много течности. Напоследък през лятото даже нямам никакъв апетит към месото - повече ми се пие нещо, защото е топло.
Имаме вкъщи пътека за ходене, имаме и уред с педали. Не мога да кажа, че ги използваме всеки ден, но ги използваме. Иначе се разхождам в парка, а и работата ми е свързана с непрекъснато движение напред-назад.
- След толкова години опит не ви ли се иска да предавате на младите изпълнители наученото в тази професия?
- Когато са искали съвет, винаги съм давала. Много често съм жури на различни конкурси за млади поп изпълнители - в Свищов, в Карлово, в София.
Обичам да давам път на младите, шанс да се проявяват и да покажат качествата си
Но досега не съм имала школа и не съм се занимавала постоянно с деца, защото за това трябва много време и търпение. А аз май не съм от най-търпеливите. Ще видим - животът ще покаже. Да сме живи и здрави.
- Имате стотици песни. Знаете ли всъщност колко са?
- Най-искрено си признавам - не знам. Един мой почитател от Хисаря, учител по музика и абсолютен фен на българската музика, е събрал страшно много мои песни и ми направи флашка. Аз самата не си спомням някои от песните, които съм пяла преди толкова години. Понякога му се обаждам: “На тази песен кой беше композиторът?” - запявам му я и той знае. Имам и друг такъв почитател, журналист - Иван Георгиев. Може би песните са 500-700, не знам. Наистина не съм ги броила.
- И въпреки това продължавате да записвате нови.
- Да. Буквално вчера записах една много красива песен - “Ти си друг”. Музика и текст на Биляна Чокоева-Ангелова, аранжиментът е на Гоги Мислядов. Имам и друга от същия автор - Биляна Чокоева-Ангелова.
В конкурса в Хисаря почти всяка година участвам - или като жури, или представям нова песен. Миналата година спечелих първа награда с една много сладка песен - “Сънувах те в Париж”, по текст на Джина Дундова, музика и аранжимент на Рафи Жамакорцян. За съжаление никъде не се върти.
Тази година представих нова песен по текст на Георги Пергелов и музика на Биляна Ангелова, аранжимент Алекс Нушев - “Отпечатък”. За малко не спечели и тя. Много красива песен е и може би ще кандидатства за БНР Топ 20.
- Тази година получихте и наградата на БНР за цялостен принос.
- Беше много мило.
Аз съм свързана с Националното радио - първите ми записи някога са в БНР
Когато Вили Казасян беше диригент, правехме много концерти, ходили сме в Щутгарт, в Швейцария, пътували сме с бенда по месец-два. Имам история с БНР.
- Но нямате никакво намерение да спирате?
- Не, не смятам да спирам. И съм много щастлива. Продължавам непрекъснато. Има и конкурс “София пее”, в който много често участвам, защото композитори ми дават песни и после казват: “Хайде да участваме”. Аз какво да кажа - няма да отида ли? Печелила съм и първи, и големи награди. С композитора Иван Кръстев, с когото напоследък направихме доста песни и много хубав албум - “Мелодия за двама”. Песните му са по-музикантски, симфонични и много красиви. Тази година ще представя една негова песен. Така че има какво да се случва, слава Богу.
Не спирам, но и не се натоварвам безкрайно. Отказвам някои неща, защото не обичам всичко да ми се струпва наведнъж. Това вече ме натоварва и психически, и физически. Разпределям си нещата. Човек трябва и да почива.
- Цифрата 75 притеснява ли ви, или вече не броите годините?
- Не ги броя, честна дума. Понякога даже се замислям: “На колко станах? Чакай да ги сметна от 1951-ва...” Не ги мисля. Те си вървят, така или иначе.
Ако съм добре, ако съм здрава, ако имам приятели, ако близките ми са добре, ако си работя - какво ми трябва друго?
И ако запазя детството в себе си, какво по-хубаво от това?
- А притеснява ли ви остаряването?
- Не мисля, защото е привилегия човек да остарее. Много хора си отиват млади. Иска ми се да остарея и когато дойде един момент да си отида от този свят, да бъде по-леко и по-лесно. Това е нещо, за което човек вече мисли.
- Кое е хубавото на тази възраст, за което никой не ни казва, когато сме на 30 или 40?
- Аз не знам... На 30 и 40 е доста по-хубаво. Имаш повече енергия, повече мечти и искаш да ги реализираш. Ние вече, общо взето, сме постигнали нашите мечти. Не че няма останали. Но според мен на тази възраст човек трябва да е щастлив и доволен, че се събужда сутрин, че вижда слънцето и че всеки един ден му е подарък. Никой не знае кога и какво може да се случи. Колко хора преди нас си отидоха.
Важното е да си здрав и да имаш дух
Оттук нататък - каквото Господ отреди.
- Вие явно сте си запазили детството в себе си. И сте много жизнена.
- Може би просто такъв тип съм. Аз съм и Стрелец - експанзивна съм, емоционална съм.
- Палите ли лесно?
- Понякога да, зависи. Но рядко. Когато ме настъпят, пак се опитвам да се сдържам. Много рядко избухвам силно, защото смятам, че човек трябва да е възпитан. По принцип съм такава, но понякога избухвам. Особено когато видя несправедливост или когато някой ме набеди, че лъжа, че не съм справедлива - тогава просто полудявам. Това може да ме извади извън кожата. Но с годините гледам да не съм толкова емоционална. По-скоро поплаквам на някой филм или на силна емоция, отколкото да викам.
- За какво най-много ви се иска да имате време занапред?
- Най-много ми се иска да имам време за семейството си и за работата си. Успявам да съчетая и двете. И, разбира се, да имам време да си почивам.
- Имате ли любимо място за почивка?
- Много обичам да ходя в къщата ни в Брезник. Това е моя наследствена, бабина къща. Пооправихме я, реставрирахме я. Стара е, на над 100 години, от около 1900 г. - с високи тавани, дебели зидове, големи помещения. Ходим често, защото е близо до София.
Иначе ходим и на море. Пътували сме до Турция, ходили сме и в Гърция. Напоследък по-рядко. Аз така или иначе пътувам много из България.
- Имате ли страх от смъртта?
- Не, не бих казала, че е страх. Това е нещо естествено, което човек трябва да приеме философски. Според мен страхът идва и от това, че човек е любопитен - че няма да може да живее още, да разбере какво става и какво се случва след него. Но колкото и да сме любопитни, няма как. Това е животът.
Най-хубавият вариант е просто да заспиш и да останеш в съня си
Когато дойде - ще дойде. Човек не трябва да мисли много за това. Според мен трябва да се остави на течението да го носи. Така е по-добре за всеки.
- Какво бихте пожелали на читателите на “Над 55”, които са израснали с вашия глас и песните ви и продължават да ви слушат?
- Какво да им пожелая? 55 е само цифра.
Над 55 - оттук нататък започва животът
Стига хората да знаят как да си го начертаят и как да постигнат това, което са си пожелали. Да бъдат позитивни, да вярват, че тепърва им предстоят хубави неща, винаги да са отворени към живота и да очакват всичко. Никой човек не може да знае какво ще се случи - само Господ може да каже.
Цветелина ТОТЕВА
