За мен има само две актриси, които ще останат в съзнанието ми завинаги млади и красиви. Едната руса, другата кестенява. Почти на една и съща възраст. И двете погалени от Бог и дарени с невинно, детско излъчване.
Преди няколко години отлетя русият ангел Добринка Станкова. Сега я последва и нежното лице на българското кино и театър Мая Драгоманска. Ако го има, Раят стана още малко по-красив...
В нашия свят на суета и амбиция някак неусетно забравяме тези, които не използват лактите си, за да излязат на първата редица. Спокойни сме, защото знаем, че са наблизо, че винаги можем да ги повикаме. Докато не стане късно - не защото са се разсърдили, а защото са се уморили да държат крилете си събрани.
И започваме да си спомняме и да се чудим - как така толкова години не се сетихме да попитаме къде е Мая, как е, липсва ли й сцената... И четем едно и също - съжаляваме, отиде си, беше...
Казват, че Мая Драгоманска е най-сниманата актриса и сигурно е така. Киното я открива още като ученичка. Като студентка е непрекъснато пред камерата - не защото се натиска, а защото режисьорите я искат. Защото с това невинно лице, което е толкова изразително, трябва просто да изживее ролята си. И се питам - как щеше да се развие и без това успешната кариера на актрисата, ако съдбата не беше скрила за нея в последния момент печелившата карта - ролята на Мария в “Козият рог”? Признавам си, не знаех, че първият избор на великия Методи Андонов е била именно Мая
Но след като гледа Катя Паскалева на сцената на Пазарджишкия театър, се изправя пред тежка дилема. Който е виждал и двете актриси, няма как да не си даде сметка, че изборът на изпълнителката на главната роля всъщност определя посоката, ритъма, емоцията. Ако можех да върна времето назад, щях да предложа на Методи Андонов да заснеме още една версия на шедьовъра си - с Мая Драгоманска. Представяте ли си какво щеше да стане?! Какво предизвикателство и за режисьора, и за останалите актьори, и за зрителите! Тогава нямаше да му се налага да ходи с фотографиите на двете момичета в джоба си и при подходящ случай да ги показва, за да чуе чужди мнения.
Така или иначе Методи Андонов прави своя избор, който поставя Мая Драгоманска в графата “разминала се с късмета”.
Може и да се е разминала с тази роля, но успешната й кариера започва доста преди да получи заветната диплома
Когато завършва ВИТИЗ, в класа на Любомир Кабакчиев, тя вече има зад гърба си богата филмография. Попада в трупата на Пловдивския театър, където работи с едни от най-нашумелите родни режисьори.
Още като студентка в първи курс Мая си спечелва завистта на момичетата, омъжвайки се за един от красавците в института - актьорът Младен Младенов. Младите летят на крилете на любовта - стипендиите са достатъчни за сватбен купон в Копривщица. Апостол Карамитев им подарява малка ваничка, в която е къпал децата си Маргарита и Момчил. В нея те къпят дъщеря си Мила.
“Младен беше емоционален човек, невероятен артист, който можеше да разчлени всяка роля на части и да ги поднесе на зрителите. Но беше и труден характер и в сблъсъка с моя нещо не се получи”, откровена е Мая пред BG Voice. И макар че бракът им не е дълголетен, остава едно красиво приятелство. Малко преди Мая и Младен да се разделят, по време на една екскурзия в родопското с. Дедево, в порутената му църква те откриват икона на Христос
Двамата я купуват, след това приятели от Пловдив я реставрират. На гърба на иконата Младен написва, че тя е за спомен на Мила, когато нейният татко вече няма да е с нея. Никой не подозира, че това ще е толкова скоро.
В едно от редките си интервюта (през далечната 2013 г.) актрисата лаконично споделя за изпитанията, пред които я изправя съдбата. Години след раздялата Младен заминава с бременната си приятелка за Австралия. В интерес на истината, трябва да уточня, че в онези години всички говореха за това, че красивият и талантлив актьор е “избягал” зад граница.
На такива смелчаци им казваха “невъзвращенци”. Сега им казват “емигранти” - въпрос на лексика... Та там, в далечна Австралия, Младен намира смъртта си. Това изправя Мая Драгоманска пред сериозно изпитание. Докато не получи смъртния акт, ще има проблем с кандидатстването на дъщеря й. Защото тогава децата на “емигрантите” нямаха шанс за висше образование.
С малко “помощ от приятел” проблемът е решен и Мила завършва актьорство за куклен театър в НАТФИЗ. Звездата на Театър “София” играе активно и печели обичта на зрителите и вниманието на най-утвърдените режисьори. От 1990 г. тя се присъединява към трупата на Малък градски театър “Зад канала” - и именно там преминава третата и може би най-зрялата глава от творческата й биография
Но няма пълно щастие - и вторият съпруг на Мая Драгоманска - един от най-колоритните актьори на пловдивската сцена, Таньо Маринов, си отива от този свят. Чест прави на голямата актриса, че не се поддава на появилите се в пресата съпоставки на помощта, която оказват силните на деня на нейния съпруг и на Христо Мутафчиев. “Таньо почина, но се радвам, че Христо е жив и се възстановява.
Обичам го много и заради това и за секунда не ми е минало през ума да търся кой и защо на него му е помогнал, а пък на Таньо не е. Това са хорски приказки и разсъждения, не мои. Ние не сме такива хора!”, казва актрисата. И продължава: “Не е честно да се оплаквам - аз съм била изключително щастлива с живота си в театъра”.
И постепенно Мая Драгоманска, актрисата, която мислехме, че винаги ще бъде на сцената, се оттегля - без фанфари, но и без драма става съвсем “официално” пенсионерка
И посвещава голяма част от времето си на гледането на театрални постановки. Колкото обича да седи в театъра, толкова мрази да дава интервюта. Не се прави на “звезда”, каквато всъщност е. Просто новото амплоа не е повод да застава под светлините на прожекторите.
“Е, каквото е било, дотам е било! От две години не играя. Не давам и интервюта. Заела съм някаква “утешителна” позиция. Случиха се много неща и някак си се затворих. Преди 15 г. говорех с удоволствие, но напоследък просто чувствам, че не мога...”
Няма как да не уважим избора на любимата актриса. Да си спомним, че тя никога не е била човек, който непрекъснато се е обяснява публично. И това може би е една от причините днес да знаем сравнително малко за нея.
Но да не забравяме думите на театроведа и драматург Атанас Бояджиев: “Успехът на Мая Драгоманска се дължи не на “щастлива звезда”, а на голямо трудолюбие и отговорност пред актьорското призвание”.
Мая Драгоманска си отиде тихо, както и живя. Но някои лица не си отиват. Остават завинаги млади.
Мариана ДОБРЕВА
