Михаил Димитров Вълчев - изтъкнат български футболист, централен нападател - типичен таран. Национал. Играе основно за “Левски” (София) от 1981 до 1987-а. Роден точно преди 60 години, на 13 октомври 1956 г. в Дългопол, Варненско. Играе също в “Академик” (София) (1973-1981), “Докса” (Драма) (Гърция). Шампион на България през 1984 и 1985 с “Левски”, носител на Купата на страната през 1984 и 1986 г. и веднъж като треньор през 1998 година. Голмайстор на "А" група през 1982 г. с 24 гола за “Левски”. За “Левски” има 131 мача и 79 гола в “А” група, 29 мача и 20 гола за Купата на страната, 43 мача и 29 гола в евротурнирите.
Паметни остават изявите му срещу “Щутгарт”, който “Левски” елиминира в две поредни години - през 1983 г. за Купата на УЕФА (гол на Вълчев на реванша в София в 90-ата минута) и през 1984 г. за КЕШ. За “А“ националния отбор има 14 мача и 2 гола, за младежкия национален отбор има 26 мача и 8 гола. “Заслужил майстор на спорта“ (1980). Той е един от най-добрите реализатори на “Левски” за всички времена. Бивш треньор на “Левски”, “Кремиковци”, “Черноморец”, “Беласица” и “Рилски спортист”. Редакцията на “Над 55” му честити 60-годишнината!
- Мишо, как оценяваш сегашната усложнена обстановка в “Левски” след напускането на Люпко Петрович?
- На “Герена” май сами си създават проблеми. Не е вярно, както твърди спортният директор на “сините” Станислав Ангелов, че отвън идват разрушителни провокации. Не знам какви са точно аргументите на Люпко, за да иска да си тръгне. Самият той каза, че “Левски” няма подсигурени финанси и не му е ясно кой управлява отбора. Това говори, че работата не му е ясна и че има основания да подаде оставка. Не мисля, че е правилно да се чака решение от феновете дали е необходимо да остане, или не.
- Не мислиш ли, че все пак който дава парите, той управлява отбора?
- Нужно е да се отчете, че сега все още се работи в тежки времена, няма пари и трудно се намират футболисти. Не съм съгласен, че играта на отбора не е била чак толкова добра. Необходимо е и играчите да дадат повече, за да защитят името си. В момента не е като едно време, когато бяха Наско, Мъри и Чорни и имаше пари. Помните, че когато средствата намаляха, дойдоха и катаклизмите. Реално мисля, че бъркотията на “Герена" може да стане голяма, ако всички вземат масово да напускат. В края на краищата никой не може да се справи сам, нужни са обединени усилия.
- Мишо, да се върнем назад. Как се озова в “Левски”?
- Играех силно в “Академик” (София). С мен говориха Любомир Алдев и бате Киро Ивков. Те ме привлякоха. А условията, които получих - панелен апартамент и софийско жителство. “Славия” имаше голямо желание да ме вземе - даваше ми по-голям апартамент и повече пари. Искаха ме и от ЦСКА, но разбрах, че щели да ме дават под наем в Сливен, след като ме вземат.
Аз си исках в “Левски” и отидох там
На "Герена" тогава сменяха поколенията - бяха освободени шест-седем човека - Войнов, Борисов, Панов и други...
- Още от първия си сезон в “Левски” стана голмайстор на първенството. Сега точно такива липсват. Какво мислиш за това?
- Вкарах много - 24 пъти в "А" група, защото играех с доста силни футболисти. Имахме добър отбор, но за жалост тогава не станахме шампиони. “Левски” доста дълго ме бе наблюдавал, харесали са, че имам нюх към гола. Освен това бях комбинативен играч - правех и доста асистенции. Онзи сезон вкарах 5 гола в един мач на “Черноморец”, та стана така, че обвиниха съперника в симулативна игра. Но не беше така, въпреки че спорех за приза със Стойчо Младенов. Но той не предяви никакви претенции, не се занимаваше с тези неща...
- Кого от тогавашните съотборници би отличил?
- Боби Михайлов, Ники Илиев, Краси Коев, Емил Велев-Кокала, Наско Сираков... Явно, че идеята на ръководството бе да вземе малко по-опитни играчи - Чавдаров, Григоров, Цветков, мен, и около нас да растат младите. Страшен отбор бяхме. Сега къде ще пробият толкова младоци? Има ли сега такива футболисти? По-младите винаги ми казват: "Стига сте говорили за вашето време. Ако сега играете, няма да пипнете топката". Не съм съгласен. Вярно, че тогава футболът бе по-бавен, но вижте какви футболисти играеха с техника, импровизация. Стадионите бяха пълни.
- А как успявахте да биете толкова пъти ЦСКА?
- Седем пъти поред не е малко. Като излизахме на игрището, виждахме страх в очите на цесекарите. Те бяха психически затормозени, въпреки че бяха доста добри футболисти. Но сякаш бяха притеснени и не разкриваха качествата си от страх да не загубят. Явно, че натискът при тях от задължителна победа е бил много по-голям - все пак при военните нещата бяха по-строги, когато нямаха успехи.
“Червените” биеха силни отбори в Европа - “Ливърпул”, “Нотингам”, но падаха от нас
Яд ме е малко, че навремето и ние не стигнахме по-далече в Европа. Но тогава времената бяха други - в първия кръг срещаш немския шампион “Щутгарт”, във втория този на СССР - “Днепър” (Сезон 1984/85). А сега има доста предварителни кръгове. И ако си добър - само в предварителните можеш да вкараш 20 гола.
- Попаденията срещу “Щутгарт” ли са ти най-скъпи?
- Вкарах им и там, и тук за УЕФА през 1983-та и за КЕШ през 1984-та. Вторият гол за УЕФА бе изключително важен, с него ги елиминирахме в 90-ата минута. Публиката скандираше името ми по улиците на София - това е най-голямата награда за труда ми.
- Мишо, като треньор имаш на сметката си и победа с 5:0 над ЦСКА - финал за Купата на България...
- Тогава отборът ми имаше уважение. Разполагах с добри футболисти. Имам някаква заслуга за настройката и организацията, но по-голямата е на играчите. Те се наложиха, оползотвориха шансовете и направиха паметна победа.
- Предаде ли част от уменията си на някой от нападателите на “Левски”?
- Виж, играх с Наско Сираков и бях треньор на Гонзо, а те са забележителни нападатели.
Наско няма да каже, че се е учил от Марадона, а ще спомене мен
Ставало ми е много приятно от негови изказвания, че му е било добре да играе с мен. В Гонзо също виждах нещо от мен. От сегашните нападатели виждам мощност и комбинативност в Мартин Камбуров - той има подобен стил. Бих казал, че е по-добър от мен във въздуха, но пък аз бях по-силен с крака. Но е добър футболист - таран, който не само вкарва, но и подава.
- Мишо, с какво се занимаваш сега?
- Живея в Самоков със семейството си. Тук животът е по-спокоен. Вече не се занимавам с футбол. След като за последно играх в “Рилски спортист”, а след това бях и треньор на този тим, се установих в града. Ходя на стадиона, за да разменям по някоя приказка с хората. Сега, когато навърших 60 години, много ме радва внукът ми Марто, който тренира. Преди беше в “Левски”, сега е в “Царско село”. Надявам се един ден и той да стане голмайстор и публиката да скандира името му.
Красимир ПЕТКОВ
Снимки Иван ГРИГОРОВ
