За да се посвети човек на арфата, той трябва да има здрави пръсти, талант и яки мускули. Защото този иначе нежен, магически, романтичен инструмент има 47 струни, седем педала, десетки дискове, щифтове или общо над 2000 части. А теглото му е 32 килограма и те все пак трябва да се носят.
Със своите фини пръсти и нежна фигура, върху която не се очертават някакви кой знае какви мускули, Кохи никак не отговаря на споменатите изисквания. Но въпреки това арфата е нейният живот. Носи си си я ден след ден: емоционално, духовно, физически. Вече петдесет години.
Като малка мечтаела да стане учителка по пиано и арфа
Като голяма - станала. И днес нейната ученичка Томина Първанова свири на Бродуей, а Лидия Станкулова е първа арфа в оркестъра на емира на Дубай - Мохамед. Двете виртуозки са само част от многото таланти, които на въпроса: При кого сте се учили? - с гордост и благодарност ще кажат: при Кохи, което всъщност значи доктор Кохар Андонян.
Колко ли щастлив е бил древният човек, когато изстрелвал лъка и поразяващата му стрела пронизвала бягащото животно? Но преди неговият прощален рев да огласи саваната, трептящата тетива издавала звук. Музика. От тогава лъкът е обявен за първообраз на арфата, а тя за най-стария инструмент, който познава човечеството.
- И все пак, доктор Андонян, как първобитният лък се превърнал в сегашната арфа?
- Преди да стигнем до днешната триъгълна арфа, тя е била лъкова и ъглова. Арфата е диатоничен инструмент, няма бемоли и диези. Испанците са прилагали разни трикове и оттам се появява арфа с три реда струни.
През 1720 г. германският лютиер Якоб Хохбрюкер конструира първата арфа с педали, които на разбираем език са черните клавиши на пианото
И така музикалните възможности на арфата се увеличили многократно. Но нека не приобщаваме тук древния Орфей. Той е свирил на лира, която е съвсем друг инструмент.
- Кой българин за първи път просвирва на арфа? Знае ли се неговото име?
- Не само се знае, но аз го познавам лично. Това е Асен Арнаудов. Той е бил цигулар в Царския оркестър. В него е имало и някакъв арфист - чех. Той му показва някои основни правила. Така, макар и самоук, Арнаудов е първият наш арфист. А го познавам, защото той е баща на моята първа учителка Констанс Караджова. Неговият син е Георги Арнаудов - Джо, композитор, също арфист.
Арнаудов създава малък клас към Консерваторията и така започва българската арфа школа.
- А какъв е вашият път в музиката?
- На нашата улица живее една учителка по пиано - Васка Матеева. По това време нейният колега Борис Аврамов експериментираше програма с малки деца, които да се занимават с музика. Започнах да уча нотите на три години и половина: До е домат, ре - ряпа, ми - мишка, сол - солница, ла - лале, си - синчец. Обичах да свиря, отнасях се сериозно, не бях гений, но бях много музикална.
- Мислехте ли си тогава, че бъдещето ви ще бъде свързано с музиката?
- Бях още малка. Не знаех. Тогава в Музикалното училище отвориха паралелка, в която обучението започваше в пети клас. Разбрахме го много късно. Класът вече бе сформиран, когато ме заведоха да ме прослушат по солфеж. Комисията забелязала, че имам абсолютен слух (познавам всеки тон, такива хора се казват абсолютисти). Случва се рядко, но аз не знаех, мислех, че всички са такива.
- Това помогна ли ви?
- Да. Решиха да ме прие-мат, но местата за пиано вече бяха заети. Предложиха ми виолончело. Родителите ми не се съгласиха. Отказаха. Година по-късно вече бях сигурна, че искам да се занимавал само с музика. Моите родители не са музиканти, нямах големи шансове с пианото и тогава ми предложиха да свиря на арфа. Имах седем месеца, за да се подготвя.
- Бяхте ли докосвали арфа дотогава?
- Не. Заведоха ме при споменатата Констанс Караджова и тогава видях този инструмент за първи път, но когато докоснах с пръстите си струните, те залепнаха
Влюбих се за цял живот, но нямах на какво да свиря. Всеки ден пътувах повече от час до дома на госпожа Караджова, за да се упражнявам. Когато ме приеха в училището, за съжаление, тя замина за Мексико. Още е там.
- Кои са другите ваши учители?
- Проф. Сузана Клинчарова в музикалното училище, а после проф. Милка Христова, да е жива и здрава, вече е на деветдесет. Тя е легенда. Учила е при една от най-известните арфистки на XX век - Вера Дулова в Москва. Връща се тук и налага професионалното обучение по арфа.
- Помните ли първата си поява на сцената?
- Било е в училище, на концерти. После в консерваторията. Но там не влязох веднага. Забавих се с две години, защото нямах инструмент да се подготвя, а и се омъжих. Поддържах формата си благодарение на покойната моя приятелка Илияна, дъщеря на големия оперен певец Асен Селимски. Тя имаше арфа и ме канеше да ходя и свиря у тях. На третата година ме приеха.
Бях вече съпруга, майка и студентка, но без арфа
- Положението ви не е било много завидно...
- Имаше малка надежда. Мъжът ми Вахрам казваше, че един ден ще ми купи арфа. По магазините обаче такова нещо нямаше. Появи се само една на панаира в Пловдив и бързо изчезна. Тогава една съседка ми каза, че в музикалния магазин в София е пристигнала арфа. Цената й - 15 000 лева. Гарсониерата тогава струваше девет хиляди, а нова лека кола москвич - 12 500.
Родата и приятелите изпразниха джобовете си, събрахме парите в един чувал и щастливият момент настъпи
Но да започна да свиря някъде, нямах никакви шансове. Обратно на всички очаквания, че никога няма да си намеря работа с моя инструмент, имах късмета от първия ден, след като завърших, да работя като арфистка. Много добри колеги се наложи да сменят професията си, а аз и до ден днешен работя активно.
- В музикалното училище имате 24 арфисти и само четири арфи, две от които са от времето, когато вие сте били ученичка. Казвали сте, че ако имате магическа пръчка, няма да искате нищо за вас, а четири арфи за НМУ “Любомир Пипков”. Колко пари ще ви трябват?
- Една нова арфа среден клас струва 35 000 евро. “Златна миневра” висок клас, каквато купи Консерваторията е, 55 000. Мисията на училището сега е да намерим 35 000 евро. До момента сме събрали 15 000, което е голямо постижение.
- Как го направихте?
- Имаме дарителска сметка, търсим спонсори, на последния концерт събрахме 5000 лева. Искам да подменим старите с нови. Преди пет години бях много отчаяна. По време на ковида направих първата кампания, събрахме 20 000 евро и вече имаме една хубава учебна арфа.
- Носител сте на голямата награда “Златна лира” в категорията педагог. Имате още много призове, вие и вашите ученици. Изнасяли сте много концерти у нас и в чужбина. Свирили сте пред норвежката, датската и шведската кралица. Как се случи това?
- От 1990 г. започнах като хоноруван преподавател в НМУ “Л. Пипков”, едновременно работех и като арфист-оркестрант в Музикалния театър и свирех салонна музика в хотел “Шератон”. Винаги съм работила на три места. В Норвегия свиря в салона на един хотел по три месеца през ваканциите. Сутрин и вечер по два часа и половина. Там идваше много често кралицата.
Хотелът е построен през 1846 г., навършва вече 175 години. В двора му е къщата, в която е творил големият пианист и композитор Едвард Григ. Там е и пианото, на което е композирал. Имах честта да свиря в продължение на седемнадесет години на това уникално място. И хора от цял свят да ме слушат и аплодират.
Послепис
Едно знаменателно събитие се случи на 24 юни миналата година. На една сцена се събраха 24 арфи. Всичките млади и не толкова артисти свириха в чест на юбилея на своята любима учителка и колежка доктор Кохар Андонян.
Исак ГОЗЕС
