Невена Бозукова - Неве: Най-важното в живота е да търсим любовта и доброто

Невена Бозукова - Неве е зодия Овен, на границата с Телеца. Прехвърлила е 50-те, но външният й вид сваля поне две петилетки от възрастта й. С нея разговаряме в един прекрасен ден за читателите на в. “Над 55”.

- Госпожо Бозукова, напоследък нашумяхте много с ролята на доктор Лидия Дерменджиева в сериала “Вяра, Надежда, Любов”. Зловеща героиня, с която се справяте чудесно. Наложи ли се да понатрупате познания по медицина?

- Благодаря на героинята си, на сценаристите и режисьорите! Цялата тази творческа група успяхме да направим образа вкусен, както обичаме да казваме ние, артистите. За мен като актриса е важно образът да ми е интересен, да го заобичам и да му адвокатствам. Въпреки че стоя на противоположна позиция на моралните казуси, които доктор Дерменджиева застъпва! Но ако не я заобичам, няма как да я изиграя. Имахме предварителни посещения в “Майчин дом”. Самата болница ни предостави прекрасни консултанти. Благодаря на старшата операционна сестра от “Оперативния блок” Весела Богданова. Беше зад гърба ни непрестанно - не само зад моя, но и на другите колеги. За да се потопим в специфичната атмосфера, гледахме истински операции и раждания. 

Попаднах в безкрайно интересен свят

Медиците казваха - ние тук се борим за два живота, и на детето, и на майката. Отговорността винаги е двойна.

- Не ви ли уплаши болничната обстановка?

- Нямам притеснения нито от операции, нито от кръв. Даже един лекар каза след една обиколка на болницата и присъствие на операция: “Вземаме я Невена при нас, тя е готова”. Научихме се на много неща. Например как да слагаме абокат, как да си мием ръцете преди секцио. Дребни подробности, които на екрана убеждават зрителя, че сме лекари. Видях с очите си колко е напрегната работата на медиците. Хвала им, благодарност, че ни помагаха! Благодарност и за онова, което правят всеки ден!

- Във филма сте съпруга на Робърт Янакиев, който играе професор Дерменджиев?

- Разкошен колега е Робчи, срещали сме се и на сцената с него. Играли сме в “Женитба” на Лили Абаджиева, 20 години след дипломния ми спектакъл. Знаем се от 30 години. Снимали сме заедно филми. Имали сме професионални и приятелски срещи, лесно се разбираме. Робчи е изключителен професионалист, има чувство за хумор. Бе удоволствие точно той да ми е съпруг. Благодаря и на екранния ми син, актьорът Борис Кръстев. Видяхте колко е убедителен в ролята на доктор Атанас Дерменджиев. По време на снимките с Робърт и Атанас ни наричаха семейство Адамс.

- Макар и зловеща, доктор Дерменджиева не можеше да скрие, че е хубава. Другата хубавица в сериала е Антоанета Добрева - Нети.

- Тя беше моят контрапункт като героиня в ролята на доцент Жекова. Радвам се, че я откриха за екрана, за първи път тя участва в телевизионна продукция. В един пост й написах: “Късахте ми нервите, Жекова, но хайде пак!”. Добрина Гецова от Сатирата, която играе сестрата, също е прекрасна. Изобщо изборът от страна на сценаристи, режисьори и продуценти бе перфектен.

- С живи бебета ли играехте?

- Рисковано е. Но дори и държейки кукла, извършвайки някакви процедури с нея, ние се вживявахме. И кукла да държиш, разбираш какво им е на лекарите, които посрещат с ръцете си новия живот. Но имаше и живи бебета. 

Велика е професията на лекаря

- Вие сте част от театралната формация “Мелпомена”. Като Босилка във “Вражалец” на Ст. Л. Костов постигате страхотен комичен ефект. От зловещата доктор Дерменджиева в семплата и вечно усмихната Босилка!

- Благодарна съм, че толкова години съм с тези човеци от “Мелпомена”! Благодаря на Светлин Стоилов, че ни събра! Една кръвна група сме и всичко ни се получава леко. За “Вражалец” специално билетите винаги са разпродадени предварително. Защото спектакълът показва някои щекотливи теми за обществото ни. “Вражалец” закръгля 20 години на сцена. Подготвяме юбилейно представление на голяма сцена, ще научите точно коя. 100 години след написването на пиесата тя е актуална. Просто не можем да избягаме от балканския синдром. На успех се радват и постановките “Баща ми се казва Мария” с продължението “Баща ми се казва Мария на село”. Публиката харесва и “Кучки”. Предстои да възстановим “Благородният испанец” на Моъм, спрян за кратко по технически причини. В “Жена ми се казва Борис” не играя, колегите ми са много талантливи и се справят чудесно. “От кръста надолу” също е великолепна комедия, написана от Емил Марков. В “Мелпомена” играем с удоволствие. Аплаузите са като на рок концерт и това ни радва.

- По натюрел приличате на Джулиета Масина. Харесвате ли я?

- Разбира се. Допадат ми и Мерил Стрийп, която ми е много любима, и Кейт Бланшет. Това са актриси, които могат всичко - блестят в комедии, трагедии, драми. Влизат и в мъжки образи. 

- Кой измисли хубавия прякор Неве с ударение на второто е?

- Дори не помня кой го измисли. Май стана в предаването “Аламинут”.

- Има ли стабилно мъжко рамо до Неве в момента?

- В момента Неве се радва на себе си, на свободата си, на работата си. Ухажори никога не липсват. Въпросът е дали ще ги допусна да държат моето рамо. Но любовта винаги дебне зад ъгъла

Около мен винаги е имало любов и ще има. Не само тази, мъжко-женската. Благодаря на всичките си приятели, на децата ми, на всички, които са до мен, на утрото, на хубавия пейзаж, на морето. Това също е любов.

- Като стана дума за децата ви, как са Магдалина и Никола?

- Растат, но се надявам да запазят детското в сърцата си. Аз самата съм го запазила. Защото детето е склонно да се забавлява, да открива, да любопитства. Магдалина е прекрасна млада дама. Завърши фотография и работи като графичен дизайнер. Има приятел и си живеят заедно. Никола е студент, учи компютри, занимава се с изкуствения интелект.

- Не пожела ли някой от двамата да стане артист?

- Не. Разбраха, че не е никак лесно. Като малка Магдалина имаше удоволствието да играе в няколко представления. Като порасна, отсече: “За тези 40 лева да стоя 18 часа в театъра и да ми крещят! Няма да стане!”. 

За да си актьор, не е необходим само талант. Моят професор, Крикор Азарян, казваше: “Нужен ви е 1 процент талант и 99 процента труд”. За да си актьор, трябва да имаш характер. Работата е много изтощителна физически и психически. Без характер трудно ще изкласиш.

- А с какво се занимаваха вашите родители?

- Цялата фамилия от страна на баща ми, Марин, са артистични люде. Страшен зевзек беше татко, лека му пръст. Много обичаше живота, компаниите, имаше чувство за хумор. Беше си измислил прякор МВР-то. Защото е Марин Василев Рупчански. Постоянно беше нащрек какво се случва из квартала и засягаше щекотливите теми, забавляваше се със съседите. Пееше, свиреше на китара. Майка ми, Надежда, бе учителка, тя е жива и здрава. Надежда винаги ми дава надежда, от моя страна аз й давам надежда още дълго да сме заедно.

Първият актьор в рода съм аз. Двете със сестра ми растяхме волно в онова време, когато всичко бе по-затворено по някакъв начин. Но нашият хол бе отворен за много неща. Родителите ни научиха и да четем, и да гледаме изкуство. Сестра ми пое по пътя на мама, учи математика. Сега е финансистка. Аз участвах в Детската студия към драматичния театър във Варна на братя Райкови, след това в състава “Щурче”. Тези велики формирования ме изградиха като личност и оформиха мирогледа ми. По няколко пъти съм гледала представленията на Варненския театър по онова време. Той и сега е много добър, всяка година предлага продукция с висока художествена стойност.

- Трудно ли влязохте във ВИТИЗ?

- Още от първия път. Една година изкарах в специалност “Кукли” и прекъснах, защото забременях. Дъщеря ми, Магдалина, се роди, когато бях на 20. Погледах си я малко у дома, а на следващата година кандидатствах в театралния институт на общо основание. Не исках никой да знае, че съм била вече студентка. Влязох една от първите по успех при професор Азарян. Случих на преподаватели. Благодаря на съдбата за срещата с тези личности!

- На какво ви научи професор Крикор Азарян?

- Научи ни как да го живеем живота. Показа ни морала, етиката, отношението към света, към близките и после - към работата и към сцената. Беше привилегия да си до него и да попиваш всяка дума. Крикор Азарян бе космополит, философ. На него дължа професионалната си подготовка.

- Били сте млада, а след кратък престой в Перник станахте актриса на свободна практика. Много смело!

- Изкарах малко повече от година на щат и реших, че свободата ми е по-ценна. Беше мое вътрешно желание. От 1999-а насам участвам в свободни проекти. Не съжалявам, защото се срещнах с много режисьори и колеги. Работата с тях ме обогати безкрайно.

- А за малката ви дъщеричка у дома кой се грижеше?

- До пет години мама и татко гледаха детето, после аз си поех дъщерята. Дойде и синът. Научих ги и двамата да бъдат добри човеци, да имат около себе си любов и да дават доброта. Да си вървят по пътя, а ние, родителите, да не изсипваме върху тях нашите несбъднати идеи и мечти. 

- Какво ви предстои?

- През лятото ще снимаме детски филм за кината. Радвам се, че има такива режисьори, защото по принцип детската аудитория у нас в последните години е подценена. А имахме и “Таралежите се раждат без бодли”, и “Войната на таралежите”, и “Рицарят на бялата дама”, и “С деца на море”. Ясен Григоров е режисьорът, с когото ще снимам. Сценарият е много симпатичен, децата са големи сладури, отворени, с чувство за хумор. Имам усещането, че ще стане приказен, малко мистичен филм. Имам и нови проекти с “Мелпомена”. А зрителите вече питат за втори сезон на “Вяра, Надежда, Любов”. Любопитни са какво става с близнаците, оставени при различните герои. Оплетохме конците, трябва да ги разплетем!

- И накрая, нека ви попитам - какво е най-важното в живота?

- Да сме здрави, другото е в ръцете ни. И да търсим любовта и доброто.

Ели КИРЧЕВА