И сме талантливи, и сме хубави, и сме умни. Знаем си го, но когато „наш“ човек, роден далеч от земята на дедите му, е в светлината на прожекторите, няма как да не се радваме. Само дето не са много тези, които знаят, че много популярни турски актьори носят България в сърцето, в спомените, в приказките на баба и дядо.
Озан Мухарем Гювен е роден през 1975 г. в Нюрнберг, Германия. Семейството му е с турски произход, емигрирало първо в Германия, а корените им имат балкански следи - много турски семейства от България са част от такава миграция - една от многобройните истории на преселване на Балканите през ХХ век. Ранните години на Озан са между двата бряга на идентичността: немската дисциплина и турската жизнерадост.
Нюрнберг е негов дом само до 9-годишна възраст - после животът го връща към Турция, към другия бряг на идентичността.
За детските си години актьорът разказва малко. Само няколко пъти е споменавал, че още в училище е знаел, че ще свърже живота си с изкуството. Вроденият му артистизъм и весел характер винаги са му позволявали да гледа към бъдещето с надежда.
Бащата на Озaн загива в автомобилна катастрофа, когато той е едва на 7 години
Семейството му живее в Германия още от времето на неговите дядовци. Майка му работи в престижна германска фирма. Актьорът споделя: „Грижеше се за мен леля ми. Винаги съм изпитвал тъга по баща си, но животът продължава. Един ден всички ще умрем. Един човек израства без баща и става полезен за обществото, друг расте в любящо семейство, но става измамник“.
Като най-щастлив и същевременно травмиращ детски спомен Озан посочва момент, свързан с играта му на „каубой“: „Когато бях малък, играех сам. Обичах игри, в които се стреля и убива. Един ден играех каубой във филма „Храбрите османци“. На снимачната площадка си спомних детските си игри. Беше много странно усещане“.
След завършване на училище Гювен кандидатства в Измирската общинска консерватория, но
не преминава втория кръг на подбор заради леко кривогледство
За сметка на това е приет в специалност „Съвременен танц“ в Университета за изящни изкуства „Мимар Синан“ в Истанбул. Още по време на следването си започва да играе в театъра. След осем години обучение прекъсва, а впоследствие отбива военната си служба.
Дебютира в киното през 1998 г. с ролята на Улаз в сериала „Скора пролет“. Широка популярност в Турция му носи пълнометражният филм „Балалайка“, чиято премиера е през 2000 г. До 2009 г. актьорът ежегодно участва в няколко успешни проекта, като паралелно продължава работата си на театралната сцена.
От 2005 до 2010 г. Озан е женен за четири години по-възрастната от него режисьорка Тюркан Деря, от която има син - Али Атеш. След развода
на актьора се приписват различни романтични забежки,
но единствената потвърдена е кратката му връзка с колежката му от „Великолепният век“ Мерием Узерли.
Международната му известност идва с „Великолепният век“, където в продължение на два сезона изпълнява ролята на Рустем паша. Турският актьор толкова блестящо се превъплъщава в образа, че героят му предизвиква омраза у зрителите. Но самият актьор получава безкрайни похвали за играта си. Озан се превръща в звезда от световен мащаб, а армията му от почитатели нараства многократно. Колеги актьори споделят, че буйният му темперамент, чувството му за хумор и склонността към шеги понякога затруднявали снимките, защото всички избухвали в смях. Най-трудно било на Пелин Карахан, която играе съпругата на героя му - Михримах султан. По думите на Озaн, след него тя спокойно може да снима с всеки.
На актьора се предрича стремително развитие на кариерата. През 2020 г. обаче тя е поставена на пауза заради скандал, който го принуждава задълго да се оттегли от телевизионния екран. Това е момент, който
поставя под въпрос границите между общественото внимание и личната болка
Тогава приятелката му Дениз Булутсуз го обвинява в побой. Според нейните показания след парти у приятели, връщайки се у дома, Озан - в нетрезво състояние - й нанесъл сериозен побой. В медиите се появяват описания, които разпалват страсти, а съдебният процес се проточва с години. Прокуратурата иска наказание от 3 години и 9 месеца до 13 години и 6 месеца лишаване от свобода. Окончателно съдебно решение по случая не е постановено, но Озан е принуден да напусне сериала „Вавилон“, в който по това време участва, и временно да се оттегли от Истанбул.
Турската филмова общност реагира остро и около 130 сценаристи
подписват петиция с призив актьорът да не бъде канен повече в продукции
Самият Гювен не само категорично отрича обвиненията, но подава и насрещен иск. По тялото му също са регистрирани хематоми и порезни рани. Дениз твърди, че той сам си ги е причинил, за да прикрие вината си. Почитателите на турските сериали веднага сравняват случая със скандала около Джони Деп и Амбър Хърд.
След близо четири години разследване съдът решава да разгледа записи, свързани с психическото здраве на Дениз. Става ясно, че четири години преди инцидента тя е обвинявала без основание в изнасилване турския баскетболист Джанер Ердиназ.
Оттогава Озан Гювен строго пази личния си живот от публичност
Той не желае да превръща личното в публично просто защото е в киното и знае, че актьорството е професия, не човешка същност, и че всичко извън него си остава интимно.
„В личния си живот не искам да съм актьор, известен или звезда. Работя тази професия, но не мисля, че всичко за мен трябва да бъде известно на хората“, казва в интервю актьорът.
През 2021 г., след като страстите утихват, Гювен се завръща в Истанбул и продължава работа в театъра с постановките „Аз - Дон Кихот“ и „Бистро Таксим“. А през 2024 г. изиграва една от главните роли в сериала „Камък, ножица, хартия“.
За 27 години кариера турският актьор има участие в повече от 30 филма и сериала.
Предпочита да е отрицателен персонаж в силен проект. И въпреки че сред приятелите си е дружелюбен, той има избухлив характер. Често влиза в конфликт с журналисти и реагира остро на провокации.
Озан Гювен е многопластова творческа личност. Въпреки трудностите в личния си живот, той успява постепенно да възстанови името си пред колеги и публика. Продължава да радва зрителите с ярки роли, избягва светските събития и предпочита да прекарва свободното си време сред близки и приятели.
На въпроса в кой период от живота си би останал, Озан отговаря: „Между 40 и 45 години“.
Не желае да се връща към 20-те си години:
„На 20 нищо не е ясно, всичко е сложно. На 30 започваш да разбираш как стоят нещата. Периодът между 20 и 30 минава трудно, но след 40 животът просто прелита.“
На 50-годишнината си Озан обявява, че ще спре да използва смартфон, предпочитайки реалния контакт пред дигиталния шум. И пояснява с комично ироничен тон: „Видеоразговор - да, но само през уикендите“.
Озан Гювен не е само актьор. Той е човек, който носи в себе си две култури, топлина, професионализъм и честност. От Нюрнберг до Истанбул, от сцената до снимачната площадка, от публиката до семейния дом - той показва как човек може да бъде автентичен въпреки светлините и обществените очаквания.
