Михаил Миков - някога начело на БСП, бивш председател на Народното събрание и министър на вътрешните работи, вече окончателно е загърбил политиката. Днес той е преподавател по наказателно право в Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски” и с някогашната си страст се е върнал към любимото си хоби - филателията.
- Господин Миков, какво дава заниманието с пощенските марки?
- Невероятни познания в областта на историята, културата, природата, отношението между хората. Сръбски автор издаде книга за присъствието на българските войски в неговата родина по време на Първата световна война. И за това му е помогнала до голяма степен колекцията от марки, събрана от пликове с писма на наши войници. По тях той е можел да проследи реалната история на войната. Да види как са се придвижвали отделните подразделения, в кои градове са били. От картичките, които войници са изпращали до семействата си, научаваме, че пак по време на Първата световна война френски окупационен корпус е бил разквартируван във Видин.
- Пощенските картички също ли представляват интерес за филателистите?
- Чистата филателия са пощенските марки. Но има и понятие, наречено максимаилия, което означава, че темата на марката съвпада с темата от картичката. Например на картичката и на марката е кучето космонавт Лайка или който и да е друг обект.
- Каква е историята на българските марки?
- След Освобождението от турско робство, преди още да бъде приета новата конституция, временното руско управление решава въпроса с пощенските комуникации.
Първите наши марки са издадени в Санкт Петербург и са пуснати в обращение на 1 май 1879 г.
Тогава все още е нямало българска валута, няма лев и стотинки, затова тази марка е оценена с франкове и сантими и се нарича сантимова. Номиналите й са 5, 10, 25 и 50 сантима. На нея е изобразен изправен лъв с корона и надпис “Българска поща”. Такива марки преди Съединението през 1885 г. се ползват само в Царство България, а в Източна Румелия номиналите са с турска парична единица - пара. След Първата световна война военнопленниците са били подпомагани от фонд, в който парите са постъпвали от продаваните марки. Същото се е правило и в подкрепа на санаториумите.
- Наскоро в Перник се проведе “Балканфила”, мащабно филателно изложение. Вие участвахте с три табла. Как започна това ваше увлечение?
- Филателията е преди всичко емоция. По принцип филателистите в началото трупат материал, след това една част от него организират в някаква тема. Удоволствието да намериш марката, която ще допълни идеята ти, е наистина голямо. А увлечението ми по марките е още от дете. Баща ми беше председател на филателното дружество в родния ми град Кула. Това бе и причината. Майка ми непрестанно го обвиняваше, че дава много пари за марки.
Не е нужно - твърдеше тя, а той отговаряше, че жените не ги разбират тези работи
От малък имах задължението да подреждам колекцията ни. Беше ми интересно да виждам толкова много неща. Най-любопитни ми бяха темите космос и спорт.
- По какъв начин я попълвахте с нови екземпляри?
- Всички новоизлезли марки пристигаха в пощата. Имаше обаче ограничение на бройката, която може да купи един човек. Затова в “пазаруването” се ангажираха всички от семейството, включително и майка ми, която по принцип беше против. Това продължи десетилетия.
- Нямаше ли и други възможности?
- В Кула живееше един италианец, Ренато Карлони. Бил е военнопленник, останал в България. Имаше книжарница. Той купуваше български и съветски марки, до които ние имахме достъп, и ги изпращаше на брат си в Рим. От там идваха италиански, каквито нямахме. Мой родственик пък изпращаше до свои колеги из цяла Европа съветски екземпляри и получаваше от техните страни. Пари обикновено не се намесваха в тази дейност, всичко ставаше чрез размяна.
- Една от темите в колекцията ви е Георги Димитров. Защо точно той?
- Защото е единственият българин, който е издаван от пощенските администрации на четири континента.
Обърнатата конница
- Вероятно това е по време на Лайпцигския процес?
- Не, валидирани са по време на социализма. Събирал съм ги в последните години. Имам от Латинска Америка, Африка, Виетнам, Русия. Обикновено в тях се отбелязва негова годишнина. Имам и доста пликове на същата тематика. Подателите се най-често предприятия, училища, детски градини, носещи името “Георги Димитров”. По пощенското клеймо ясно се вижда откъде идват. От антиквар купих документ от октомври 1919 г., който удостоверява, че Димитров е избран за народен представител.
Ценя много и рисунка на Светлин Русев, портрет на жена. Рисувана е през пролетта на 1990 г. върху проекта за нова конституция на България. Художникът тогава е бил депутат и е скицирал доста от колегите си. Реликвата ми подари Нешка Робева.
- Добра инвестиция ли са марките?
- Чувал съм историята на човек, който работил във “Вторични суровини” и с марките, които намирал в отпадъците, изучил двете си деца
Филателията закъса с навлизането на електронните съобщения. Младите не знаят какво удоволствие е да получиш писмо от другия край на света. Синът ми беше на бригада в САЩ. Прати ми картичка, но празна, не бе написал нито дума в нея. Попитах го: Защо не добави дори една дума? Ами нали всеки ден се чуваме по вайбър - отвърна ми. Само че обаждането по телефона се забравя, а писмото остава.
- Помага ли политикът, какъвто дълги години бяхте, на филателиста?
- Не, само му пречи. Филателията изисква време: да четеш, да се ровиш, търсиш, подреждаш, класифицираш. А политиката не ти дава това спокойствие.
- 150 милиона са филателистите по света. Най-много са в Китай. А у нас?
- В България днес организираните са около 5000. Време е филателията да стане държавна политика. Министерството на образованието да помисли за това.
- И с това ли трябва да товарим държавата?
- Разбира се. Такова хоби ще помогне децата да се отделят от телефоните. Да видят красотата на пощенската марка. Те са рисувани от най-големите български художници. Филателията помага за образованието, културата, естетическото възпитание. Точно това я прави актуална и нужна днес.
Всичко започва с “Черното пени
Марките без пощенско клеймо се наричат “непогасени” и са по-ценни от останалите. Първата пощенска марка в света е известна с името “Черно пени”. Издадена е в Обединеното кралство на 6 май 1840 г. Тя е с номинал 1 пени, изобразява профила на кралица Виктория и е въведена като част от пощенската реформа за предплащане на пощенските услуги. Марката е с черен цвят и лепило на гърба.
Най-скъпата пощенска марка в света е “Британска Гвинея - 1 цент от 1856 г.”. През 2014 г. екземпляр е продаден за рекордната сума от почти 9.5 милиона щатски долара. Марката е с размери 2.5 на 3.2 см, печатана с черно мастило върху пурпурна хартия. Това я прави уникална и мечта за всеки филателист.
Най-скъпата българска марка е “Обърнатата конница”. Тя не се среща без печат. На нея е изобразен цар Фердинанд с двамата си сина - князете Борис и Кирил, на коне. Изработена е в Италия, но при печатането работниците не забелязват, че на един от листовете, около петдесет марки, фигурите са обърнати с главата надолу. Следва още едно недоглеждане. Марката е пусната в обращение. Всички сгрешени екземпляри са изпратени в Пловдив. Затова печатите на тези марки са винаги от пощенска станция в Града под тепетата. Днес филателистите оценяват “Обърнатата конница” на 16 000 евро.
Куриози се наричат онези марки, които имат някакъв дефект заради лош печат, разместени фигури или пропуск при назъбването. Те не трябва да влизат в обращение, защото са сгрешени. Но в случая дефектът се превръща в ефект и екземплярите стават изключително ценни.
Исак Гозес
