Виолета Костадинова е докторант в Софийския университет “Свети Климент Охридски” към катедра “Етнология” на Историческия факултет и педагог в столичното читалище “Пенчо Славейков”. Музиката, която създава, придава нов облик на познатия песенен фолклор. Артистичният й псевдоним е Вили Костадинова.
- Вили, бихте ли разказали за вашите родители?
- Нямат нищо общо с музиката. Майка ми, Емилия, е биолог, работи в сферата на образованието. Понастоящем е на щат в Софийския университет. Баща ми, Евгени, се занимава с търговска дейност с ветеринарномедицински продукти. Нямам братя и сестри.
- Една сте на майка и баща! Глезеха ли ви?
- Не, родителите ми много ме обичат, но открай време ми дават свобода
В моята гимназия, 134-то училище “Димчо Дебелянов”, учех иврит и английски. Позабравих иврита, но основните неща от езика ги помня. Поддържам връзки със съученици, които живеят в Израел. Английският у нас вече не се смята за чужд език, моето поколение го владее добре.
- Щом родителите ви са с професии, далечни от песента, кой е пял във вашия род, откъде тая любов към фолклора?
- Любовта ми към фолклора има интересна история. Музиката винаги е била с мен, както е при всяко дете. Обичах и да пея, и да танцувам. Слушах песни и сама си припявах. Всъщност песните ми бяха по-интересни от танците. Жената, която помагаше в отглеждането ми, беше от Сливен. Много ме обичаше. Става дума за баба Тошка. Пееше ми народни песни. За жалост, милата, вече не е сред нас. Спомням си “Девойко, мари хубава”, прекрасната песен, която тя ми пееше. Внучката й, кака Тошка, която за мен е като по-голяма сестра, пееше в Двореца на децата на булевард “Стамболийски”.
Там преподаваше Михаил Букорещлиев заедно с дъщеря си Петя Букорещлиева. Кака Тошка участваше в детско-юношеския фолклорен ансамбъл “Изворче”. Много се разбирахме с нея. Когато имаше възможност, ме вземаше със себе си и ме водеше на различни места. Веднъж ме заведе на репетиция на ансамбъла. Обстановката много ми допадна. Мислех си колко са хубави каките, които пеят! Репетицията мина, а госпожа Букорещлиева ми се зарадва и ме попита: “Искаш ли да пееш и ти като каките?”. Сякаш това и чаках! Казах: “Да!”. Всичко тръгна от единствения въпрос на госпожа Букорещлиева. Имаше прослушване, явих се и ме приеха.
- Всъщност попадате в един авторитетен ансамбъл, “Изворче”? Пътувахте ли с него?
- Да, бяхме в Австрия, видяхме Виена. Гостувахме и в Украйна. Беше интересно, а колективът се сплотяваше. Много хубаво беше, пък и времето бе друго, по-спокойно от настоящето.
- Дадохте ли си тогава сметка, че музиката ще ви стане професия?
- Не бях ориентирана какво искам да уча след 12-и клас. Лутах се. Бързо се палех и лесно угасвах! Вече се старая да потискам това в характера ми.
Колебаех се между право и международни отношения. Вземах уроци, ходех на курсове. Майка ми изигра огромна роля в моя избор. “Вили, дай си сметка какво ти харесва, кое винаги те е увличало”, каза тя. Отговорих й: “Няма такова нещо!”. А мама се замисли и каза: “Има, пеенето!”.
- Зарадвахте ли се?
- Ох, и аз не знам!
Замислих се дали съм достатъчно добра, не бях ходила на уроци
Пеенето в хора няма нищо общо с индивидуалното пеене. Реших да ида на уроци, да ме посъветват специалисти има ли някакъв смисъл да се занимавам с музика. Пеенето не е лесно. Предстоеше приемен изпит в Софийския университет. Беше страшно заради голямата конкуренция. Имаше много талантливи млади хора от училищата в Котел и Широка лъка, от музикалното “Любомир Пипков” в София. А аз - от езикова гимназия. Но се справих! Явно комисията ме е харесала и ме е оценила. Ако сега трябва да взема решение какво бих учила, категорично бих избрала същото.
- Днес самата вие преподавате?
- Преподавам вече 8 години народно пеене в читалище “Пенчо Славейков” в Малашевци. Работя индивидуално с децата. Взаимно се учим, но сме и големи приятели.
Те ме приемат за по-голяма кака, разказват ми истории, споделят с мен, щастлива съм с тях
- Как протече изпълнителската ви кариера?
- Нямаше как да остана в “Изворче” след 18-20-годишна възраст. Съставът е детско-юношески и естествено се обновява. Идват нови деца, нови поколения, всяко от тях трябва да извърви своя собствен път. В сърцето си пазя годините там с огромна благодарност.
Докато учех в 134-то училище, в живота ми се появи още една изключително важна личност - великата певица Лика Ешкенази, към която изпитвам дълбоко уважение и обич. Тя и днес е до мен, подкрепя ме, вярва ми. Лика ръководеше вокалната група “Хаверим”.
Имах щастието да излизам на сцена както в България, така и в чужбина
Тези преживявания оставиха светла диря в сърцето ми. В университета започнах да пея в “Космическите гласове на България” под ръководството на Ганчо Гавазов. Там нямаше солови изяви, бяхме едно цяло, един дъх, един глас. Хорът ме научи на смирение и на отговорност към общото звучене. Ганчо ми помогна да израсна, да бъда пълноценна част от ансамбъла. В хора човек усвоява фините тънкости на музицирането, слушането на другия, баланса, хармонията. Имахме много концерти и пътувания из цяла България. Срещите с публиката ме изградиха и затвърдиха пътя ми като изпълнител.
- А самостоятелните ви изяви?
- През 2018-а колежка ме запозна с фолклорния ансамбъл “Български ритми” с главен художествен ръководител Димитър Митев. В него работят и Радослав Тодоров и Рангел Вангелов. Съставът е частен, с фолклорна програма ходим по тържества, по сватби. Така сме се сработили, че почти не репетираме. Чести гости сме на юбилеи, на празници.
- Пеете в хора и се изявявате като солистка, нали така?
- Моите изпълнения са в сферата на модерния фолклор. Известно е, че фолклорът навлиза в съвременната музика. От една страна, това е хубаво, от друга - не чак толкова. Младото поколение е различно от нас, а за да е по-популярен фолклорът, трябва да го поднасяме в достъпна за него форма. На децата в читалището обяснявам, че човек първо се учи от извора. Тоест да познава автентичния фолклор. Модерните интерпретации идват на по-късен етап, след като вече си овладял стила, техниката и духа на традиционното изпълнение. Само така новото може да бъде красиво продължение на старото, а не негова замяна. Децата първо слушат оригиналния изпълнител от съответната област. Така им става ясно как трябва да бъде изпълнена песента.
- Кои са любимите песни във вашия репертоар?
- Нямам любима песен. Българският фолклор е необятен. Всички области у нас са много различни в музикално отношение. Всяка има своя чар. По участия най-голям е успехът на хороводните песни от Пиринския край. Тракийските песни също са предпочитани. Любима песен на много слушатели е “Моли се на Бога, Севде”. Различни певци я изпълняват, и аз я имам в репертоара. Публиката слуша с радост “Кара Кольо седеше”, “Рума мома”, “На сърце ми лежи”. Лоша песен няма! Публиката на фолклорните концерти е позитивно настроена, защото на нас, българите, фолклорът ни е в кръвта.
- Бихте ли разказали къде ви е било най-интересно по света?
- В детските ми години бяхме в Сицилия на турне с ансамбъла на читалище “Аура”. Посетихме интересни места и видяхме вулкана Етна. Ръководител на състава бе Петко Йошков. Няма да забравя това пътуване. С този състав бяхме и на международен фестивал в Израел. Как ни се радваха потомците на преселилите се български евреи! В Израел просълзих публиката с “Катерино моме”.
Музиката е най-хубавото нещо, което ми се е случило в живота
Ако работиш това, което обичаш, никога няма да ти се наложи да работиш, гласи поговорката.
- Сега си вадите хляба в администрацията на Алма матер?
- Работата в Алма матер ми харесва. Обстановката е спокойна, не мога да се оплача. Не е проблем да ида да пея. Ангажиментите с ансамбъла не пречат на основната ми работа.
- Има ли любим човек до Вили Костадинова?
- Да. Добър и умен човек. Още не съм минала под венчило, нямам деца, но някой ден и това ще се случи.
- А виждате ли се често с баба си и дядо си?
- Дядо Митко и баба Цеца са живи и здрави. Любими хора, пенсионери. Спокойно живеят, често се виждаме. Дядо ми е бил на работа в жп транспорта, отговарял е за техническото обслужване на вагоните на Централна гара. Баба работеше в печатарска фирма за книги и списания. Идват на мои участия по събори и други достъпни места. Много ми се радват. За съжаление, другите ми баба и дядо - баба Вили и дядо Пепи, починаха, когато бях малка. Двамата с дядо Пепи бяхме голяма партия! Пазя много топли спомени за него и често се сещам за моментите, които сме споделяли.
Ели КИРЧЕВА
Снимка Мишел ГЕРОН
