Съдебна грешка съсипва живота на Генко Генов

Тончо Русев разказваше, че написал музиката на тази песен за минути, веднага след като поетът Ваньо Вълчев му продиктувал текста по телефона. Пръстите му сами бягали по клавишите, а човекът, за който тя разказва, сякаш стоял до него, забулен от тютюнев дим, и добродушно му се усмихвал.

През лятото на 1994 г. Йорданка Христов изпя “Чудакът” на последния “Златен Орфей” в Летния театър на Слънчев бряг. Публиката поиска бис и пееше с нея. В края тя падна на колене: “А няма го вече, угасна чудакът...” 

Всички в театъра знаеха кой е “Чудакът” - Генко Генов

И защо е угаснал. По-точно защо са го “угасили”. 

Генко беше човек далеч изпреварил времето си. Роден в началото на двадесети век - 28 юли 1928 г., той живееше в 21-ви век. Мащабите, с които мислеше и действаше, далеч надхвърляха порядките и нравите, които тогавашната власт и време налагаха. Беше по-свободен, отколкото бе разрешено, и това в съчетание с интелекта му предопределяше успеха на всеки негов ход. 

В миналото нелеп инцидент фатално наранил пръстите му и убил мечтата на студента от Музикалната академия да направи блестяща кариера на концертиращ пианист. 

Той знаеше много езици, разбираше от музика и беше умен

Това бяха активите му. Имаше и пасиви: син на известен бургаски лекар, собственик на клиника, буржоа.

През 1965 г. Генко измисля, създава и става директор на Международния фестивал за българска поп музика “Златният Орфей”. И веднага в неизвестна малка България започнаха да идват песенните величия на света. Божествената Жозефин Бейкър е поканена с дванадесетте си осиновени деца. Пристига сама. И пее като разюздана лъвица. Жилбер Беко след всяка песен се скрива за миг зад кулисите, за да си дръпне от цигарата. За никому неизвестния тогава Хулио Иглесиас публиката научи, че е бил вратар на “Реал” Мадрид. И това й се стори най-интересното.

Докато не го чу да пее. Виж, когато дойде у нас, Адамо вече си беше идол. Алла Пугачова пък от тук се покатери на върха. Том Джоунс и Франк Синатра нямаха този късмет. Те били склонни да дойдат, но партийните идеолози не позволили. Аргументите им се събирали в едно изречение: “Запеят ли, после трудно ще докажем, че социалистическите артисти са по-добри от тях”. И били прави. 

Осемнадесет години след създаването си “Златният Орфей” вече се бе превърнал в институция с огромен международен авторитет

Трите вечери на фестивала се очакваха с нетърпение от милиони в социалистическа Европа. Концертите с рекорден рейтинг биеха всички предавания в Обединението на телевизиите от Източния блок - “Интервизия”.

Едър, тромав, с дебели очила, Генко Генов си бе спечелил такъв авторитет в Международната организация на фестивалите, че колегите му почтително го наричаха Кръстникът. За нашите поп певци “кръстникът” пък беше ангел-хранител. Той им уреждаше участия в телевизионни програми и фестивали, включително и на Запад, представяше ги на когото трябва и покрай това името на родината ни се чуваше по световните сцени. 

Странно, но докато другите народи се радват на хубавото, ние казваме: Много хубаво не е хубаво. Тази поговорка съвсем точно илюстрира живота на Генов.

На 29 септември 1974 г., когато делото му (житейското, не съдебното) процъфтява, когато фестивалът “Златният Орфей” се е превърнал в скъпа марка и се съизмерва с конкурса “Сан Ремо”, а директорът му току-що се е оженил и чака дъщеря, той е арестуван. 

Обвинението е тежко - шпионаж

Никой от хората, които истински го познават, не вярва, че патриот като него може да измени на родината си. Пред съда повечето от певците, привикани като свидетели, го защитават. Разказват колко им е помагал и с какво уважение се ползва сред музикалния елит по света. Приказки като за юбилей. Но те нямат никаква стойност пред съда. Думите на малцината, които злословят, се ценят много повече. Спектакълът, чийто сценарий е спуснат някъде “отгоре” доста преди арестуването на подсъдимия, следва своя ход без антракт. Съдът отсъжда - десет години. 

Следва второ дело, този път за злоупотреби. Обвиненията падат едно след друго, но не и присъдата. В крайна сметка решението е общо двадесет години затвор. След прочитането препълнената съдебна зала мигом се изпразва. Приятели, завистници, врагове, новородената дъщеря, съпругата му ще го видят отново свободен след осем години. Още девет ще бъде лишен от правото да заема държавна длъжност. Изхранва порасналата си фамилия, като преподава английски, немски, френски и изнася лекции по музика.

Преживяното във влажните килии си е казало думата: почти не вижда. Посетителите на Клуба на журналистите, където често сяда, го забелязват отдалеч и почтено го поздравяват. За тях той вече беше не затворник, а мъченик и герой. 

На 15 април 1990 г. този суров човек, видял всичката мерзост на света, сияе от щастие. По радиото четат списък на осъдени и репресирани от 1974 до 1981 г., които Деветото народно събрание реабилитира. Името му е сред първите. Двадесет години присъда. 

Осем години зад решетките, арестите, карцера... всичко е било съдебна грешка

Така казват. Извинение няма. Животът, макар и съсипан, продължава.

Навън тълпата крещи: “Комунистите в Сибир”. Дошъл е часът на отмъщението. Какъв по-добър момент соц. мъченикът да развее знамето на демокрацията и да материализира по някакъв начин миналите си страдания. Малцина около него вече го правят със завидна активност. Първите покани не закъсняват: Депутат, министър... Партиите обещават щедро. Той захапва поредната цигара - “Арда” с филтър, усмихва се кротко и отказва. 

През 1991 г. с Решение на Министерския съвет Генко Генов е възстановен като директор на “Златният Орфей”. Той е готов да се върне към любимата си работа. Да възроди отново онова, което с толкова любов и енергия е градил. Бащата отново поема грижата за любимото си чедо. Радва се, но не знае, че много скоро точно то ще го убие.

Исак ГОЗЕС