Хан Аспарух в "Хан Аспарух", Горан във "Време разделно", полк. Стамов в "Рокада" и др. Сред най-известните му театрални роли са: княз Орсино в "Дванадесета нощ" (Шекспир), Тибалт в "Ромео и Жулиета" (Шекспир), Аякс в "Троил и Кресида" (Шекспир), Лаврухин в "Години на странстване" (Алексей Арбузов), Бепе в "Рибарски свади" (Карло Голдони), Семьон в "Книжен грамофон" (Ал. Червински), Жеронт в "Илюзията" (Пиер Корней), съседа в "По-големият син" (Ал. Вампилов), Микеле в "Събота, неделя, понеделник" (Едуардо де Филипо). Това са само част от емблематичните роли на Стойко Пеев. Обявен за хулиган - обожаван, харесван, мразен и хулен, актьорът има забележителна кариера, а може би орис.
Не съм хулиган, казва за себе си актьорът, буйничък съм малко, но какво да се прави - скорпионска работа. Още от малък не съм кротък. Навремето се занимавах с парашутизъм, след това - с алпинизъм. А за да се занимава човек с тези неща, трябва да е поне буен и поне малко щур. Може би най-хулиганската ми постъпка е свързана с детството. Аз съм от едно варненско село. Живял съм във Варна и учех в тамошния Машинноелектротехнически институт. Семейството ми тъкмо се бе нанесло в ново жилище и научих, че една баба на 7-ия етаж е изхвърлена от сина си и живее в коридора пред собствения си апартамент. С един колега и приятел умувахме как да помогнем на възрастната жена. Вечерта отидохме при сина й и му заявихме, че в нашата група има 30 студенти и ако не иска да го набием, да прибере майка си. И той я прибра. Докато беше жива, тази жена ми целуваше ръка.
Но може би баща ми си отиде разочарован от мен, разкрива в свое интервю актьорът. Баща ми Михал, лека му пръст, беше много добър математик. Но за съжаление, завършил 7-и клас и дядо ми Стойко не го пуснал да учи, защото някой трябвало да оре нивите. Татко искал да стане инженер, но не успял да осъществи мечтата си. Още от дете ми втълпяваше, че трябва да бъда това, което той не е могъл да стане. Аз кандидатствах в Машинноелектротехническия институт и ме приеха. Обаче ме влечеше актьорската професия. Още като ученик бях самодеец, участвах в драмсъстав, който изнасяше програми в нашето село и в околните населени места. По време на жътва например сме играли сценки на селскостопанския блок. Бях и киноман, не пропусках прожекциите в селското кино. Така че
за мен ролята на хан Аспарух беше сбъдната мечтаи смятам, че той ще бъде жив, докато съществува държавата България. Убеден съм, че човек, който е поставил основите на нещо такова, няма да бъде забравен. За съжаление, откакто градим демокрация, такъв политик не съм видял. Има една приказка
“Всеки народ си заслужава управниците". Явно ние сме си виновни
В крайна сметка синът ми стана инженер-химик, но се занимава с туризъм. Той никога не е имал желание да стане актьор. Донякъде удовлетвори желанието на моя баща в рода му да има такъв специалист.
Въпреки чара си и преклонението към ролята му на Аспарух животът на актьорът не върви гладко, не му липсват емоции, както свързани с върха на славата, така и с падението.
Каква е историята с прословутите съдебни неволи на актьора?
На 16 юни 2005 г. той бе осъден на 4 години затвор. Стойко Пеев бе признат за виновен в това, че чрез измама е източил 177 милиона стари лева от държавата под формата на ДДС. В пледоарията си пред съда тогава прокурорът Владимир Йорданов поиска рекордната 15-годишна присъда за артиста. Защитата му настояваше оправдателна присъда, тъй като вината му не била доказана безспорно.
Актьорът обжалва решението на Софийския градски съд, пред който хвърли вината върху приятеля си Венелин Минков, застрелян през 1999 г. в столичния кв. “Дианабад”. Другият подсъдим по делото бе певецът и бивш данъчен служител Дани Милев, който по-късно също бе арестуван.
Следственото дело и процесът срещу Стойко Пеев продължиха почти 8 години.
Пеев лежа в затвора 2 седмици, след което бе освободен срещу 2 милиона лева гаранция.
И до ден днешен обаче случаят си остава една от големите мистерии.
Мнозина вярват в чистия му образ, въпреки че 2 000 000 лева обикновеният българин, че даже и актьор, накуп не е виждал
Орисията му приписват на зли магии, спретнати му от екранната му партньорка Аня Пенчева. Тя съсипала кариерата на Стойко Пеев в театъра и в бизнеса, загдето я “изнасилил” истински във филма "Време разделно". Надъхан от режисьора Людмил Стайков, Стойко до такава степен се вживял в ролята си на изнасилвач във филма, че
раздрал гърдата на младата Аня. Текнала кръв. Останал й белег за цял живот.
Сцената обаче се получила толкова добре, че Пенчева я преглътнала първоначално
След филма обаче ходила при три вещици в Смолянско с молби да правят черни магии за отмъщение на Стойко Пеев, издава я една от тях - Севда Маргулята, четем в архива на “Шоу”. “Аз обаче й казах, че тия работи се връщат, да внимава. Не ме послуша обаче тя. Чувам, че магията е хванала.
Всичко това са глупости, твърди Стойко Пеев. “Тя никога не ми се е сърдила и съм убеден, че и в момента не ми се сърди. Ние сме си много добри приятели и такива си останахме. Аз специално много я харесвам. Всичко, което е споделяла, е било на шега. Белегът си е белег, а на мен ми гориха косата, палиха ми ризата, но това е - професия”.
