Света гора се смята за земната градина на Божията Майка. Според преданието света Богородица заедно със свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят свети Лазар. Застигнала ги буря и те попаднали в подножието на планината Атон, на мястото, където днес се намира манастирът “Ивирон”.
Пресветата Дева била очарована от красотата на това място, благословила го и помолила Господ да направи Света гора неин земен кът. В отговор чула глас: “Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение”. Оттогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени, освен Божията Майка.
“Атон, или градината на Света Богородица, е специално място, със специална енергия
Това може да се усети ясно, когато слезеш от кораба и стъпиш на полуострова”, казва гостът посетител. След няколкомесечно очакване на необходимото специално разрешение човек успява да отиде на свещеното място заедно с организирана група. Това посещение е специално за всеки посетител. Както вероятно много хора знаят, до Атон се стига с корабче. Посещава се от организирани мъжки групи, които после разказват за невероятния си късмет да пътуват точно когато монаси пренасят мощите на майката на Света Богородица, покровителка на Атон, Света Ана.
Има легенди, които се носят за жени, преоблечени в мъжки дрехи, за да се доберат и да стъпят на полуострова (във Византия било забранено жени да влизат в мъжки манастири, забраната на полуострова датира от тогава и до днес е в сила). Говорило се, че в крайна сметка никоя не успяла да постигне това, защото ги удрял гръм и така тайните мисии се проваляли. Но факти говорят за многобройните опити на жени-бежанки да намерят убежище на Света гора по време на турското робство и по-късно през гражданската война в Гърция от 1946 до 1949 г.
През 1953 г. с президентски указ наложили наказание от 2 до 12 месеца затвор за всяка дама, нарушила тази забрана. Тя остава и след влизането на Гърция в Европейския съюз, тъй като Атон е частно владение и цялата територия на полуострова е разделена на двадесет части между различните манастири.
От векове дори животни от женски пол не се допускат на полуострова
Днес този закон се нарушава единствено от многобройните котки, които са най-гостоприемните обитатели от нежния пол на полуострова. Туристите непрекъснато споделят трапезата си с тях. Гостилници и хотелски стаи в манастирите има достатъчно много. Повечето стаи разполагат с от 3 до 20 легла и цените на легло започват от 20 евро. На туристите е разрешено да гостуват най-много две денонощия, след което могат да останат единствено ако имат желание да полагат труд благотворително, срещу храна и покрив над главата.
Тук лесно ще се разбереш с монасите, защото повечето от онези, които се срещат с туристите, говорят по няколко езика.
- Гръцкият е официален език на Атон, но има начетени монаси, които общуват на английски, немски, френски, албански и други езици - казва тук всеки монах. Освен това в различните манастири (общо 20 на брой), които се управляват от съответната православна държава, се говори на съответния език: например в манастира “Зограф” може да заприказвате някого на български, в “Свети Панталеймон” - на руски, в “Хилендар” - на сръбски, в “Продромос” и “Лаку” на румънски, арменски, грузински и т. н.
Менюто на атонските монаси открай време си е било абсолютно постно, само по празници се позволява да се вкуси малко риба. Често се случва монасите да поседнат и да похапнат с гостите, на тях няма как да не направи впечатление, че домакините не се хранят с големи количества. Заприказвал се сладко с тях и нашият човек разбрал, че въобще не им липсва месото. Всеки гост остава впечатлен от вкуса на храната: “Какъв ориз имат братята! Разбирам защо не им липсва месото! Сами си го отглеждат и има невероятен вкус”.
Казват, че атонските монаси имали свои столетни тайни на готвенето в Света гора
Даже дотам, че монахът Епифаний събрал в книга отколешни за обителта кулинарни рецепти и с готовност ги споделя с всички гости и туристи. Тази уникална книга била преведена и издадена вече на няколко езика. Твърди, че готвенето и храненето трябва да имат за цел да правят хората по-близки, особено значение имало това за онези, които се обичат. И днес този монах е неотлъчно в приготвянето на храната за братството. Освен служене като монах, той поема и служенето на готвач, а днес е един от най-известните монаси-кулинари.
На големи празници монасите приготвят храна и за гостите на светата обител. Случвало се да се нахранят тук над хиляда човека монаси и гости на един празник. Епифаний станал толкова популярен, че го канели да готви в домовете на богати гърци, парижани, испанци, италианци, германци. Старият магер, както почтително го наричат другите монаси-готвачи, завършва всяка рецепта с мъдри думи или с житейска поговорка. В книгата му са описани 126 рецепти на различни ястия, част от които са в ежедневното меню на монасите. Любителите на изтънчената кулинария си имат монашески напътствия.
Всички рецепти са от обителта, земната градина на Света Богородица. 200 дни от годината монасите прекарват в пост, затова повечето записани гозби са без месо. А рецептите са описани така, както са готвели по тях преди стотици години. Кулинарните специалисти ги намират за особено здравословни, в стила на средиземноморската кухня. Но те си остават монашески, светогорски, затова и традиционни за това свято място. Освен че засищат и докарват особен вкус на всяко ястие, не разболяват, дори лекуват, защото в тях има много билки - твърдят монасите.
От тях се сваляло високо кръвно при дългогодишни хипертоници, намаляват холестерола, лекували по свой начин различни болести на нашето време
В рецептите основните продукти са риба, зеленчуци и зърнени храни. Варивата си имали свои специфични тайни в приготвянето им. Например лукът е добре да се задушава на слаб огън с малко вода, и да ври, докато се изпари водата. Тогава нарязаните му части омекват вкусно. За всяка храна се иска търпение и желание. Готвенето, казват отците, било израз на любов към хората, за които се приготвя.
Чак до дълбока старост човек е склонен да помни рецептите на своята баба и майка, с които са го хранили и отгледали. Затова монасите се молят, докато берат лапад, киселец или коприва, молят се, докато ги сготвят варени или печени. За какво се молят ли? - За спасението на душите на всички хора - казват те. Храната свързва хората. Докато я приготвят, могат да се съберат заедно, да подредят масата, да седнат да похапнат и пийнат, да се порадват всички. И да се обичат!
От дълги години, даже столетия, основните храни на монасите си остават едни и същи: супа от грах и картофи, с боб и бакла, с чаша наполовина с вино, наполовина с вода. Това бил обядът им отпреди векове. Вечерята им била с едно ястие по-малко, а в понеделник, сряда и петък нямало въобще никаква вечеря. Оставали си само с един обикновен обяд. По време на великите пости обядът бил рядкост, раздавал се само по един комат хляб и по чаша вода. По време на самия пост виното било забранено, освен в дните, упоменати в църковния устав. По големи празници се разрешава риба.
Боядисване на яйца в Атон
И това е не повече от два пъти в годината - на Никулден и по Великден. В останалото време - ориз, лапад, киселец, коприва, боб, леща, картофи, маслини и всичко що расте по ливадите наоколо, е приготвено на салата, сварено или печено. И това във всичките дни от живота им. В следобедите могат да си позволят чаша чай, приготвен от билките, събрани наоколо, или малка чаша ракия или чашка кафе, когато им дойдат гости.
Всичко си имат тук - от масивите с лозя до избата за производство на екологично чисто вино със запазена марка от Атон. С времето винарната станала доста популярна, а вината на атонските монаси започнали да се търсят от гърците и отишли чак на чуждестранните пазари. Виното във всяка обител има основно предназначение да служи за свято Причастие, но и да стопля душата на всеки ценител.
Гостът споделя и за неповторимо вкусната домашна ракия от жито, която монасите правят. Решил да попита дали може да си купи две шишета от манастира, а монасите направо му ги подарили, защото според тях там не се продавало нищо. Така той се сдобил с торба, пълна с първокласна домашна ракия.
Въпреки че я придобил по “легален” начин, един стар монах се приближил до него с думите: “Младежо, само този път ще направя изключение, но следващия път ви моля да бъдете по-дискретен!” и посочил торбата му. Гостът се поогледал и разбрал какво точно е сгафил: по инерция взел торба, която от едната страна има фирмено лого, а от другата... полугола жена. Представяме си как се е почувствал той тогава!
Дарин НИКОЛОВ
