Музиката й пали телата и гали душата. Енергията й е неизчерпаема и заразяваща, а стегнатото й тяло буди възхищение. И днес никой, видял нейно изпълнение на сцената, не може да използва възрастта си като извинение за личната си немара.
“Родих се на 26 ноември 1939 г. и от този момент тръгнах по пътя на борбата. Оттогава насам ми се налагаше да се боря с лоша карма.” Тази фраза Тина Търнър, една от най-ярките поп певици на ХХ век, написва в книгата си “Моята история на любовта”. Кариерата й е ослепителна, славата - огромна. Имаше повече от достатъчно пари, нежно грижовен съпруг и въпреки това трябваше да се бори с болести и загуби...
Историята на Тина е преди всичко история на невероятно силна жена, успяла да преодолее толкова страдания, за които, по думите й, “не биха стигнали и девет живота”.
Тина описва майка си като безсърдечна жена, която ражда деца, но всъщност не иска да има такива. И тъй като смята, че Анна Мей (истинското име на Тина) е “твърде активна”, постоянно я бие с камшик с тежък метален връх
Малката Анна се крие ту под леглото, ту по дърветата - там камшикът не може да я достигне. След като майка й и баща й се разделят, Анна живее ту при едната, ту при другата баба. И чак когато постъпва като бавачка в дома на млада симпатична двойка, тя за пръв път осъзнава, че съпрузите могат да бъдат щастливи и да се отнасят един към друг с уважение...
Съдбоносна за Анна е срещата й с групата “Kings Of Rhythm” - желанието й да пее с тях е огромно. И скоро приема предложението им да се качи на сцената. Вокалистът Айк Търнър е поразен от гласа й и ангажиментите й с групата стават официални. Както и връзката й със саксофониста Реймънд Хил. Но, след като едва на 18, Анна ражда първия си син, двойката се разделя. Скоро “братските” отношения между Анна и Айк се задълбочават - вече са не само сценични, но и житейски партньори. Айк измисля новото й име и така се ражда дуетът “Айк и Тина”, който покорява сцените и ефира повече от десетилетие.
Детството на Айк е белязано от насилие, подобно на детството на Тина. И, както често става, жертвата се превръща в насилник. Той е умен и по своему изобретателен - измисля сценично име за приятелката си, но го регистрира като своя търговска марка. Това означава, че без негово разрешение тя не може да излиза на сцена под това име. Но не спира дотук...
“Айк прекрасно знаеше какво прави - пише Тина. - За човек, който свири на китара, ръцете са най-ценният инструмент, затова той никога не би ги рискувал в бой. Затова използваше разширител за обувки, за да ме удря по главата
Винаги ме биеше по главата. Беше невероятно болезнено. Бях в шок и започнах да плача. Майка ми и баща ми постоянно се караха, но никога не бях виждала мъж да бие жена с такава жестокост. Това беше нещо ново за мен, не разбирах какво става. Не знаех какво ще последва. Лежах неподвижно с подута глава и мислех: “Ти си бременна, няма къде да отидеш. Да, наистина се оплете”. В онази нощ се роди Тина Търнър”.
Айк дори не смята да плаща на Тина хонорари - тя получава само храна, подслон и понякога подаръци. Жени се за нея само за да реши финансов проблем с една от бившите си жени. За да избегне съдебни разправии, Айк води Тина в Тихуана, Мексико, и двамата сключват брак за няколко минути. Никакъв воал, никакъв ритуал... Вместо “първа брачна нощ” младоженецът води Тина в мръсен бордей, за да гледат порнографско шоу. Тя дори не смее да заплаче - всяко възражение завършва с бой. Разбира се, той многократно й изневерява. “Айк спеше или се опитваше да спи с всяка жена в обсега си”. В безсърдечието си дори я принуждава да излезе на сцената само два дни след раждането на сина им.
“Не бях Пепеляшка, а робиня, пише Тина.
Всичко решаваха страхът и унижението, никаква любов, никаква нежност...
Той плисна горещо кафе в лицето ми - имах изгаряния трета степен. А носа ми използваше като боксова круша толкова пъти, че усещах как кръвта се стича в гърлото ми, докато пеех. Счупи ми челюстта. Не си спомням време, в което да нямах синина под окото. Така демонстрираше властта си над мен. Но колкото повече се опитваше да ме унизи и пречупи, толкова повече аз се стараех да изглеждам силна, да показвам, че не ме засяга”.
Тази токсична връзка продължава 16 години, преди Тина да реши да си тръгне. Поводът - поредният побой. През 76-а, докато изтрезнява след петдневен кокаинов запой, Айк се ядосва за нещо и още в колата започва да я бие с обувка. И за първи път тя му отвръща - бият се до кръв. В хотела Тина изчаква Айк да заспи и излиза - цялата в кръв, с чанта, в която има точно 36 цента. Отива в друг хотел. А когато Айк я открива и се опитва да се разправя, тя просто вика полиция и подава молба за развод
Така започва новият живот на Кралицата на рокендрола. Но дълго време никой не я възприема извън дуото с Айк. В началото на 80-те я слушат основно фенове, които искат да си припомнят миналото. Но през 1984 г. излиза албумът “Private Dancer”, който превръща Тина в суперзвезда - мултиплатинова слава, световни турнета и признание от музикалните критици. Концертите й събират рекордни тълпи, а изпълненията й впечатляват не само феновете, но и редица музикални легенди - от Дейвид Боуи до Мик Джагър и Кит Ричардс, които подкрепят и възхваляват таланта й. Гласът й вече е инструмент, който носи собствена идентичност и сила. На сцената Тина демонстрира независимост, воля и харизма.
В същото време личният й живот започва да се стабилизира, когато среща Ервин Бах. Тази нова любов й носи спокойствие и подкрепа, толкова нужни за възстановяване от дългогодишните травми. След 27 години съвместен живот Ервин й предлага брак.
Тина отдавна е избрала тишината и спокойствието на Швейцария
за свой пристан. Сватбеното тържество е грандиозно. И точно в деня на церемонията Тина усеща лека болка в гърдите и врата. Няколко месеца по-късно получава инсулт. В болницата борбената Тина отказва инвалидна количка и настоява: “Какво говорите, мога да ходя сама!”. Но се оказва, че дясната страна на тялото й е парализирана и й предстои дълга рехабилитация.
Установява се, че високото кръвно, довело до инсулта, е свързано с болните й бъбреци, които работят само на 35%. Сякаш се е качила на влакчето на ужасите, наречено “Здраве”. Отключва се тежък Мениеров синдром. През 2016 г. звездата е диагностицирана с рак на дебелото черво - карцином и няколко злокачествени полипа в първи стадий. “Токсините в тялото ми се натрупваха все повече. Не можех да ям. Целият ми корем беше покрит с обрив. Съществувах, но не живеех. Мисля, че така се умира - просто бавно гаснеш, ден след ден”. Но след всичката преживяна болка съдбата й дава отсрочка - съпругът й става донор на бъбрек за трансплантация
“Сега, когато се обръщам назад, разбирам защо кармата ми е била такава. Няма зло без добро. Пътят към щастието минава през страданието. И никога не съм била толкова щастлива, колкото сега.” С тези думи завършва книгата си Тина. Тогава още не знае, че съдбата, подарила й още няколко години живот, ще й нанесе още два удара - смъртта на синовете й Крейг и Рони.
Тина Търнър остави след себе си не просто музика, а легенда. Тя е пример за жена, която успява да се издигне над страданието, да се освободи от насилието, да изгради своя път в музиката и да живее свободно и достойно до последните си дни.
Гласът й, сценичната й експресия и стилът й ще останат вечни символи на сила, решителност и красота - пример за това как една личност може да превърне болката в изкуство и триумф.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
