Вежди Рашидов - министър на културата в оставка, не знае що е почивен ден, подготвя три изложби за 65-ия си рожден ден през декември. Закърмен със свободен дух и изкуство, творецът е роден на 14 декември в Димитровград.
Негова майка е голямата народна певица Кадрие Лятифова. Омъжила се рано за Лятиф Рашидов, от когото родила двама сина - Ружди и Вежди. Лятиф работил като милиционер в Димитровград - там Кадрие станала хористка в ансамбъла на химкомбината.
Звездата й изгряла през 1953 г., когато я приели на работа в Естрадния турски театър в Хасково. “Естрадата", както е популярното име на сцената, се ражда през 1952 г. с Указ на Народното събрание - там играели и турци, и българи, и цигани. Публиката направо я боготворяла - често получавала от зрители кошници с плодове и храна. Годините били гладни - певицата раздавала подаръците на колегите си. Веднъж пристигнали за нея 2 големи кошници - оказали се пълни с кюфтета. Целият театър два дена ял кюфтетата на Кадрие. Лятифова била за времето си не само музикален феномен. В Хасковско и Кърджалийско я помнят и с друго - още
20-годишна тя захвърлила забрадката и шаловете, подстригала се късо и веднага станала модел за подражание на младите
По-възрастните мърморели недоволно, но млъквали, щом по радиото се плисвал златният й глас. Днес на нейно име е кръстено читалище в Хасково. В репертоара й влезли над 500 турски народни песни. И днес в Златния фонд на БНР се пазят около 200 нейни записа.
През 1962 г. Кадрие Лятифова (само на 34 години) загинала в автомобилна катастрофа, оставяйки Вежди сирак в трети клас.
До седми клас Вежди учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец
Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София. Невероятният талант на Вежди избуява и той става един от най-тачените скулптори на България.
Ателието ми за мен не е само убежище. В него е цялото ми съзнателно съществуване. В ателието се чувствам съхранен. В него се отдавам на най-красивите си илюзии. То е най-прекрасната ми опора. Мястото, в което получавам наслада от това, което правя. Винаги ме прави много щастлив. Моето ателие е начин на живот. Това не се е променило,
просто се наложи по известни причини да оставя скулптурата в “заслужен отдих"
Смирение, реална оценка за приятелите и враговете в живота, желание за още мигове с внуците и приятелите и... няколко акварела - това донесе битката с рака на културния министър Вежди Рашидов.
Но пък се увеличиха желанието и оборотите в създаването на рисунки и акварели, споделя той.
Човек се променя много пъти. Един е пътят на узряването. Другият е пътят на уроците в живота. Те са все учители, които променят по нещо в мисленето. От лятото започнах съвсем нови неща в скулптурата - надявам се, че догодина в ранна пролет ще разбера дали промяната в мисленето ще бъде приятна или неприятна изненада. Защото едва тогава ще видя резултата от новите произведения.
За моя 65-и рожден ден през декември ще бъда готов с поредната експозиция - акварели и рисунки, скици и етюди, създадени от ученическите и студентските ми години, а и от по-късен период. Ще празнувам с три изложби. Едната ще бъде в Хасково - градът на моето детство. Другата ще е традиционно в “Арте" в София, а на 14 декември в галерия “Средец" ще покажа рисунки, случайно останали от времето.
Догодина пък ми предстоят гастроли на много места
Ще правя изложба в Антиб на Лазурния бряг, където е един от прекрасните музеи на Пикасо. По-късно - в Сен Пол дьо Ванс. Това е любимото място на Сезар, Арман, Пикасо, Тобиас, Матис, Тапиес.
Там е гробът на великия Шагал. Почти всяка година ходя там и слагам камъче до надгробната му плоча
А може би през 2017-а ми предстои и гостуване в Шанхай - отдавна имам покана да представя свои творби там.
Подписах важни документи и спогодби с Китай - договорихме стойностни културни прояви за двете страни. Активността на отношенията ни в областта на културата с Европа е още по-добра след тракийската изложба в Лувъра. Щастлив съм, че българската култура става все по-разпознаваема и по-желана по света.
Подготви Паулина БОЯНОВА
