С Ярослава Георгиева се запознахме случайно. Тя изпрати свои карикатури за вестника. Заговорихме се и с учудване разбрах, че макар да е доста по-млада от аудиторията, за която в. “Над 55” е списван, с удоволствие го чете и намира в него любопитни теми.
После подхванахме разговор за хората с посребрени коси, за старостта и отношението на младото поколение към нея. Ярослава си спомни и за своите любими баби и дядовци, дори си представи как ще изглежда, когато тя самата има внуци. Вярвам, че разговорът ни с тази жена, която обожава изкуството, обича да пее и да се смее и има тънко чувство за хумор, ще бъде интересен и за нашите читатели.
- Ярослава, нека започнем с това, какво ви кара да четете в. “Над 55”? Та вие сте доста по-млада от тази възраст.
- С удоволствие чета вестника, защото обичам издания на хартия и защото е като приятел, с който словесно, визуално и умствено се обогатявам. Вестник “Над 55” е универсално четиво с богатство от теми, разнообразни рубрики и еталон за качествена журналистика. Харесват ми и дизайнът, шрифтовете и заглавката на вестника, които създават ведро настроение!
- Откъде идва интересното ви име, може би сте кръстена на някоя от бабите си?
- Не, не съм кръстена на бабите си. Името ми е чешко и в превод от чешки език означава “Слава на пролетта”. (Jaro е пролет и slava е слава). Баща ми е завършил журналистика в Прага, там харесал популярното име Ярослава. Моите родители са ме нарекли така, тъй като е славянско, оригинално и рядко срещано.
- Вие сте илюстратор и карикатурист, мислите ли, че старостта е обект на карикатура и ако да, в кои случаи?
- Възрастните хора са мъдри, с опит и със забележителни познания, тъй като в младостта си са чели книги, вестници, списания, когато е било модерно да се чете и учи, те демонстрират знания. В този смисъл, когато рисувам пенсионери, в моите карикатури има интелект, забава и чувство за хумор. В период на девалвация на ценности, опростачване и морален упадък на нацията, в какъвто живеем, пенсионерите са хора, които са пример за подражание с начина си на живот
- А защо според вас младите понякога се надсмиват над хората с побелели коси? Вие намирате ли, че старостта е смешна?
- Защото повечето млади хора са с беден речник, липса на цели и идеали и това ги комплексира спрямо постиженията на пенсионерите. Младият невежа трудно възприема знанията, културата и респектиращото държание на възрастните хора. Смешен е този, който не оценява големия труд, усилията и успехите на поколенията, които построиха държавата, този, който се възползва наготово от тях.
Всеки период от живота е приятен, ако човек запази детското чувство у себе си, склонността към ирония към заобикалящата среда и чувството за хумор.
- С какво свързвате близостта си с вашите баби и дядовци?
- Дядо ми беше известен майстор дърводелец. Веднъж в неговата работилница дойде брат му и дядо му каза за мен: “Гледай! Не момче, а момиче, а цял ден работи и създава творчески проекти от дърво. Казва, че по-късно ще обядва, защото творческата работа е важна! Не мога да я изкарам от работилницата, все измисля нови авторски проекти!”.
Да, такава съм!
В работилницата на дядо създавах по мои проекти поставки за саксии с растения, апликации от фазер, шперплат и дори рисувах пирографии с различни сюжети
Дядо ми пък направи в двора маса със спортни размери и играехме с желание тенис. С истинска спортна мрежа и скъпи спортни хилки. Много добра тенисистка съм и сега!
Баба ми беше майстор на вкусни ястия, и до днес си спомням нейния ориз и хрупкавите пържени картофки. Плетеше салфетки, забележителни плетени дрехи и различни приятни плетива със сложни фигури.
Другата ми баба беше ненадминат майстор на апетитни баници, закуски, ястия... Четеше книги от българската литература, а другият ми дядо беше музикант с изразен градски манталитет, артистичен бохем.
- Какво е онова, което сте научили от бабите и дядовците си и никога няма да забравите? Дори бихте предали на своите внуци.
- Да бъдеш добър, човечен и личност с добродетели. На внуците си бих предала отношението към Отечеството и към хубостта на природата. Ще ги насърчавам да разглеждат Стоте национални туристически обекти и да опознават българската литература, география и богатството, например на българската етнография. Познавам разнообразието на българските носии. Харесвам морски и планински пейзажи от България. Но внуците е добре да опознават и света, защото и в други държави има прекрасни забележителности, сгради и природа. Хубаво е да се харесва родното, но е и добре човек да има и космополитни разбирания за света.

Пейзаж от Тоскана.
- Понякога мислите ли си вие самата как ще изглеждате след 20-30 години?
- Представям си, че ще бъда жена, която обича да реализира мечтите си и гони с внуците си пъстри хвърчила, ще правя японско изкуство оригами от хартия или играя шах с тях.
- А страхувате ли се от старостта?
- Бих препоръчала на възрастните хора да се занимават с хобита, да четат вестници и списания, да слушат хубава музика. И да знаят, че е важно как се разсъждава.
С хубави мисли, любими хора и любими хобита светът е ведър
Моите хобита са пеене, бродерия и кулинария. Пея на различни партита (аз съм като глас лиричен сопран с алтови нотки), събирания с приятели и сред приятна компания. Създавам приятни бродерии по мои авторски проекти. Много добър кулинар съм, приготвям с желание предястия, соленки, сладки, торти, сладкиши и др. Обичам да аранжирам естетически чиниите с ястия. Печелила съм национални кулинарни конкурси.
- Не ви ли се струва, че днешната действителност е богата на теми за карикатури? Вие лично къде най-често ги намирате в живота?
- Някои политици, водещи на предавания или политолози приличат на гротескни фигури и са подходящи за карикатури. За художническо иронизиране са подходящи и профанизацията, маргинализацията на нацията и балканският манталитет на българина. Също и псевдодемокрацията, псевдообразованието и меркантилността у хората. Аз обичам фин хумор с акцент към културата, възпитанието и държанието на хората. Карикатурите ми са с изискано чувство за хумор, мъдър афинитет към знанията и естетиката на хората.
Щрихи към биографиятаЯрослава Георгиева е художник, фотограф и журналист. Като дете участва в Асамблеята “Знаме на мира” с рисунки и рисувана керамика. Във връзка с това участие раздава много автографи. Показва живопис на международна изложба в Германия, в която заедно с немски художници представя съвременно българско изкуство. Излага картини живопис в изложби в Германия, България, Нидерландия и др. Учила е художествена фотография и е участвала във фотоизложби. Автор е на художествени фотографии от пътешествия по света. Работила е като артист-хорист. Пее оперни арии, естрада, диско музика и др. Има награди от литературни конкурси. Многобройни публикации в национални вестници и списания. Автор на стотици статии, стихотворения, пътеписи и други. |
Валентина ИВАНОВА