„И когато нямате хляб, аз ще ви обичам. И когато нямате работа, аз ще ви обичам. И когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам.” От четири години Георги Калоянчев ни дарява със своята обич от рая. Великият актьор, сътворил епоха в театъра и киното, напусна този свят на 18 декември 2012-а малко преди да навърши 88 години. Ракът на дебелото черво се оказа по-силен от желанието му да живее. Дванадесет години преди това нелепа катастрофа, при която загина жена, преобърна живота му. Стресът, процесът, условната присъда помогнаха да се отключи болестта.
В последните месеци от живота си актьорът, създал на екрана чаровния щангист Спиро от „Специалист по всичко”, трудно се движеше. Отбягваше да ходи в любимия си Сатиричен театър, за да го запомнят такъв, какъвто е бил: вулкан от енергия. До края обаче не спря да сънува сцената и да разказва за чудесата, изживял под светлините на рампата.
Георги Калоянчев, както най-често се случва на белязаните от Господа хора, има в живота си всичко: възходи, падове, слава, мъка, завист, съмнения, устрем и разочарования. Началото не подсказва, че от него може да стане нещо кой знае какво.
Баща му има млекарница на бургаската улица „Фердинандова”. Синът обича да влиза в театъра. Да подтичва край актьорите и се радва, ако те го помолят за някоя дребна услуга. „Добри” приятели обаче го повеждат по лош път. Прекъсва училище за две години. Впрягат го да работи в млекарницата. Леля му го заплашва, че ако не учи, ще си остане прост, и той пак се връща в клас. Там един учител забелязва таланта му и направо му казва, че трябва да стане артист. Приемат го във ВИТИЗ на последното -тридесето място, след като някой преди него се е отказал. Още е много далеч от блестящото бъдеще, което го очаква. В Народния театър, където е назначен за пет години, с нищо не блести. После няколко души отиват да създадат нещо съвсем ново - Сатиричния театър. Първото представление е „Баня” от Маяковски, а после някакъв естраден спектакъл. И двете - пълен провал. Половината от гастрольорите се връщат в Народния. Калоянчев и Стоянка Мутафова остават, с всички рискове, което носи това решение.
Само десет години след това опашката за билети за Сатирата се проточва от касата до площад „Славейков”. Местата са продадени за месеци напред . Играят се хитовите постановки „Големанов” и „Ревизор”. В главната роля и на двете е Георги Калоянчев. До него са Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Невена Коканова.
В едно отколешно интервю големият актьор разказва: „Тогава даже и за мен беше трудно да намеря два билета”. И още: „Бяхме на гастрол в Югославия. Отиваме да гледаме голямата им звезда Люба Тадич. Играеха нещо от Сартр. След представлението ни срещат с него. Аз не мога да се въздържа: Абе братко, голям актьор си. Благодаря...”
„На другия ден играeм „Смъртта на Тарелкин”. Свършва спектакъла, прибираме се в гримьорната и след малко влиза един мъж, ама с такава мощ, като че ли запълва стаята - Люба Тадич.
- Дека е майсторо? - вика.
Аз съм в дъното. Вижда ме и тръгва напред:
- Абе ти що си ми казал снощи, че аз съм велик бе? Ами ти що си бе, сине майчин...?
На другия ден един от големите белградски вестници пише тлъсто заглавие: „Поклон, пред поклона ти, друже Калоянчев”.
По същия неподправен и искрен начин и големият актьор са радва на успехите на своитe колеги: „Имаше време, в което с Константин Коцев не си говорихме – разказваше той. - Случват се такива неща в театрите. Но Боже господи, гледам го в една роля - сам играеше, а два-три момента, направо гениални. Не издържах. Качих се на сцената и пред публиката го разцелувах. Той остана като гръмнат”.
Благодарност към вярната публика
За първи път пред камера Калоянчев застава като циганчето Сали, във филма „Утро над родината”. Той е още студент, а на снимачната площадка са почти всичките му колеги от ВИТИЗ. Дотам, че преподавателите идвали да ги изпитват на снимачната площадка. За филма му плащат рекордната сума от 80 000 лева. Една четвърт от тях праща на майка си. Като видяла пачките, жената едва не припаднала. После хванала първия влак за София. Да спасява момчето си, тръгнало по лош път. Пристига, дава парите и настоява бързо да ги върне на този, от когото ги е взел.
Трудно е дори само да се изброят всички филми, в които играе Георги Калоянчев. Но е удоволствие да ги гледаме и днес, толкова години след създаването им. Филмът “Бай Ганьо” на режисьора Иван Ничев например е сниман при мизерни условия. Във Виена поради липса на пари екипът работи почти нелегално. И Калоянчев, и другите актьори се преобличат по тоалетните. Но в крайна сметка целта оправдава средствата. “Бай Ганьо” у нас е имал повече зрители от лентите на Спилбърг.
След като играе главната роля в италианския филм „Галилео Галилей”, Калоянчев с писмо е поканен да отиде да работи в Рим. Очаква го световна кариера. Развълнуван, отива да се похвали на Живков. А всъщност да поиска разрешение. Първият прочита написаното два пъти, къса го и отсича: „Нужен си ми тук...”
Калоянчев безспорно бе един от най-обичаните и известни български актьори. Познаваха го навсякъде, усмихваха му се продавачи, сервитьори, служители зад гишетата. Славата му обаче бе и нещо, с което той чудесно умееше да се шегува: „Трябваше да се видя с една дама. Каза ми къде да отида, какво да направя и аз го правя. Намирам блока, входа. Дотук всичко е наред. Тръгвам към петия етаж и някъде след първия излиза бабичка, вижда ме и пита:
- Абе какво правиш тук бе...
- Идвам... – казвам и млъквам.
- При кого, при кого...
- Един приятел...
- Кой? Кой? – И започва да звъни. - Елате бе, елате да видите кой е дошъл.
Излязоха баби, деца, тръгнаха след мен. Стигнахме до петия етаж. Гледам табелката - същата. Ах, викам, сбъркал съм. И тръгнах обратно.
На другия ден дамата вика:
- Що не дойде?
- Как да дойда с двадесет души - отговарям и проклинам славата си.
Това разказваше Георги Калоянчев преди доста години. Ние с покойния Валентин Стойчев, на чийто име бе наречен по-късно „Театър 199”, слушахме, цъкахме с език съчувствено и се чудехме истина ли е това, или актьорът разиграва пред нас поредния си етюд. В крайна сметка така си и останахме с въпроса. А днес вече няма кой да отговори.
Исак ГОЗЕС
