Български инженери разкриха тайните на уникалната технология за добив на Браунов газ

Иновацията добива на Браунов газ е своеобразно миннодобивно предприятие, тъй като вместо познатите технологии за открити или подземни рудници за добив на минерали, тя предлага нова технология, при която подобни полиметални минерали се добиват от морска вода. Това е същината на „Технология за добив на Браунов газ и минерали, богати на полиметали от морска вода“ за която разказва нейният създател Чавдар Каменаров, съобщава БГНЕС.

Иновативната технология нямала аналог и е предназначена за добив на енергия, минерални ресурси, а на изхода от етапите й се добива чиста дестилирана вода, годна за питейни нужди.

Тя е разработена от инженерите Чавдар Каменаров и Пламен Каменаров, като нейното цялостно развитие преминава през три етапа. Разработената пилотна инсталация за добив на Браунов газ е базова и е първият етап от цялостна многофункционална технология.

“Създадохме технология, която извлича Браунов газ от морска вода. Това е първата и единствена засега със световно значение. Уникалното е в нея, че има няколко големи обхвата на действие и е приложима в много области на индустрията, имаме енергиен носител – Браунов газ, следва добив на минерали, богати на полиметали, и се стига до питейна и тежка вода, като на последен етап с използването на малка част от Брауновия газ се унищожават битови отпадъци. При тази конфигурация технологията се превръща вече в енергийна, за добив на ел. енергия и топлинна енергия, както за бита, така и за индустрията“, заяви инж. Чавдар Каменаров. Той добави, че когато се използват само първите два етапа – производство на Браунов газ с полиметални минерали, плюс регенерация, т.е. използване на добитата енергия за връщането й в началото, то технологията се превръща в една своеобразна обезсолителна инсталация, която енергийно се самозахранва.
„Е, няма такава създадена в света. Всички са изключително енергоемеки и всички са на принципа на мембранните технологии, обратната осмоза“, допълва създателят.

Според инженерите тази инсталация може да се използва в различни икономически направления, в зависимост от това какви са нуждите и от кои функционалности на технологията се нуждаят заинтересованите страни.

Ако се използва само първи етап, тогава се получава една миннодобивна или рудодобивна инсталация, която получава рудата или минералите от морска вода.

Инж. Чавдар Каменаров допълва още, че това е пилотната инсталация и представлява своеобразно миннодобивно предприятие. „Добиваме минерали, вместо да се нарушава целостта на земята в подземни галерии, където се хвърлят огромни инвестиции. Просто отиваш да си го вземеш от водата и на изхода пиеш вода, която вече е обработена и от морска е станала питейна“, обясни той.

Технологията е защитена пред Патентното ведомство на Р. България с два полезни модела и издаден национален патент.

„Нашата технологична иновация не е част от съществуващите индустрии днес. Ние създаваме и представляваме ново, непознато за останалите пазарно пространство, което задава възможност за висок ръст на приходите. През годините на нашето развитие ние се съсредоточихме върху разбирането за основополагащата сила на бизнеса, а именно – способността да се създаде нова незаета пазарна ниша. Обхватът на възможностите на нашата технология, която е без аналог, предлага на клиентите (потребителите) скок в стойността. Идеята е този проект да бъде стратегически заложен в развитието на България, защото ние искаме той да остане в страната ни“, обясни Георги Тутанов, които също е част от екипа на иноваторите и допринася за развитието на проекта. Колкото до това дали може да измести отрасли, той подчерта, че тя може само да ги надгради.

„Всяка една технология, която има висок икономически потенциал, може да подпомага развитието на образованието, а знаем в България най-големият недостиг в образованието е остарялата технология и липсата на кадри. Това е основният проблем. Подобни иновации носят икономически потенциал, който може да се превърне в гъвкав образователен модел, т.е. да бъде инвестирано в развитието на млади учени, на ученици под формата на стипендии“, посочи пък Георги Мавров, който работи по организационната политика за мрежово управление на знанието.