Възможно ли е съдбата на предците ни да е била променена от взрив на далечна звезда? Палеонтологът Франсис Текери предлага хипотеза, според която близка по галактически мащаби супернова е усилила потока космически лъчи към Земята, задействала е охлаждане и е ускорила еволюционен скок, пише kaldata.com.
Желязната следа от космоса
В океански седименти се открива повишена концентрация на желязо-60 (Fe-60) в интервала 3–2,6 млн. години назад, с пик около 2,6 млн. години.
Fe-60 е радиоактивен изотоп, синтезиран в свръхнови. Наличието му действа като времеви маркер, че планетата е преминала през облак звезден прах в този период.
Когато климатът рязко се смени
Същият времеви прозорец съвпада с границата плиоцен–плейстоцен: обширни заледявания, по-сухи условия и трайно понижаване на температурите.
Механизмът в хипотезата на Текери: усилен поток космически лъчи йонизира горната атмосфера, улеснява образуването на облаци и намалява достигащата до повърхността слънчева енергия.
Възможен е и ефект върху озоновия слой, което допълнително променя радиационния баланс.
Еволюционният кръстопът в Африка
Преобразяването на местообитанията води до разширяване на саваните и ресурсен натиск върху хомининните популации. В приблизително същия период се появяват най-ранните Homo (напр. Homo habilis) с по-голям мозъчен обем и първи каменни сечива – адаптация към нови източници на храна и различен начин на оцеляване в открита среда.
Мутационен "ускорител"?
Идеята отива още по-далеч: повишената космическа радиация може да е увеличила темпа на генетични промени при хоминините, създавайки по-богата вариация, върху която естественият подбор действа по-ефективно. Този компонент остава спекулативен и изисква допълнителни доказателства.
Какво знаем и какво остава под въпрос?
• Установени са Fe-60 сигнали в седименти, времево съвпадащи със застудяването.
• Има ясни геоложки свидетелства за климатичен преход към по-студен и сух режим около 2,6 млн. години.
• Появата и ранната диференциация на Homo попадат в същия интервал.
• Неясни остават точната дистанция/брой на свръхновите, количественият принос на космическите лъчи спрямо тектоника, орбитални цикли и океанска циркулация, както и силата на възможния мутагенен ефект.
Как може да се провери?
По-високоразделителни профили на Fe-60 и други радионуклиди (напр. ^10Be) в ледени ядра и седименти; климатични модели с усилен поток космически лъчи и сравнение с проксита за облачност и валежи; по-прецизно датиране на ранните археологически пластове (Oldowan) и корелация с палеоклиматични записи.
Хипотезата не отменя земните фактори, а добавя мощен външен катализатор. Ако връзката се потвърди, еволюцията на човека се оказва не само земна история, а резултат от взаимодействие между геология, климат и събития в Галактиката.
