Златистата бодлива мишка - дребен гризач, който обитава скалистите пустини на Близкия изток - запазва физическите, умствените и имунните си способности почти до края на живота си, показва ново изследване. Резултатите, публикувани в списание Science Advances от екип на Медицинския факултет на Йейл, разкриват биологичните механизми зад тази устойчивост на стареенето. Учените смятат, че откритията могат да послужат за разработването на бъдещи терапии за по-здравословно стареене при хората.
Стареенето обикновено се разглежда като неизбежен биологичен процес, но еволюцията разкрива, че видовете в животинското царство остаряват по коренно различни начини. Едни губят жизнеността си бързо след настъпването на зрелостта, докато други съхраняват доброто здраве и активност в продължение на години, а понякога и на десетилетия. Именно тази разлика е сред въпросите, които вълнуват учените, търсещи обяснение за здравословното стареене.
Обект на ново изследване е един нетипичен гризач - златистата бодлива мишка. Дребното животно, което населява скалистите пустини на Близкия изток, живее осезаемо по-дълго от повечето мишки, като запазва физическите, умствените и имунните си възможности почти до края на живота си.
Изследване, публикувано в списание Science Advances, представя резултатите на екип от учени от Медицинския факултет на Йейл, които разкриват биологичните механизми зад тази забележителна устойчивост. Изследователите смятат, че видът е развил природни защити, ограничаващи свързаните с възрастта възпалителни процеси и запазващи функциите на жизненоважните органи. Според тях откритията биха могли да послужат за създаването на бъдещи терапии, насочени към по-здравословно стареене при хората.
„Дивите мишки обикновено живеят около девет месеца. Но някои златисти бодливи мишки оцеляват в пустинята до пет години“, разказва проф. Вишва Дийп Диксит от Йейлския университет. Той посочва, че за да достигнат такава възраст в естествената си среда, животните трябва успешно да намират храна и да се спасяват от хищници.
В съвместна работа с колеги от университета в Тел Авив учените съпоставили млади и възрастни екземпляри на златистата бодлива мишка с близкородствени видове. Анализът показал няколко особености, които вероятно стоят в основата на изключителното им дълголетие.
Една от особеностите на тези животни вече била позната – става въпрос за способността им да възстановяват кожата си, без да остават белези. Настоящото изследване установява, че тази регенеративна възможност не намалява с годините.
Друга забележителна характеристика касае тимуса – жлезата, отговорна за производството на важни клетки на имунната система. При повечето гръбначни тя започва да се свива относно рано в живота, но при златистите бодливи мишки остава практически без промяна дори при напреднала възраст.
„Стареенето на тимуса всъщност предшества стареенето на останалите органи. При тези мишки обаче той остава структурно и функционално непокътнат, което вероятно им осигурява по-силна имунна система в напреднала възраст“, посочва Диксит.
Учените забелязали също, че по-възрастните екземпляри не изпитват обичайното намаляване на паметта и способността за учене, характерно за повечето застаряващи бозайници.
„Това са едни от най-важните функции, които обикновено отслабват с възрастта. Разбирането как този вид успява да ги съхрани може да се окаже изключително важно“, допълва ученият.
Ключов протеин удържа възпалението в граници
С напредването на възрастта в организма постепенно нарастват хроничните възпалителни процеси, най-осезаемо в мастната тъкан. Именно там изследователите открили засилена активност на ген, отговорен за производството на протеин, наречен клъстерин.
Клъстеринът помага за отстраняването на неправилно сгънати протеини от организма и вече е обвързван с по-слабо невровъзпаление при болестта на Алцхаймер, както и с по-голяма продължителност на живота при различни бозайници, сред които и хората.
За да установят функцията на клъстерина, изследователите го въвели в организма на лабораторни мишки. При тях се наблюдавал по-слаб спад в двигателните способности, по-добро състояние на вътрешните органи и по-нисък възпалителен процес спрямо животните, които не били третирани с веществото.
Сходен резултат бил регистриран и при изследване на човешки бели кръвни клетки.
„Смятаме, че клъстеринът е един от ключовите фактори, които помагат на тези мишки да се противопоставят на свързаните с възрастта промени. Това е само началото на една много по-голяма история“, казва водещият автор Хи Хун Ким.
Защо този вид живее толкова дълго
Учените отбелязват, че здравословното стареене рядко се превръща в предимство от еволюционна гледна точка. Причината е, че в естествената среда животните обикновено умират от хищници, болести или липса на храна, преди да достигнат напреднала възраст.
При златистите бодливи мишки обаче се наблюдават няколко особености, които повишават шансовете им за оцеляване. Те са активни през деня, което ги предпазва от нощни хищници, а освен това могат да преживяват дълги периоди без храна и да устояват на различни токсични вещества.
Малките им се раждат в по-развит стадий, отколкото при други видове мишки, а грижата за поколението често се поделя между няколко женски.
„Те разполагат с много механизми, които им помагат да избегнат преждевременната смърт. Именно затова естественият подбор вероятно е успял да запази тези полезни характеристики на здравословното стареене през поколенията“, обяснява Диксит.
Според учените при този вид съществуват метаболитни механизми, които вероятно присъстват и при други бозайници, включително при хората, но по различни причини остават неактивни. В бъдеще протеини като клъстерина биха могли да послужат за тяхното повторно активиране.
Изследователката Диксит обобщава, че резултатите биха могли да се превърнат в отправна точка за създаването на нови медикаменти. Според нея тези лекарства биха допринесли за по-здравословно остаряване и по-голяма продължителност на живота при хората: „Смятаме, че това може да бъде една от първите стъпки към разработването на нови лекарства, които да подпомогнат по-здравословното стареене и дълголетието при хората“.
