Космически обект с внушителни размери – кометата C/2024 E1 (Wierzchos) – привлече вниманието на астрономите, след като на 20 януари премина през най-близката си точка до Слънцето, известна като перихелий, пише glasnews.bg
В този момент леденият странник се е намирал на около 85 милиона километра от нашата звезда – малко над половината от разстоянието между Земята и Слънцето.
Очакванията бяха, че близостта ще повиши яркостта му, но въпросът остава – достатъчно ли е това, за да бъде видим без специална техника?
Какво знаем за кометата?
Кометата е открита през 2024 г., а първоначалните изчисления сочеха, че ядрото ѝ достига диаметър около 13 километра.
По-късни наблюдения през 2025 г. обаче прецизираха данните и показаха, че реалният размер вероятно варира между 2 и 10 километра. Именно сегашното ѝ приближаване дава шанс на учените да уточнят по-точно параметрите на този космически обект.
Смята се, че C/2024 E1 идва от облака на Оорт – далечен и слабо изследван регион, който обгръща Слънчевата система и е дом на огромен брой ледени тела, източник на дългопериодични комети.
Какво се случва при перихелий?
В 20:24 ч. българско време кометата достигна перихелия си. При това сближаване слънчевата топлина започва интензивно да нагрява ядрото, а ледовете в него се изпаряват.

Зеленият обект в центъра на изображението е кометата C/2024 E1 Снимка: space.com
Освободените газове и прах образуват кома – сияйна обвивка около ядрото, а слънчевият вятър оформя характерната опашка. Именно този процес временно увеличава видимата яркост на кометата.
Може ли да се види с просто око?
Изчисленията показват, че пиковата яркост на C/2024 E1 е достигнала около звездна величина +8,1. За сравнение, човешкото око при идеално тъмно небе може да различи обекти до около +6,5. Това означава, че кометата остава невидима без оптика, но може да бъде наблюдавана с бинокъл или малък телескоп при подходящи условия.
Още една възможност през февруари
За наблюдателите в Северното полукълбо ще има още един шанс – на 17 февруари, когато кометата ще направи най-близкото си приближаване до Земята, на около 148 милиона километра. Тогава тя ще се вижда ниско над югозападния хоризонт след залез, но ще бъде още по-бледа – с очакван магнитуд около +8,9.
С отдалечаването си от Слънцето кометата постепенно ще губи яркост, напомняйки, че тези небесни гости са впечатляващи, но често краткотрайни зрелища, които изискват търпение, техника и малко късмет, за да бъдат уловени.