Предстои много значимо събитие - началото на изпитанията на първия Ту-160М, стратегически бомбардировач, който за първи път ще бъде построен от Русия самостоятелно, без съветска техника.

Това събитие е от голямо значение. И въпросът тук не е какъв самолет трябва да стане Ту-160М. Въпросът е защо изобщо има толкова скъпи и уникални машини - и как да се произвеждат.

Стратегическата роля на авиацията е призната преди повече от сто години. Първият теоретик, който прогнозира ролята на въздушните сили в бъдеща война, е италианският генерал Джулио Дуе. Според доктрината Дуе бомбардировачният флот трябва да играе решаваща роля за победата. Идеите на Дуе засега не може да бъдат приложени на практика – технологиите не позволяват.

Но Втората световна война постави всичко на мястото си. Да, основният принос за поражението на германците и японците изглежда не е направен от бомбардировачи, но ... Например през лятото на 1944 г. американците започват да бомбардират немските фабрики за производство на синтетичен бензин.

Резултатът - от края на 1944 г. маневрата за Вермахта се превърна в много трудна задача и съюзниците, включително Червената армия, трябва да бият предимно статични войски.

А когато германците събират отнякъде бензин, започват месомелачките за съюзниците. И така, германците намират гориво преди контраудара в Ардените и всички си спомнят какво става за американците. Освен това има немска атака срещу нашите части в Унгария, близо до езерото Балатон.

И отново, както в средата на войната, то трябва да се спре на всяка цена, с огромни загуби, като се хвърли цяла гвардейска армия, за да се предотврати германски пробив. Това означава горивото.

Малцина си спомнят, но през 1944 г. Германия произвежда повече оръжия в много области, отколкото през 1941 г., а германските войници са доста нетърпеливи да отидат на фронта. Но, както Алберт Шпеер веднъж заявява по време на разпит, всичко беше безполезно без бензин. А без бензин Германия е оставена от американските бомбардировачи.

Подобна е историята и с Япония. До лятото на 1945 г. японският флот де факто е довършен. Американските бомбардировачи извършват масивно поставяне на мини в японски пристанища, отрязвайки Япония както от суровини, така и от храна. Тази операция се наричала “Глад”. Всъщност в продължение на няколко месеца броят на калориите, които средният японец получава, намалява с една трета.

А над самата Япония B-29 атакуват един град след друг. 20-а въздушна армия на САЩ, има около 1000 бомбардировача и смело ги хвърля в битка. Все още не се знае точно колко души са избити - оценките варират от 300 до 900 хиляди души за няколко месеца през 1945 година. Известната бомбардировка на Токио далеч не е единствената.

Преди ядрените удари американците разрушават в една или друга степен шест града, унищожават повече от 600 промишлени предприятия и свеждат производството на военни продукти до нула. Общо унищожаването на седемнадесет града е планирано за 1945 г., но след Хирошима и Нагасаки това вече не е необходимо.

Ядрените оръжия засилват ролята на бомбардировачите на моменти. От началото на 50-те до края на 60-те години именно самолетите с бомби и първите тромави крилати ракети са в основата на ядрените сили както в СССР, така и в Съединените щати.

Оцеляло ли е значението им днес? Несъмнено. На Запад далечната тежка бомбардировачна авиация се нарича „стратегическа“. Това се дължи на факта, че тя може да удари тила на противника до цялата му дълбочина, като по този начин реши проблема от стратегическо значение - лишавайки вражеската държава по принцип от възможността да води война. И това се отнася пряко и за Русия.

За Русия стратегическите бомбардировачи са "дългата ръка на Москва" във всяка локална война. Ако е необходимо, тези самолети, при презареждане във въздуха, ще могат да атакуват всяка цел в света. И Ту-160, и Ту-95 бяха използвани в Сирия, поразявайки терористите с крилати ракети. И това далеч не е границата на техните възможности.

В една „голяма” ядрена война те са още по-важни. Русия днес няма достатъчно стратегически ядрени оръжия, за да унищожи напълно Съединените щати. При първия удар, ако използваме нашите ракети, за да неутрализираме американските ядрени сили и да предотвратим ответен удар срещу нас, по-голямата част от Америка по принцип ще оцелее.

Американците ще излязат от първата вълна на нашите атаки с приблизително 280-300 милиона оцелели, с до голяма степен незасегнати територия и останали въоръжени сили и индустрия. Само няколко града и десетки милиони хора ще бъдат загубени.

Просто Съединените щати няма да разполагат с ядрени сили и ще възникнат огромни зони на радиоактивно замърсяване, но по-голямата част от населението ще бъде извън тези зони.

При ответния удар можем да унищожим много по-голяма част от тяхното население. Обаче в най-лошия вариант за американците пак ще са повече от нас сега.

Но няма да има толкова много от нас, колкото сме сега. Населението на Руската федерация е съсредоточено в градове с много висока гъстота на населението, не е разпръснато в предградията на огромна площ, както в Съединените щати. Много по-лесно е да се унищожи, особено през зимата, в студено време, когато времето ще убие оцелелите.

Възниква въпросът: с какво да се борим след първата размяна на ракетни удари? В крайна сметка врагът ще трябва да бъде спрян, дори и след загуба на половината от населението, в противен случай тази половина може да не оцелее по-късно.

Отговорът е само един: оцелелите стратегически бомбардировачи, които трябва да бъдат разпръснати и скрити от противника през заплашителния период.

Да, те все пак трябва да бъдат разположени - това изисква интензивна и тежка бойна подготовка и алтернативни летища. И ние се нуждаем, разбира се, от самите самолети. Нуждаем се от индустрия, способна да произвежда бомбардировачи. Разпадането на СССР постави под въпрос такава възможност за Русия.

Факт е, че създаването на стратегическа авиация по принцип е най-трудната задача, изискваща не само високи технологии, талантливи инженери и работници, но и огромна индустрия, мощна икономика и най-силната мотивация да притежаваш такива оръжия.

Повече държави в света имат ядрени оръжия, отколкото стратегически бомбардировачи. До самия край на Студената война само САЩ и СССР можеха да произвеждат нови стратегически щурмови самолети.

В случая със СССР това бяха „стратезите“ Ту-95, Ту-160 и далекобойните Ту-22М3. Известно време след разпадането на СССР все още се извършваше сглобяването на самолети от съветския резерв. И така, през 1992 г. е произведен последният Ту-95МС, през 1993 г. - последният Ту-22М3, а последният сглобен Ту-160 от ВВС е получен още през 2008 г.

И тогава в Русия всичко стихна за много години. Разпадането на СССР удари както авиационната индустрия, така и подизпълнителите, и персонала на Казанския самолетен завод. Руските ВВС загубиха способността си да компенсират загубите в самолети. Имаше риск вместо две държави, които в момента могат да имат стратегическа авиация, да има само една на света - САЩ.

А през април 2015 г. министърът на отбраната Сергей Шойгу обяви необходимостта от възобновяване на производството на Ту-160 и закупуването на 50 такива самолета.

Тогава мнозина приеха това скептично - по-лесно е да отидеш в космоса, отколкото да придобиеш стратегическа авиация. Погромът, който се случи в страната, сякаш попречи на подобен сложен проект да започне отново. Китай например има космическа станция, но няма свои пълноценни „стратези“. И още дълго няма да има.

Въпреки това, още през 2016 г. Ту-160М беше показан на обществеността - модернизиран самолет с модифициран състав на бордово електронно оборудване (авионика). По време на изграждането му беше използвана съветската основа и скептиците продължаваха да казват, че нищо няма да се получи. Но информацията за възстановяването на една компетентност след друга все по-често изтичаше в пресата.

Особено приятни бяха докладите за пълното възстановяване на най-сложната технология за заваряване на титан, без която е невъзможно да се произведе Ту-160. Заваръчният цех в Казан беше буквално разрушен, но още през 2016 г. бяха отпуснати 1,7 милиарда рубли за целта. През пролетта на 2017 г. Казанският самолетен завод “Горбунов” получи напълно възстановен комплекс за заваряване на титанови части.

През юни 2017 г. вицепремиерът Юрий Борисов каза, че „предварителното заваряване потвърди възстановяването на технологията за производство на самолети“, а в Интернет бяха публикувани снимки на възстановените цехова с модерно оборудване.

Борисов обеща, че обновяването на флота на далечната авиация ще започне през 2021 г. По това време обаче всички трудности все още не са преодолени в завода на “Кузнецов” в Самара, където стартира производството на двигатели НК-32, но става ясно, че тези проблеми скоро ще бъдат разрешени.

Днес, през 2021 г., можем спокойно да кажем, че Юрий Борисов е предвидил бъдещето. Първият стратегически бомбардировач, построен изцяло в Русия, без съветски компоненти, се изпитва. Скептиците сбъркаха и Русия ще има свои стратегически бомбардировачи.
Разбира се, важно е не само самото възстановяване на производството на тежки ударни самолети, но и качеството на самия Ту-160.

Тук могат да се направят много уговорки - за чудовищното време на междуполетно обслужване, което би попречило на самолета да бъде използван във война с висока интензивност. На обикновено реактивно гориво той не може да развие свръхзвукова скорост.

Той излита напълно натоварен само от извънкласно летище, а при нормално той излита с намален товар и други подобни. Много полезни бойни системи не са включени в модернизирания самолет. Той можеше да има, но така и не получи, възможността да разчисти пътя си от вражеските изтребители със собствени ракети въздух-въздух.

В същото време е невъзможно да не запомним доброто: нова електроника, прицелни системи, устройства в пилотската кабина, възможност за пълноценно използване на бомби - това повишава бойната ефективност на новия самолет.

Освен това, разбира се, бъдещето принадлежи на друга машина, създадена по програмата ПАК ДА. Не се знае все още какво ще излезе.

Но най-важното е, че сега, след възстановяването на производството на бомбардировачи в Казан, е решен въпросът къде да се построи новият самолет ПАК ДА, когато му дойде времето. Това е основната стойност на случилото се. Ту-160М е днешният самолет. Но възстановяването на производството му отваря пътя за самолетите на бъдещето.

Александър Тимохин