Астронавтът на НАСА Рон Гаран споделя, че престоят му на Международната космическа станция е довел до дълбока лична промяна, която е преобърнала възгледите му за света. По време на мисията си през 2011 г. той прекарва 178 дни в орбита, извършва близо 3000 обиколки около Земята и вижда планетата по начин, който, по думите му, е разкрил колко погрешно човечеството подрежда своите приоритети.
Гаран излита на 4 април 2011 г. и се завръща на 16 септември същата година. В интервю за Big Think той разказва, че гледката към Земята от космоса му е показала ясно крехкостта на атмосферата, океаните и екосистемите. Именно тогава стига до извода, че хората често се държат така, сякаш природата съществува единствено в услуга на икономиката.
„Не видях икономиката. Но тъй като нашите създадени от човека системи третират всичко, включително самите животоподдържащи системи на нашата планета, като изцяло притежавано дъщерно дружество на световната икономика, от гледна точка на космоса е очевидно, че живеем в лъжа“, казва той.
Според него това осъзнаване е показало, че много от системите, на които разчита съвременното общество, са изградени върху грешна основа. Вместо икономическият растеж да бъде водещ, Гаран смята, че планетата трябва да стои на първо място, следвана от обществото, а едва след това от икономиката.
„Трябва да преминем от мислене икономика, общество, планета към планета, общество, икономика. Тогава ще продължим нашия еволюционен процес“, обяснява астронавтът.
Това преживяване е известно сред астронавтите като „ефект на обзора“ – понятие, въведено от космическия философ Франк Уайт през 1987 г. С него се описва дълбоката промяна в съзнанието, която мнозина изпитват, когато наблюдават Земята от орбита. Обичайно тя е съпроводена от силно чувство на възхищение, по-ясно осъзнаване на крехкостта на планетата и усещане за свързаност с цялото човечество.
За Гаран това не е било просто емоционален момент, а трайна промяна в начина му на мислене. Макар интервюто да е от 2022 г., думите му отново привлякоха внимание, след като се разпространиха в социалните мрежи. Потребители коментират, че посланието му звучи особено силно в свят, в който хората често се разделят заради граници, политики и икономически интереси.
В разговора си с Big Think Гаран прави разлика между „ефекта на обзора“ и това, което той нарича „орбитална перспектива“. Ако първото е моментът на осъзнаване, второто е действието, което следва след него. По думите му това е призив човек да промени отношението си към света и към другите.
„Орбиталната перспектива е призив за действие“, казва той.
Астронавтът допълва, че от космоса още по-ясно се вижда противоречието между красотата на Земята и тежките реалности, в които живеят милиони хора. Именно това усещане за разминаване между потенциала на планетата и човешките проблеми засилва чувството му за отговорност.
Сред най-запомнящите се думи на Гаран е и разсъждението му за връзката между човека и Земята. „Едно от нещата, които осъзнах по време на престоя си в космоса, е, че ние не сме на Земята, а сме от Земята“, казва той. След това добавя още по-широка философска перспектива: „Ние не сме във вселената; ние сме вселената. Ние сме вселената, която осъзнава себе си.“
По думите му подобно разбиране не изисква задължително пътуване в космоса. Той вярва, че хората могат да развият тази „орбитална перспектива“ и без да напускат Земята, стига да успеят да погледнат едновременно голямата картина и непосредствените проблеми около себе си.
Като метафора за този начин на мислене Гаран посочва техниката „доли зум“ от киното – визуален ефект, който едновременно променя близкия и далечния план. Според него именно така трябва да се разглеждат и глобалните предизвикателства: едновременно отблизо и в широк контекст.
Историята на Рон Гаран отново поставя въпроса как перспективата може да промени не само отделния човек, но и начина, по който обществата вземат решения. А посланието му остава ясно – бъдещето на човечеството зависи от това дали ще постави Земята в центъра на своите избори.
