Слаб изказ, лош стил, грешки в пунктуацията, непознаване на българските автори. Това е изводът в доклада до просветното министерство на комисията за кандидат-студентския изпит по български език и литература в Софийския университет “Св.Климент Охридски”.
За това, че 47 процента от кандидат-студентите са получили слаби оценки, има две причини. Едната е в недобрата подготовка, а другата - в обстоятелството, че младите хора си пробват късмета и учат само два-три автора с надежда точно те да се паднат на изпита, обясни пред БЛИЦ председателят на комисията доц. Николай Чернокожев, който преподава история на българската литература в Алма Матер.
Според него голяма част от кандидат-студентите, които са претърпели пълен крах на изпита, са разчитали на метода проба – грешка.
Проблемите обаче, които се виждат зад резултатите от изпита, са свързани с падналото ниво на средното образование и трябва именно там да се промени нещо, коментира Чернокожев. Има силно нежелание при младите хора да се учи български език и литература по начина, който сега е наложен в училище. Проблемът не е в броя часове, нито в усилията, които полага учителската гилдия, а в разминаването между нормативната уредба, която налага на училището да прави някакви неща, и самите ученици. Те отказват да се съобразят с наложения модел, има липса на желание да се учи по този начин и, ако това не бъде поправено, двойките ще стават още повече.
Според университетските преподаватели смяната на едни автори с други няма да промени нищо. Така само привидно и за кратко ще постигнем нещо, но принципът на общуване с децата ще си остане същия, а той е в основата, мотивира се доц. Чернокожев.
Коментарът на Министерството на образованието е в друга посока. Според експертите няма нищо трагично в това, че 47 на сто от явилите се на изпит по български език получават двойки заради неграмотност.
Всяка година резултатите са горе-долу такива. Дори на предварителния изпит слабите оценки бяха към 56 процента, припомни Симеон Хиновски от дирекция “Студенти, докторанти и специализанти”.
Според него обяснението е, че явилите се на изпит са си играли на тото. Научили са 5 теми и са отишли на изпит.
Не виждам дефекти в средното образование. Програмата по български език и литература изисква доста по-добра подготовка от това, което показаха децата на изпита, но всичко зависи от това кой как е учил през годините. В 12-ти клас никой не ходи на училище, което си е пропуск на самите ученици, смятат в МОН.
Да остане ли Дебелянов в програмата?
Репортерите на БЛИЦ потърсиха мнението и на учители в средното ниво с един въпрос: трябва ли да учат и да бъдат изпитвани по произведения на класиците нашите младежи, които прекарват живота си в интернет?!
Оказва се, че в Американския колеж в София, където английска и американска литература се изучава още от първата година, българската литература се изучава най-подробно по учебниците на МОН, а за американската се използват американски учебници. Курсът на обучение включва както съвременни автори, така и класици. Само за пример: най-ранното разглеждано произведение (в превод на модерен английски) е небезизвестният епос “Беоулф”, считан за една от най-старите и важни англо-саксонски литературни творби. (датирана е между 8 и 11 век от н.е. и е написана на староанглийски). Изучават се Чосър, Шекспир, Байрон, Шели, Дикенс, Шоу, Уулф и т.н. Курсът по американска литература започва от съчиненията на пуританите и пилигримите и покрива автори като Хоторн, Мелвил, Торо, Емили Дикинсън, та чак до съвременни писатели като Тони Морисън.
В друго елитно училище - Софийската математическа гимназия, литераторката Олга Тунчева бе категорична, че не програмата е виновна за слабото представяне на кандидатстудентите. Изучаваните автори класици трябва да присъстват в учебния план, смята тя.
Един от проблемите според Тунчева е непрестанното използване на интернет. Учениците са отвикнали реално да пишат, защото използват предимно “copy-paste” метода.
Така високите изисквания на висшите учебни заведения, които очакват кандидат-студентите да пишат като завършени литератори, също се оказва пречка за гимназистите, които са свикнали да представят работи, написани от други, а не да проявяват собствено творчество.
Какви са коментарите пред “Стената на плача”
След 15 ч. във вторник списъците бяха изнесени на традиционното място при Химическия факултет. Реакциите бяха всякакви. Едни от младежите бяха много щастливи и охотно обясняваха какво ги е впечатлило или затруднило, докато други въобще нямаха намерение да коментират, тъй като бяха безкрайно разочаровани.
“Това моето име ли е? Наистина ли е моето? Леле, още не мога да повярвам! Мамо, имам 5,63!”, не можеше да въздържи радостта си кандидат-студентката Ани Искрова. Тя разказа пред БЛИЦ, че е била притеснена на изпита по български език и литература и не е очаквала толкова висока оценка. “Притесни ме това, че мога да объркам нещо. Все пак литературата не е точна наука като математиката. Иначе поетът Димчо Дебелянов е супер”. Ани е изкарала 5.63 на матурата по история и сега се надява резултатът да й стигне, за да учи право.
Ирина Цанева също иска да учи право, но не знае дали получената четворка е достатъчна. “Тази четворка на фона на всички двойки, които виждам, си е направо екстра!”, беше лаконична тя.
Кандидат-правистите Асен Апостолов и Ана Николова, завършили Класическата гимназия в София, решиха да проверят първо оценките на всичките си приятели и после на самите тях. “Ще го убия Пацо, виж - има петица, а ни каза, че очаква най-много три!”, каза Асен на приятелката си Ани. Самият Асен не можа да повярва, че също има петица на изпита. Ани пък има 5.50 и е безкрайно доволна. Сега си очаква оценката по история, въпреки че по думите й не се е справила добре. Затова ще разчита на резултата 4.75, които е получила по история от предварителния изпит.
Както тя, така и повечето й приятели, са ходили на курсове по литература. Самата тема не я е затруднила. “Надявах се, ако се падат поети, да се падне или Дебелянов, или Яворов. Аз изкарах приблизително такъв резултат и на матурата”, каза Ани. Тя обясни, че много рядко хората на нейната възраст четат поезия. “След изпита всички бяха недоволни от това, което се падна. Но според мен се пише по-трудно за проза, отколкото поезия, не мога да си обясня защо бяха толкова ядосани другите”.
Мила Николова е вече студентка по международни отношения и има 4.50 на изпита по литература. Тя обясни, че тази оценка й трябва, защото иска да учи и втора специалност - право.
По думите на Валери Балиев, дошъл да проверява резултата на дъщеря си, Димчо Дебелянов е труден за разбиране от кандидат-студентите. Той е твърде абстрактен и децата трябва да полагат повече старание, за да го разберат. Дъщерята на Балиев се бори за място в Юридическия факултет, но четворката, която е изкарала, е твърде нисък резултат. По думите на бащата училищното образование не е достатъчно. Той, както и повечето родители, разчитат основно на допълнителни курсове и на литература, която не се преподава в училище.
Кандидат-студентът Ивелин Богданов има 4.25 на изпита по литература. Иска да влезе право - като повечето си връстници. Според него учителите правят всичко възможно да научат децата. Проблемът е в самите ученици, които не четат. “Аз лично, ако бях внимавал повече, щях да възпроизведа повече, защото в училище се учи по-лесно, отколкото в къщи”, смята той.
По думите на Ивелин многото двойки се дължат на това, че се изисква много знание по литература и езикова грамотност. “А много от матурите не отговарят по ниво на изпита по литература и има много голямо разминаване в подготовката."
Кандидат-студентката Полина Апостолова има 4.63 и разчита повече на резултата от изпита по история. Според нея лириката на Димчо Дебелянов е доста трудна, защото има много цитати и изразни средства, които трябва да се запомнят. “Аз исках да пиша за някой роман, защото такъв анализ е много по-лесен”, каза Полина. Според нея в училище не могат да ги подготвят добре и затова, както повечето си връстници, е ходила на курсове. “Можеш и сам да се подготвяш, но не е препоръчително”, обобщи момичето.
/Екип на БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
