В българската образователна система се наблюдава известно покачване на резултатите, но този процес се развива твърде бавно. Това каза председателят на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров в ефира Радио „Фокус“. Той подчерта, че липсата на фундаментални реформи пречи на по-сериозното подобряване на ученическите оценки и позициите ни в класациите.
Според Петров в момента усилията са насочени предимно към резултатите по български език и литература и по математика, както и към определени предмети в двата образователни етапа, докато останалите дисциплини остават на заден план.
За постигането на качествено основно и средно образование всеки предмет има своето значение, посочи той, допълвайки, че дори изкуствата често биват подценявани и поставяни сред най-ниските приоритети.
Петров е категоричен, че системата има огромни дефицити, които трябва да се преодоляват стъпка по стъпка с последователни усилия.
Синдикалистът призова за сериозно преосмисляне на обема и съдържанието на учебния материал. По думите му е необходимо да се оцени дали настоящите програми мотивират учениците, или просто ги претоварват с излишна информация.
Той припомни, че дебатът за намаляване на теоретичния обем за сметка на повече практически умения и компетентности се води вече над едно десетилетие.
Петров обърна специално внимание на възпитанието и социализацията – два ключови елемента, които остават извън обществения фокус и системата за оценяване. Образованието не се изчерпва само със знания и оценки, а е свързано с ценности, дисциплина и подготовка за реалния живот.
Експертът предупреди, че дори отличен ученик би срещнал трудности в професионалния си път, ако му липсват социални умения, тъй като работодателите търсят отговорност, адаптивност и умения за работа в екип.
Прекомерният фокус върху изпитите създава изкривена представа за реалността и не подготвя младежите за пазара на труда.
По отношение на националното външно оценяване (НВО) Петров каза, че предстои подробен анализ на тазгодишните резултати. Той отбеляза, че НВО, подобно на матурите, придобива все по-голяма тежест.
Много университети вече приемат студенти предимно с оценките от държавните зрелостни изпити, което улеснява кандидатите, но и повдига въпроси за конкурентоспособността на висшето ни образование.
Въпреки това за българското общество най-важният изпит си остава този след 7. клас, тъй като той в най-голяма степен определя бъдещото развитие на учениците, каза в заключение Юлиян Петров.
