Проблемите в образованието изчакват служебен кабинет, каза в Русе председателят на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров.
Той е в крайдунавския град за среща с местната власт и педагози, организирана от регионалните структури на КТ „Подкрепа“.
Д-р Петров коментира, че са обсъждани промени в учебните планове. Според тях за сметка на обема и трудността на материала, е предвидено да има повече практически упражнения и разнообразен начин на поднасяне на информацията към учениците, което да им помогне да я усвоят по-добре.
Той добави, че са били налице положителни очаквания за промени в нормативната уредба, които да позволят това, но с оставката на правителството на Росен Желязков диалогът е в застой.
„Аз съм убеден, че която и да е партия да опита да направи правителство, ще продължи този диалог, защото проблемите в системата си остават същите от повече от 10 години“, добави д-р Петров. Той отчете, че за мотивацията на учениците да се научат на трудолюбие, упоритост и отговорност, както и на добродетели и ценности, отговорни освен учителите са и родителите.
ИИ не може да замени учителите
От друга страна, д-р Юлиян Петров коментира, че изкуственият интелект не може да замени учителската професия, но трябва всеки да се научи да работи с него при съответно дозиране, което важи и за работата с дисплеите.
„В Европа и по света има вече много кампании, където има реални забрани за използването на изкуствения интелект в някакви дози, за използването на дигиталното обучение и не на последно място - на социалните мрежи, които би трябвало да бъдат ограничени до 18-годишна възраст. Този дебат започна и в България.
Надявам се да продължи, но надявам се да бъде и ефективен, защото ние сме майстори на започването на много дебати и те остават във времето“, каза още д-р Петров, цитиран от БТА.
Той даде пример с темата за забраната на използване на мобилните телефони в училищата. По думите му правилата в това отношение трябва да са със задължителен характер, защото ако са само препоръчителни, децата ще се научат единствено как да ги заобикалят.
Той отчете, че е лесно да се напише текст в няколко закона, според който да се ограничи и достъпът на деца до определена възраст до социалните мрежи, но по-трудно е това да се случи действително, защото в този случай трябва да се намесят и родителите.
Малък бюджет
Друг въпрос, повлиян от липсата на редовно правителство и бюджет, чието решение отчете д-р Юлиян Петров, са възнагражденията на учителите. Те бяха индексирани с размера на инфлацията, която по официални данни е пет процента, а искането на синдикатите е за поне 15 процента увеличение на учителските и директорските заплати.
„Един млад учител в момента, след това увеличение, започва с 889 евро чисто трудово възнаграждение. Това не е нещо, което много лесно ще го задържи в системата. Заедно със стреса, заедно с агресията, той много лесно ще вземе решение да не остане.
Към момента младите учители до 35-годишна възраст са 15 процента, но има един много силен режим на текучество, т.е. те влизат в системата, формират тия 15 процента, но 70 процента от тях не остават. Идват други млади и пак не остават и всъщност това не е нормален процес. Трябва да направим така, че да влязат и да ги задържим“, каза още д-р Петров.
Той отчете, че има още какво да се желае и по отношение на интеграцията на децата с увреждания в училищата. Търсят се възможности и за повече ресурсни учители, които да се ангажират с повече време и внимание към тези ученици, но трябва да има и по-ясна диагностика относно нуждата от специални образователни потребности у децата, отчете още д-р Петров.
