Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 година очертава тревожна картина за бъдещето на хиляди студенти. Данните разкриват сериозни дисбаланси в реализацията и доходите на завършилите, които зависят не толкова от специалността, колкото от конкретния университет.
В някои случаи дипломата от един вуз носи възнаграждение, близко до минималната работна заплата, докато същото направление в друг университет осигурява доходи на европейско ниво.
„Току-виж се разколебаете да следвате математика или общо инженерство в Русенския университет“, предупреждава анализът на данните, публикуван от изданието „Сега“.
Математика за 1900 лева
Най-фрапиращата разлика се откроява в направление „Математика“. Завършилите Софийския университет стартират със среден облагаем доход от около 5000 лева, а възпитаниците на Техническия университет – София достигат средно 4220 лева. В Русенския университет „Ангел Кънчев“ обаче средният доход на математиците е едва 1900 лева – повече от 2,5 пъти по-нисък при формално една и съща квалификация.
Още по-притеснителен е показателят за реализация. Само 41% от завършилите математика в Русе работят на позиция, изискваща висше образование. За сравнение, при Софийския университет този дял достига 93%, което ясно показва пропастта между дипломата и реалния пазар на труда.
Икономистите остават на дъното
Сходна е ситуацията и при най-масовото направление – „Икономика“. Завършилите в Русенския университет реализират среден доход от около 1870 лева. За същото време икономистите от Софийския университет получават средно 4200 лева, а дипломираните от частни висши училища със специализиран профил достигат приблизително 3900 лева.
Рейтингът показва, че по отношение на доходите Русенският университет изостава не само от големите столични вузове, но и от редица по-малки и нишови учебни заведения.
Рекордна безработица при инженерите
Дори направление „Общо инженерство“, традиционно считано за силно в техническите университети, не носи очакваната стабилност в Русе. Данните отчитат най-висока безработица сред завършилите това направление именно в Русенския университет – 5%. За сравнение, в Университета по хранителни технологии в Пловдив безработицата в същото направление е едва 0,6%.
Колебания и съмнения в системата
Въпреки ясните сигнали, които дават числата, академичната общност не е напълно единодушна в оценката си за рейтинга.
„Вече има по-отчетлива диференциация и затова в системата се наблюдават колебания в доверието към рейтинговата методика“, коментира проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите.
Какво следва
Независимо от резервите на част от академичните среди, статистиката очертава ясен извод – изборът на университет се оказва решаващ фактор за бъдещите доходи и професионална реализация. За редица специалности дипломата от Русе може да се превърне не в старт към успешна кариера, а в сериозно ограничение още в първите години след завършването.
