Родната къща на Стоян Войвода в старозагорското село Казанка ще бъде възстановена и превърната в музей, след като години наред е била оставена да се руши. Зад щастливата развръзка стои неочакван двигател на каузата – 11-годишният Таньо, който отказва да приеме, че паметта за един от героите на Ботевата чета може да изчезне под руините.
Близо 200-годишната сграда дълго време губи битката с времето. Макар общината да е откупила имота преди години, реално възстановяване така и не започва, а къщата постепенно се превръща в опасна развалина. Именно това провокира момчето от Казанка да се намеси.
„Всеки ден минавам оттук. Гледах я седмица след седмица и бях потресен как се руши”, разказва Таньо пред Нова телевизия. Решимостта му бързо се превръща в лична мисия. „Аз за тази къща съм казал, че няма да позволя да падне. Ще застана тук и ще я крепя сам, ако тръгне да пада”, казва той.
В усилията си Таньо не е сам. До него застава неговата баба Елка, която е кметски наместник на село Казанка. Двамата започват настойчива битка с институциите, за да може проектът за възстановяване най-сетне да се придвижи. По думите ѝ момчето е било сред най-настоятелните защитници на идеята.
„Малкият беше като неуморима машинка по коридорите на общината. Понякога ни благодареше в аванс и това ни задължаваше да изпълним обещаното”, споделя тя.
Днес усилията вече дават резултат. Проектът е одобрен, издадено е разрешение за строеж и има подписан договор с изпълнител. Така домът на Стоян Войвода ще получи нов живот като музей, посветен на паметта на първия загинал четник от Ботевата чета.
За Таньо войводата не е просто име от учебниците, а истински герой. Баба му разказва, че още от тригодишен двамата пеят песента за Стоян Войвода, а историята на селото и на България присъства в ежедневието му. Именно тази връзка с миналото превръща детето в лице на каузата.
„Това дете ни даде истински урок за спазването на обещанията и за това, че трябва да се грижим за своята история, за да вярваме в бъдещето заедно с децата си”, казва Елка.
Случаят от Казанка показва, че опазването на историческата памет не зависи само от институции и проекти. Понякога е достатъчна волята на едно дете, за да бъде спасено място, свързано с националната ни памет.
