Преди точно 147 години – на 4 януари 1878 г., руските освободителни войски под командването на Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко навлизат победоносно в София и я освобождават от османско владичество.
Денят остава завинаги вписан в историята на града и България като символ на извоювана свобода и спасение.
Само година по-късно – през януари 1879 г. – по инициатива на софийските граждани градската управа взема решение 4 януари по нов стил да се отбелязва ежегодно като официален празник на Освобождението на София.

По стар стил датата съвпада с 23 декември – навечерието на Бъдни вечер, което придава на събитието още по-силна символика – сбъдната надежда за свобода.
Град на ръба на унищожение
Януари 1878 г. София е скована от студ и страх. Жителите чуват топовните гърмежи на настъпващата руска армия. Плевен вече е паднал, а съдбата на София виси на косъм.
Османският военен началник Осман Нури паша предупреждава европейските консули на Франция, Австро-Унгария и Италия да напуснат града. Те обаче отказват да си тръгнат – акт на решителност и хуманизъм, който спасява София от опожаряване и масово клане.
В нощта преди отстъплението Осман Нури паша издава заповед градът да бъде подпален, а българското население – избито. Категоричният протест на консулите, заплашващ с международен скандал, води до отмяна на заповедта – един от първите знаци на европейска солидарност в защита на цивилното население.
Победата и свободата
В нощта срещу 4 януари голяма част от османските войски напускат София. Това е решаващият момент. По заповед на Александър II руските полкове предприемат атака, превземат конака и свалят турското знаме. Освобождението на София има ключово стратегическо значение – градът е важен възел за снабдяване и изходна точка за настъплението към Тракия.
Генерал Гурко е посрещнат тържествено с цветя и сълзи. След София той нанася решително поражение на Сюлейман паша при Пловдив и превзема Одрин – действия, които на практика слагат край на войната.
На 4 януари 1878 г. София е свободна. А свободният град поема пътя си към това да стане столица на Княжество България – символ на възродената българска държавност.