На 19 март 1962 г. умира интернираният в Казан 41-годишен генерал Василий Сталин – синът на Йосиф Сталин и Надежда Алилуева. Според заключението на лекарите причината е отравяне с алкохол, но аутопсия на трупа изобщо не е правена.
Начални години
Василий Сталин е роден на 21 март 1921 г. в Кремъл. Учи в обикновено московско училище, пътува с трамвай без охрана.
На 9 ноември 1932 г. Надежда Алилуева се самоубива. Сталин сменя жилището си в Кремъл и престава да посещава вилата в Зубалово, където живеят децата и роднините му под надзора на кремълската икономка Каролина Тил. Надзор над Василий изпълнява генерал Николай Власик – началник на охраната на Сталин.
Самият Василий Сталин после признава, че оставайки без майка и нямайки възможност да се възпитава под постоянното наблюдение на баща си, той расте и се възпитава в кръга на мъжката охрана, която не се отличава с нравственост и въздържание. „Това наложи отпечатък върху целия ми следващ живот и характер. Отрано започнах да пуша и пия.”
Служба във ВВС
Както и много други деца на съветския елит, Василий става летец. През есента на 1938 г. постъпва в Качинското военно авиационно училище, което завършва през март 1940 г. Според преподавателите не се изявява сред отличниците. Не обича занятията по теория, но се оказва добър пилот.
Започва службата си 16-и изтребителен полк. После се обучава във Военновъздушната академия „Жуковски” и в курс за усъвършенстване на командири на авиационни ескадрили.
От първия ден на войната настоява пред баща си да замине на фронта. Първата година служи в Главния щаб на ВВС. Страда от това, че могат да си помислят за него как добре се устроил в тила.
На фронта попада през 1942 г. вече със звание полковник. През 1943 г. командва авиационен полк, а на 23 г. поема авиационна дивизия.
Забранено му е да пилотира над противникови територии – Сталин се бои от възможна гибел на сина си или да го пленят като големия му син майор Яков Джугашвили и германците да го изнудват. Немците наистина започват истински лов в небето.
Въпреки ограниченията Василий изпълнява 27 бойни полета, участва във въздушни боеве и сваля няколко (от три до пет) немски самолета самостоятелно и в група. Награден е с два ордена „Червено знаме”, с ордените „Суворов” ІІ степен и „Александър Невски”. За отбелязване е, че Сталин-старши никога не настоява да включат сина му в кадрови заповеди за награждаване или растеж в службата.
По време на войната Василий няколко пъти получава от баща си официални взискания по служба, понижаван е за различни провинения и после отново е повишаван (например организира риболов с използване на авиационни реактивни снаряди, при който загива инженерът по въоръжение на авиополка, а един от най-добрите летци е ранен и завинаги губи възможност да лети). Бързият служебен растеж е предизвикан от престараването на някои негови командири.
През 1946 г. Василий Сталин става генерал-майор на 25 г., на 26 г. – генерал-лейтенант. (На 24 г. Наполеон е бригаден генерал, а на 25 г. – дивизионен генерал.) Съвременник свидетелства, че баща му подписва заповедта за генералското звание без охота чак на 12-ия път, преди това задрасквал името му.
През 1947 г. Василий Сталин е назначен за командващ ВВС на Московския военен окръг. Всички отзиви за дейността му на тази длъжност са много добри. Известен е като покровител на спорта, създател на футболен и хокеен отбор на ВВС. Със своя писмена заповед задължава офицерите да посещават вечерни училища, за да дозавършат прекъснатото от войната средно образование.
От тази длъжност е снет през юли 1952 г., след като при завършване на празника на Въздушния флот на летището в Тушино пристига на правителствения прием пиян и отправя грубост по адрес на главнокомандващия ВВС П. Жигарьов. След инцидента баща му го изгонва от залата. Сталин също така му напомня, че на 1 май 1952 г. след завършване на въздушния парад на Червения площад, при подхода за кацане поради ниската облачност се разбиват два най-нови реактивни бомбардировача Ил-28.
През август 1952 г. младият генерал постъпва за обучение във Военната академия на Генералния щаб, но не проявява интерес към ученето и не ходи на занятия.
След смъртта на Сталин
След смъртта на Йосиф Сталин на 5 март 1953 г., генерал Сталин е извикан при министърът на отбраната на СССР Николай Булганин и получава заповед да поеме командването на един военен окръг далеч от Москва.
Василий Сталин не се подчинява на заповедта и на 26 март 1953 г. е уволнен в запаса без право да носи военна униформа. Василий реагира като отива в китайското посолство с информация, че баща му е отровен и иска да замине за Пекин. С това си подписва присъдата.
Арестуван е на 23 април 1953 г. и е обвинен в клеветнически изявления, насочени към дискредитиране на партийните и държавни ръководители. Освен това по време на следствието е обвинен в злоупотреба със служебното си положение и интриги, в резултат на които са загинали хора. Василий признава всички обвинения, дори най-нелепите и несъстоятелни. Следствието продължава 2,5 г., като през всичкоито време той е затворен. Осъден е на 8 г. затвор за „антисъветска пропаганда” и злоупотреба със служебно положение.
Държан е в затвора за особено опасни пресдтъпници в град Владимир, където е вписан като Василий Павлович Василев. По негова молба е назначен за механик на затворническия стопански двор. Изявява се като добър стругар и редовно си преизпълнява нормата. В затвора обаче тежко заболява и става инвалид.
На 9 януари 1960 г. е освободен предсрочно от затвора и е извикан на среща с новия държавен ръководител Н. Хрушчов. На 21 януари със заповед на министра на отбраната на СССР е изменена заповедта за уволнението му от 26 март 1953 г., като се уволнява в запаса с право да носи военна униформа и да получава пенсия. Дадена му е тристайна квартира в Москва и е повдигнат въпросът за връщане на иззетото при ареста имущество.
Отново е арестуван от КГБ на 16 април 1960 г. „за продължаване на антисъветската дейност”. Тя се изразява в посещение на посолството на КНР, където той предполагаемо е направил „клеветническо изявление с антисъветски характер”. Върнат е в Лефортовския затвор за „изтърпяване на останалата част от наказанието”.
На 28 април 1960 г. е освободен от затвора поради изтърпяване на наказанието. Забранено му е да живее в Москва и Грузия, да носи фамилията „Сталин” – в паспорта е вписан като Джугашвили. За местоживеене му е определен град Казан, закрит за посещаване от чужди граждани.
Василий Йосифович Сталин (Джугашвили) умира на 19 март 1962 г. Погребан е на Арското гробище в Казан.
На 20 ноември 2002 г. тялото му е препогребано на Троекуровското гробище в Москва, редом с последната му съпруга Мария Игнатиева.
На 30 септември 1999 г. Главна военна прокуратура на Русия отменя присъдата на Военната колегия на Върховния съд на СССР и снема от Василий Сталин всички политически обвинения.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
