На 2 юни по традиция почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица - лобното място на Ботев, се събират негови четници и родолюбиви граждани, за да отдадат почитта си.

През 1876 г. 205 млади мъже слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя.

Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за когото любовта към родината е над всичко. "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави" - убеден е той.

Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския кораб "Радецки" от различни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите дрехи в уж градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй.

Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев.

Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.

Днес Ботев е сред най-обичаните ни национални герои, оставили светла диря в съзнанието на поколения българи. А гениалната му поезия и страстната му публицистика са скъпи на всеки българин.

От 1901 година насам 2 юни официално се чества като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, а от 1948 г. точно в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно мълчание в цялата страна.