На 26 юли в САЩ е създадено Бюрото за разследване (BOI), предшественик на ФБР. По съвпадение на тази дата е създадено през 1947 г. и ЦРУ.
История на Бюрото за разследване
Първи директор на Бюрото за разследване е 36-годишният юрист и главен следовател Стенли Финч. Той заема длъжността до 1912 г., когато е назначен за специален пълномощник по борба с проституцията, а през 1913 г. става специален помощник на генералния прокурор.
Финч е заменен от А. Брус Биеласки.
Легендарен в световната практика обаче остава назначеният на 10 май 1924 г. Дж. Едгар Хувър, който е на този пост в продължение на 48 г. Нужно е обаче уточнението, че през юли 1932 г. Бюрото е преименувано на "Бюро за разследване на Съединените щати".
При Хувър започва да се отделя повече внимание на политически дейности, които не са свързани с престъпления (напр. Алберт Айнщайн е разследван като социалист).
На 24 ноември 1932 г. официално е открита Научната лаборатория за разкриване на престъпления (известна като "Криминална лаборатория).
Една година по-късно на 1 юли 1933 г. агенцията се обединява с Бюрото за прохибиционизъм (забрана на алкохол) и започва да се нарича "Дивизия за разследване".
През 1935 г. структурата окончателно се преименува на Федерално бюро за разследване (ФБР). Едва след смъртта на Едгар Хувър се въвежда ограничение в мандата на директорите на ФБР - максимално до 10 години.
История на ФБР
През 30-те години агенцията играе важна роля за арестуването на множество известни престъпници, извършители на отвличания, обири и убийства. Сред тях са Джон Дилинджър, Нелсон "Бейбифейс", Кейт "Ма" Баркър и Джон "автоматичното оръжие" Кели. Също така изиграва решителна роля в намаляването размаха и влиянието на "Ку Клукс Клан". Чрез работата на Едуин Атертън, ФБР постига успех в арестуването на цялата армия на мексиканските неореволюционери по калифорнийската граница през 20-те години на ХХ век.
Започвайки през 40-те и продължавайки през 70-те, агенцията разследва случаи на шпионаж срещу Съединените щати и техните съюзници. Арестувани са осем нацистки агенти, които са планирали саботиращи операции срещу цели на територията на САЩ.
Въпреки че Хувър първоначално премълчава съществуването на гъсто свързана организирана престъпна мрежа в САЩ, бюрото ръководи операции срещу известни банди и фамилии, включително ръководените от Джон Готи и Сам Джанкана.
Широко известно е разследването на Хувър срещу Мартин Лутър Кинг. ФБР не намира никакви доказателства за престъпление, но се опитва да използва за изнудване записи на Кинг, участващ в сексуална дейност. По-нататък ФБР праща анонимни писма да Кинг, насърчаващи го да се самоубие.
Също през 60-те ФБР провежда домашно наблюдение спрямо антивоенни активисти и афро-американски лидери. Проектът, наречен "Койнтелпро", води до разрушаването на кариерите и съсипване живота на много хора, които по някакъв начин са попаднали под широко разпростряната мрежа на ФБР.
Предназначение и задачи на ФБР
Федералното бюро за разследване (ФБР - Federal Bureau of Investigation, FBI) е федерална полицейска сила и разузнавателна агенция, основен разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ.
ФБР придобива правомощия и отговорност да разследва специфични престъпления съгласно глава 28 от Наказателния кодекс (U.S. Code), параграф 533, който ѝ легитимира пълни правомощия да разкрива престъпления срещу Съединените щати и други федерални закони. Понастоящем ФБР разследва нарушения в над 200 категории на т. нар. федерални престъпления.
Листата на ФБР за най-търсените личности се използва от 1949 година, за да съобщи на обществеността за издирвани престъпници.
Общата задача на ФБР е да поддържа законността чрез разследване на нарушенията на федералния закон; да защитава Съединените щати от чужди влияния и терористични действия; да осигури ръководство и помощ за спазването на законите на федерални, щатски, местни и международни агенции; да изпълнява тези отговорности по начин, който отговаря на нуждите на обществото и в съответствие с конституцията на САЩ.
От юни 2002 г. главният официален приоритет на ФБР е борбата с тероризма. „Патриотичният акт” гарантира на ФБР по-големи възможности, особено при подслушването и следенето на интернет. Едно от най-противоречивите условия на акта е така нареченото "дебни и надзъртай", разрешаващо на ФБР да претърсва домове, докато обитателите ги няма. С дадените от “Патриотичния акт” правомощия ФБР подновява практиката на запитване до библиотечните картони на тези, които са заподозрени в тероризъм – нещо, което не е правено от 70-те години. ФБР споделя същата юрисдикция като "DEA" (отдела за борба с наркотиците).
Съвременни гафове и спорове
Бюрото търпи обществена критика и вътрешни противоречия в последното десетилетие, докато се опитва едновременно с технологичното си модернизиране да играе по-съществена роля в борбата с тероризма.
През 1990 г. се оказва, че в отдела за отпечатъци в криминална лаборатория на ФБР многократно фалшифицират отпечатъци. В някои случаи, лаборантите са подправяли подадена улика, оневиняваща заподозрян, на такава, която го уличава. Много случаи са преразгледани, когато са разкрити тези умишлени „грешки”. Трябва да се отбележи, че лабораторията на ФБР се счита за една от водещите криминални лаборатории на света.
През 2000 г. бюрото започва тристепенен проект за ъпгрейдване на остарялата информационно технологична (ИТ) инфраструктура. Този проект с първоначално предвиден срок от три години и цена около 380 милиона долара, завършва далеч след плана и над първоначалния бюджет. Усилията да бъдат въведени модерни компютри и мрежово оборудване са като цяло успешни, но опитите да развие софтуерът за разследване "SAIC" са пълен провал. Създаването на “Виртуални досиета за случаи” "VCF"(Virtual Case File), както е познат софтуерът, също е неуспешно. През януари 2005 г., повече от две години след първоначално планирания срок на завършване, бюрото официално закрива проекта. Поне 100 милиона долара (по някои оценки дори много повече) са похарчени за този проект, който никога не е функционирал. Бюрото е принудено да използва старата поддържаща система, която се смята за ужасно неудовлетворителна в сравнение с очакванията на "ИТ". През март 2005 г. бюрото обяви началото на нов, по-грандиозен софтуерен проект под кодовото име "Сентинел".
През февруари 2001 г. Робърт Хансен е заловен да продава информация на руснаците. По-късно се разбира, че Хансен, който е достигнал до висок пост в бюрото, е продавал разузнавателна информация още от 1979 г. Признат е за виновен в предателство през 2002 г. и получава доживотна присъда, но инцидентът поставя много въпроси относно практиката за сигурност на работещите в бюрото.
Комисията за 9/11 в своя финален доклад на 22 юли 2004 г. обяви, че ФБР и ЦРУ са частично виновни за слабостите си в разузнавателните доклади, които са можели да доведат до предотвратяването на атаките от 11 септември (документалния филм Loose Change обвинява комисията в некомпетентност). В "най-лютата" си преценка докладът заключава, че нацията "не е била добре предпазена" от нито една агенция и посочва известен брой препоръки за промени в бюрото. Докато бюрото се съгласява с повечето препоръки, включително и пропуски при новия кабинет за национална сигурност, някои бивши членове на комисията за 9/11 публично критикуват бюрото през октомври 2005 г., твърдейки, че не са извършени съществени промени.
/По материали в интернет/
