67-годишният Теодор Антов: Кюстендилско е Меката на черешите

Теодор Антов е биопроизводител на череши, пенсионер на 67 години. Всъщност фермата е на сина му Кирил, но цялата фамилия отглежда череши на 92 дка в кюстендилското село Соволяно. Решил да купи там земя с млади насаждения и да създаде своя ферма с плодове и малко зеленчуци, все биопродукти.

Сега е сезонът на черешите и Теодор е на фермерския пазар при земеделското министерство, където се трупат най-много хора. Черешовите му насаждения са от десетина вида, два са ранни череши, другите узряват постепенно 25 дни след първите. Тази година обаче първите череши започнаха да зреят 15 дни по-късно заради студената и дъждовна пролет.

Освен това Теодор очаква към 20 тона череши по-малко като количество, в сравнение с миналите две години. Някои от черешите не успели да се опрашат и няма да родят нищо. На сергията му на фермерския пазар при земеделското министерство има три вида череши - тъмночервени, бели и меланж. 

Желанието на Теодор е да произвежда биочереши, да не са третирани с никакви химикали, използвайки само оборски тор за наторяване 

Наистина вкусът на неговите череши е прекрасен. По-тъмните стават за сладка, компоти, меланж е в малки количества, стигат за пряка консумация, а белите са подходящи предимно за сладко. Всичките имат превъзходен вкус и се разпродават за кратко време. Теодор е финансист, занимавал се е с банково дело, бил на специализация в Америка - Финикс, Аризона. Там стигнал до идеята в бъдеще да се ориентира към биоземеделието. Съпругата му Светлана, също банкер, днес помага в семейното стопанство. 

В семейната ферма синът Кирил и снахата Катя са основната движеща сила 

Голяма радост за Теодор е малкият, четиригодишен внук Теодор Кирилов Антов, със същите имена на дядо си. Има приемственост в тази фамилия от три поколения. Разказва ми, че както много банкери напоследък и Теодор се ориентирал към това да произвежда земеделска продукция, и то на биологично чисти продукти. Теодор смята, че обработваемата земя като цяло намалява, тя се експлоатира максимално с изкуствени торове, с използване на хербициди, изтощава се все повече.

Но оптимистичното е, че мисленето на хората вече постепенно се променя към търсене на биологично чиста продукция. Теодор и семейството му за втори сезон са на фермерския пазар. Но пласират продукцията си от около 40 тона годишно на световноизвестна европейска фирма, с дъщерна фирма у нас, която изкупува продукцията и я преработва на сокове, нектари, конфитюри с високо ниво на качеството.

В градината им има още насаждения с лешници, италиански орехи, сливи, праскови, кайсии, но не всичко продава на пазара, защото градината му е млада и произвежда основно за семейството. Имат си и 8 кошера с биомед.  

Сезонно ангажираме към 30 работници за брането на черешите, но иначе се справяме сами

И понеже съм пенсионер, сутрин ставам и си правя някаква разходка из градината. Трудът е огромен, но за мен е удоволствие - признава Теодор. Не съм от това село, но по съвет на моя приятел, свещеник Касиян, купих тази земя и вече от няколко години създадохме овощни градини, гледам основно череши. Въпреки че тази пролет е доста хладна и дъждовна, каквото произведем, все е добре.

Зависими сме от природата. Към края на месеца в Кюстендил се провежда традиционният празник на черешата, богат на овошки е този край. Обяснявам си го с факта, че нощните температури са по-ниски тук. Плодовете узряват по-бавно, но пък трупат повече полезни вещества и са много вкусни, обяснява Теодор. Да имат истинския вкус на черешата, която помним от детството. 

Самите селяни от село Соволяно, като опитват техните череши, казват, че по-вкусна череша от тези не били хапвали. Това си е признание! - радва се Теодор и допълва. - Кюстендил е Меката на черешите и не трябва да ги третираме с препарати, за да запазим истинския им вкус, какъвто е бил някога в миналото - убеден е Теодор. 

Дора НИКОЛОВА