Със сигурност сте гледали младата и очарователна актриса в сериалите “Забранена любов” и “Стъклен дом”, в скечове в предавания като “Пълна лудница”, “Вечерното шоу на Азис” и дори още по времето на “Ку-ку”. А ако сте почитател на театралното изкуство, сте се възхищавали на някои от ролите й в Народния театър “Иван Вазов”, където тя играе. Предлагаме ви разговор, който направихме специално за нашите читатели.

- София, за каква професия мечтаехте от малка?

- Мечтаех да стана “Мис Свят”, чистачка или детектив!

- А кога се зароди у вас желанието да бъдете актриса?

- Доста късно, чак в гимназиална възраст. Една приятелка участваше в театрална група, ръководена от актьора Венцеслав Кисьов. Разказваше ми някакви суперинтересни истории: какво са правили, какво са говорили. Проявих желание да отида с нея. Наистина беше интересно и невиждано за мен дотогава.

Там се чувствах по на мястото си, отколкото в живота, където бях срамежлива

- С интересни хора сте общували още в детска и юношеска възраст.

- Всъщност много съм щастлива, че имах възможността да се запозная с тези хора. С част от техните възпитаници после се засякохме и в Театралната академия. Те наистина ме подготвиха за това какво да очаквам в театъра - и хубавото, и лошото. Та сега, като се замисля, бидейки актриса, аз мога да бъда и Мис Свят, и чистачка, и детектив. Тоест всички тези тотално разнообразни типове хора, с различни професии. 

- Споделете нещо за своите родители, какви хора са те?

- Те са прекрасни интелигентни хора, с които много се гордея. Благодарна съм, че точно те са моите родители. Да са ми живи и здрави! Майка ми е Ирина Денчева - учител по литература по професия и ръководител на театралната група към формацията “Врабчета”. Прави го по призвание. Баща ми, Стефан Бобчев, е авиоинженер, на когото дължа обиколките по света в най-ранна детска възраст. И не само това! Може би и чувството ми за хумор идва от него. 
В “Бонбон”, където играе фолкпевица 

- Ирина Денчева ли ви заведе за първи път на театър?

- Да, тя е човек с големи културни интереси. Водеше ме от малка по театрите, като, разбира се, започнахме от кукления. Бяхме изгледали целия афиш, после оперети, дори помня “Прилепът”. Гледахме го 3 часа, а после майка ми ме попита дали ми харесва. Аз казах: “Да, може ли сега, веднага, пак да го изиграят, да го гледаме пак”. Мама ме запали по сценичното изкуство. И не само мен. Знаете ли колко пъти се изумявам, като след представление ме чакат хора, които не познавам, да ме питат дали госпожа Денчева е тук, на премиерата примерно. Оказва се, че това са нейни ученици, които също са станали любители на театъра и не пропускат да отбележат, че тя им е любимата учителка. Е, как да не ти стане хубаво! 

- Бяхте част от популярната формация “Врабчетата”...

- Даже се водя “Заслужил Врабец”, имаме такова отличие. Това бяха едни от най-хубавите ми години. Пазя страхотни спомени от тогава и приятелства, което е най-важното. Има “врабчета”, с които още се виждаме. 

- Вие сте ученичка на Стефан Данаилов, какви са спомените ви за него?

- Стефан Данаилов е човекът, комуто съм безкрайно благодарна. Бях в неговия клас. За мен няма по-голям късмет от това, че попаднах там и той беше моят учител. Тогава прекарах едни от най-смислените си години в академията. 

Смея да кажа, че наистина се чувствах някак избрана, за мен той беше като цар

Най-голямата звезда на българското кино и театър беше мой учител. Интересното е, че това, на което учеше учениците си, бе да не се вземат насериозно, да си знаят мястото и да гледат на живота с чувство за хумор. На стража пред нетленните му останки преживях едно от много тежките изпитания за моя дух. Стотици хора минаваха, плачеха, оставяха цветя, падаха на колене, а ние, неговите студенти, бяхме до него в последния му земен път. Беше свръхемоционално. Не мога да го опиша с думи. Стефан Данаилов ни научи да сме заедно и да се поддържаме като общност. 

- Какво бихте споделили за другите ваши преподаватели?

- Целият екип преподаватели на нашия клас бяха големи личности. Илия Добрев - нашият Тийчър. Научих много от него. Иван Налбантов - нашият Фадър, много съм му задължена. Емил Митрополитски - нашият Доктор, много си го обичах. Всичките, Бог да ги прости, вече не са сред нас. Чувствам се голяма късметлийка, че имах честта те да са моите преподаватели. Няма как да не спомена и името на Николай Калчев, който ни направи едно от дипломните представления и ми помогна много в бъдещия ми професионален път, ходатайствайки за мен в Пазарджишкия театър, където ме назначиха. Много го обичах, светла да е паметта му и на него. При Роси Обрешкова направих любимата си роля в дипломния ни спектакъл “Красива птичка с цвят зелен”. Дължа много и на нея. 

С колегата си Васил Драганов 

- Родеете се с голямата Виолета Бахчеванова? 

- По стечение на обстоятелствата се запознах с Васил Стойчев, направихме си снимка и той ме помоли да му я пратя на мейла. Показах снимката на майка ми и тя каза: “Ти знаеш ли, че той е съпруг на Виолета Бахчеванова, която е братовчедка на дядо ти?”. Тя е голяма българска актриса, съпругът й също. Изпратих му снимката, както и няколко думи - че сме роднини със съпругата му. Написах и телефонния си номер. Неочаквано Виолета Бахчеванова ми се обади, беше много вълнуващо и интересно. Стана ясно, че те двамата са гледали не една от моите премиери и са ме харесвали, без да знаят, че се падаме роднини. Говорихме си за разклоненията на нашия род.

- Вашият моноспектакъл “Бонбон” нашумя сред почитателите на театъра. 

- Много съм доволна, той е още едно стъпало нагоре в стълбицата на моя професионален път. Щастлива съм, когато след представление ме чакат зрители, които споделят, че са се смели много в началото, а след това са плакали. После изпаднали в размисъл. Представлението “Бонбон” в никакъв случай не е обикновена комедия за попфолк певица. То носи много дълбок смисъл. 

- Има ли любим човек до вас?

- Мастера преди време ми даде урок да не говоря много за личния си живот, преди не го спазвах и не бях права. Сега ще го спазя. 

- Нека тогава завършим с въпроса - за какво мечтаете в професионален план?

- Мечтая за главна роля в киното, в която да бъда различна. Такава, в каквато не са ме виждали. Дай Боже режисьорите в България да се престрашат да излязат от рамката на предвидимия кастинг. Тогава стават големите попадения! 

Щрихи към биографията

София Бобчева завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2008 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Първите си стъпки на професионална сцена прави с ролите на Виви Уорън в “Професията на г-жа Уорън” от Бърнард Шоу, Мариана в “Капризите на Мариана” от Алфред дьo Mюсе, Ева в “Само за жени” от Дарио Фо, Луиз от “Големите пари” от Алън Ейкбърн в театъра в Ловеч. Играе в театрите в Пловдив, Пазарджик и в Сатирата. Сред ролите й в Народния театър “Иван Вазов” са Франсис в “Пет жени с еднакви рокли” от Алън Бол, Вирджини в “Аз плащам” от Ив Жамиак, Розалинд в “Лунатици” от Кен Лудвиг, Захарта, Елата, Неродено дете в “Синята птица” от Морис Метерлинк, Анна Пейдж във “Веселите уиндзорки” от Уилям Шекспир, Сара в “Петокнижие Исааково” по Анжел Вагенщайн, Вика в “Жана” от Ярослава Пулинович, Анастасия в “Чайки пият чай” от Александър Мардан, Сузи в “Злият принц” от Георги Тенев, Зина в “Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” от Максим Горки, Медицинска сестра в “Танцът Делхи” от Иван Вирипаев. Получава ИКАР за поддържаща женска роля през 2018-а. Има номинация “Златен кукерикон” през 2019-а за комедийна женска роля за Олга Книпер в “Ясна поляна” от Миро Гарван на сцената на Театър 199 “Валентин Стойчев”. 

Нели Иванова