Ал. Йорданов замеси Ванга в "случая Скрипал", за да докаже, че Русия е злодеят

О, руси... защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости?... Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! (Вазов, 1916 г. Из: На руските воини) Исторически, българо-руските политически отношения са нови, едва на няма и 140 години. Като всички политически отношения, и те създават свои митове. Най-важният за българо-руския случай е този за хармоничността в отношенията България-Русия, за константната дълбока привързаност и признателност на България спрямо Русия по време на и след Освобождeнието. Внушаван през годините след 1944 г. и в частност все още и днес, този мит няма особено основание в българската история и в историята на българо-руските отношения. Разглеждайки ги под лупа, много по-силни се оказват аргументите в полза на тезата за отношения на напрежение и антагонизъм межу двете държави. Особено с оглед на напрекъснатите политически намеси на Русия в българската вътрешна и външна политика, които резултират в преврати, интриги, изнудвания, убийства (между които най-драматичното е това на Стефан Стамболов, убит най-вероятно в услуга на руските агенти в България и руския цар) и войни (Сърбия напада България след Съединението с изключителната благословия на Русия, а през 1916 г. Русия де факто напада България като окупира Добруджа и разполага дълготрайно свои войски в готовност за нахлуване във вътрешността, следствие на което, като последен мохикан на наивното русофилие, Вазов пише стихотворението си “На руските воини”, цитат от което служи за интродукция към този текст). Ако действително през Освободителния период български граждани и селяни питаят някаква идеалистична обич към Русия, то тя е като към внушаван метаобраз на по-силен славянски православен народ. Който би се застъпил за по-малкия, страдащ под Османско-турското робство български и славянски православен народ, дал някога на по-големия азбука, писменост, култура и дори религия. Българите проектират очакванията си върху Русия не поради друга причина, а защото имат историческа памет за онова, което те самите са дали някога на Русия. Разбира се, те никога няма да натякват на руснаците българския принос в историята и културата на Русия, защото не е в манталитета на българите да го правят, дори когато е основателно. Връзката с руските либерали, която изграждат постепенно българските интелектуалци в изгнаничество в Бесарабия (територия в руската империя, която столетия се запазва преобладаващо населявана от българи) допринася за задълбочаване на тези проектирани върху ‘руснака’ и ‘Русия’ надежди в народопсихологията. Но докато руските либерали са прогресивни носители на европейското Просвещение в Русия, то самата руска държава е автократично назадничава - и ги разглежда като свои врагове. Руският царизъм преследва руските либерали, най-силните им представители, декабристите получават каторгите в Сибир за постоянно местожителство. Така онези, които са служили на българските интелектуалци в изнганичество им като символ на ‘Руското’, се оказват преследвани и наказвани от реалната Русия, тя не ги разпознава като свои. В Русия по това време селяните са все още крепостни, а руската национална доктрина съвсем не е водена от идеала на славянски православен волунтаризъм, какъвто погрешно изграждат групи българи. Русия търси нови платформи за геополитическото си влияние като голяма автократична система. Такава територия се явява частично владяното от Великата Порта южно Черноморие, заедно с протоците към Средиземно море. Русия води няколко войни срещу Османска Турция. Като при две поне би могла да гарантира, да изиска като условие, свободата на България - още по време на Кримските войни. Но не го прави - за нея България е една територия, която може да послужи по необходимост някога на руските интереси. Колко дълбоки са корените на мита за българската признателност и обич към Русия може да се види в днешната руска политика спрямо България. Русия не само пропагандира това внушение навън към българите, тя и се храни с него вътре - на руснаците се внушава, че българите ги обичат и са им благодарни за всичко, което Русия била дала и рискувала за свободата на България. Колко далече от историческата истина е подобна персуасивна пропаганда, можем да видим при един бърз преглед на фактите около българското Освобождение и особено на онези от Следосвобожденския период в България. Преди няколко дни, най-активният и най-старият жив руски националсоциалист, Жириновски, обиди вулгарно българския президент по темата, която се явява и своеобразна мантра за отношенията на Кремъл с България - “колко много България дължи на Русия”. Подминавайки дефицита на елементарно дипломатическо възпитание, от който страдат множество политици, можем да се съсредоточим върху заканата - препоръка, която изрече към българите пияният руски политик: “Да си препрочетат учебниците по история и да си припомнят!” Това е изключително полезен съвет. Колкото по-често една нация се обръща към историята си, колкото повече рефлектира върху нея, толкова по-сигурна е тя в своята идентичност и може да се справи с настоящето си и да се грижи за бъдещето си. Това казва някога Монтескьо, по-късно е цитиран от не един и двама - и думите му достигат до нас като парафраза на Оруел в английския вариант за онзи народ, който няма бъдеще, ако не познаваме миналото си И така, да се обърнем към историята и да видим какво дължи всъщност България на Русия. Знае ли средностатистическият българин днес колко са българите, убити по време на Априлското въстание? За неговата свобода през 1876 г. падат 15 хиляди български въстаници и загиват общо 70 хиляди цивилни българи - жертви на опожарени градове и села, изклани или подпалени живи български мъченици. Знае ли средностатистическият българин колко са българите, убити по време на Руско-турската война през 1877/78 г.? За неговата свобода през 1877/1878 г. падат 15 хиляди воюващи българи, в което число са българските опълченци и включилите се на място в битките мъже и младежи, като към тях се прибавят и допълнителни 95 хиляди български цивилни жертви - избито, изклано население от башибозук и османско-турска редовна войска по време на военните действия. Равносметката само от този кратък преглед е, че за собствената си свобода само през Априлското въстание и в битките на българска територия по време на Руско-турската война загиват над 30 хиляди български воюващи мъже и 165 хиляди цивилни българи, мъченици за Освобождението на България. Извън тази равносметка са жертвите - воюващи български въстаници и загинали цивилни българи по време на Старозагорското въстание, което предшества Априлското. А знае ли средностатистическият българин колко са руските войници, загинали на българска територия по време на тази война? Малко над 15 хиляди руски войници. И сега нека погледнем картата на България и да видим колко са паметниците на падналите 15 хиляди руснаци на територията на България и колко са паметниците на падналите над 30 хиляди воюващи българи и 165 хиляди цивилни български жертви, дали живота си за Освобождението на Родината си. Тъжната действителност е, че докато за 15-те хиляди руски войници (преимуществено нещастни руски крепостни селяни, на които е обещана свободата, ако воюват във войната на руския царизъм за Босфора) в България има множество паметници и мемориални плочи, то 30-те хиляди воюващи български мъже и 195-те хиляди цивилни български жертви, паднали за Освобождението на Родината си, не се радват и на един (1) самостоятелен възпоменателен паметник от типа на който и да е посветен на руснаците монумент в България. Колко повече благодарност очаква Русия? Нима не е достатъчно, че България цени многократно по-малкото число руски жертви, от своите собствени, които е дала за Освобождението си? Тук веднага възниква и друг въпрос. Колко по-сервилен може да се очаква бъде българският народ, предвид цената, която е платил на Русия за правото си да съществува? В случая цена е съвсем точно, финансово, непреносно понятие. По-долу изложените факти в цифри са в приблизително пресметнати стойности след 135-110-70 и пр. години плюс олихвяването на сумите за тези периоди (70, 110, 135 години) в случай, че тези пари никога не биха напуснали българския държавен национален трезор, като са екстраполирани в днешна валутна стойност (за удобство се взима американския долар като валута, а метричната система остава европейската - милион, милиард, билион и пр.) За Освобождението си Княжество България плаща на Русия около 40 днешни милиарда долара (в тази сума са ресурсите за руския окупационен за България период и загубите за българската икономика, следствие на намесите и интригите на руските агенти до 1908 г. в българската вътрешна и външна политика, вкл. в инфраструктурата, търговията и експортите й). За Съединението си Княжество България и Източна Румелия плащат около 18 днешни милиарда долара, фактически животът на Източна България след Съединението е живот на заеми, поради цената, която трябва да плаща на или заради интригите на руския царски двор. А през 1908 г., за да обяви Независимостта си, и за да напуснат руските окупатори (за руска окупационна сила говорят договорите след 1878 г. и 1879 г., едва комунистическата историография прави от руската окупацията в България след 1878 г. руско присъствие) България (заплашват, че ще й отнемат Добруджа и ще откъснат завинаги от България българската общност в Бесарабия и Молдова, и частично го осъществяват), Царство България е принудено да плати на Русия “репарации“ за... собствената си Независимост. Като това означава и да поеме изплащането на дълга на Турция към Русия (по капитулационните договори на Руско-турската война, сключени в Сан Стефано и Берлин), на обща стойност днешни 60 милиарда долара. Но с това не се свършва - през 1944 г., с нахлуването на руската съветска окупационна Червена армия в Бългаиря (на който окупатор са издигнати не един и два монумента), от българския държавен резерв се отнема буквално всичко и се изнася в посока Москва - от златните държавни резерви, през резервите на БНБ в ценни книжа до пенсионните фондове на българските държавни служители, военни и вдовиците - резерви, недокосвани през ВСвВ. Днешната стойност на всички суми, отнети от Русия и СССР от България и българския народ за под 140 години българо-руски отношения, може хипотетично да се изчисли на обща стойност 895 днешни милиарда долара с олихвяването за този най-дълъг период и при динамичния прогресивен растеж на стойността. След септември 1944 г. България е принудена да плати за изхранването на Червената армия и за окупацията си – съветските войски остават до 18 март 1948 г., като Георги Димитров подписва със Сталин известния Договор за дружба и взаимопомощ в Москва, според който България трябва “ефективно да се включи в заключителната фаза на Втората световна война” - с 450 хилядна армия, харчейки 91 милиарда днешни лева или 70 милиарда днешни долара за изхранването на окупатора си, Червената армия. Отделно България жертва 35 000 български млади мъже, които падат в абсолютно безсмислената за България “заключителна фаза на войната” - нацистките войски са напуснали България и са преминали и Югославия, няма защо да се гонят, те дори не се бият, а се изтеглят безславно в посока Берлин. Множеството български войници са убити от “приятелския огън“ на руснаците и българите зад себе си в мъглите, дъждовете и снеговете на есента и зимата на 1944/1945 г. в бивша Югославия. След 1947 г. значителна част от стария български държавен архив (или онова, което е останало от него) е изнесен в Русия, в момента от него липсват ценни архивни книжа в мащаб на малко под 60 хиляди страници от български държавни документи - Кремъл и до днес отказва да ги върне. Русия и СССР никога не плащат на България репарации за отнемането и асимилирането на територии и българско население в Североизточна Добруджа и Бесарабия. През 1962 г., оставена от руския СССР без финансови и текущи ресурси (суровините и продукцията на страната масово се изнасят за СССР) България е доведена до банкрут, от който фактически фалит не е излизала всъщност никога досега. Парадоксално, по това време България е и един от гарантите във Варшавския пакт за заемите, които Кремъл и Пакта взимат от Световната банка. Само за 1982 г. Световната банка и няколко западни банки отпускат на СССР и страните от Варшавския пакт краткосрочни и дългосрочни дългове на обща стойност близо 630 милиарда долара при съответното за периодите олихвяване. Какви са били задълженията, които България съ-изплаща за Русия за периода на само една петилетка, след като годишният заем е толкова голям - всеки може да пресметне сам. Всъщност - исторически коректният въпрос, който трябва да си задават българите е: Какво дължи Русия на България? И за да си отговорят на него, наистина трябва да вземат заканата-съвет на пияния Жириновски насериозно - да си припомнят историята и да я изследват.

Лъжеш като дърт циганин. Само едно ще ти посоча в случай, че сам вярваш на лъжите си: никакви "репарации" не плаща България на Русия след Освобождението, а плаща 10 милиона лева за заплатите на руската администрация в България, която тогава е българска администрация, и на руската армия, която остава на територията на България като БЪЛГАРСКА армия, защото тогава все още нямаме нито армия, нито администрация. Идиот нещастен!

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОБРА СТАТИЯ И ТО КАЧЕНА НА РУСКИЯ САЙТ БЛИЦ. АРГУМЕНТИРАНА, ТОЧНА, ИЗЧЕРПАТЕЛНА, НИКОГА НЕ БЯХ ЧЕЛ ТОЛКОВА МНОГО ФАКТИ СЪБРАНИ НАКУП. ПОЗДРАВЛЕНИЯ. НЕ ЧЕ НЯКОЙ РУСКИ ДРУГАР ТУК ЩЕ СЕ ЗАЧЕТЕ И ЩЕ ГО ПРИЗНАЕ, НО ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ. АЗ САМО ЩЕ ДОПЪЛНЯ ДА СЕ ОБЪРНЕМ И ДА ВИДИМ РУСОФИЛИТЕ И ПУТИНОФИЛИТЕ И ЩЕ ИЗПОПАДАМЕ ОТ СМЯХ, АМИ САМИТЕ ТЕ НОСЯТ БЕЗСМИСЛИЕТО, ТЪПОТАТА, БЕЗСРАМИЕТО И ГЛУПОСТТА В СЕБЕ СИ И ДЕЙСТВИЯТА СИ. ИЗВИНЕТЕ, НО ДОРИ И ДА ХАРЕСВАМ НЯКАКВА ЛЯВА ИДЕЯ, НИКОГА НЕ БИХ ИСКАЛ ДА МЕ СВЪРЗВАТ ПРИМЕРНО С ШАРЕНКОВА, С КОРНИ, С ПЪРВАНОВ, ГЕРГОВ ОТ ПЛОВДИВ И Т.Н.

Аве шмекер, а златото, с което България плаща за Освобождението какво е. Очевидно дъртия лъжлив циганин си ти!!!

ИЗВИНЯВАЙ, НЕ СТАТИЯ, А ПОСТ

МАМИЦАТА ТИ МРЪСНА БЪЛГАРОФОБСКА СЕДЕСАРСКА ДОЛНА АНТИБЪЛГАРСКА ДАЙБА МРЪСНА ГАД.ТИ ЛИ ЩЕ СЕ ИЗКАЗВАШ БЕ ДАЙБА И БОКЛУКА ТИ МРЪСЕН СЕДЕСАРСКИ ВЪШЛИВ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ МРЪСН БЪЛГАРОФОБ ГНУСЕН ИЗВЕРГ ДЪРЖАВЕН ИЗМЕНИКО.ИМАШЕ ЕДНО БОЖКОВ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ ЛЪГАХА ЧЕ БИЛ ЗАДЪРЖАН А ЛИЧНО АЗ ГО ВИДЯХ НА АЛБЕНА СЕ РАЗХОЖДАХА С ТОЗ ПОМИЯР ...МАМИЦАТА ВИ МРЪСНА НА ВАС ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА САМО ПОМИЯРИ В ТЕЛЕВИЗИИТЕ И БЪЛГАРОФОБИ ...ДОЛНА ПРОДАЖНА СГАН МРЪСНА.

Тоя КРАТУН ОЩЕ ЛИ Е ЖИВ , русофобско изкопаемо ала "русите ИДАаааат"

Драги, това не е място да пишеш трактати! Тук се дава КРАТКО МНЕНИЕ по съдържанието на статията по горе! Никой няма да те прочете, както и аз направих.........

Този не беше ли от правителството на КОСТОВ и ГИНКА от видинското село Крушовица !!!! Кога костовата курнелия ще влезе на топло в сливенски зандан заради ТЕХНОИМПЕКС ?

Какво злато, бе идиот! Или смяташ че преди Освобождението е имало Българска банка в която турците са си държали златото?

И султанът е оставил един поробен вилает на Османската империя да има тонове злато, след като е имало дори зъбен данък?! Мнооо кухи тикви имало на територията, бе....

От къде го взеха българите това злато бе Келеш, 500 години турско робство, орали са с крава земята си и са вадили жито да не умрат от глад, децата са им взимали, стоката е отивала данък за султана, ангария са работили. От къде го измисли това злато, или дядо ти им го е дал. Ами имал дал, сега иди си го искам от руснаците. Глупак.

ВСИЧКИ СЛАВЯНСКИ НАРОДИ И ОБШИРНИТЕ КОЛОНИИ НА ПРОСИЯ Я НЕНАВИЖДАТ.САМО ОСРАНОТО ОТ ПРОСИЯ ПЛЕМЕ ОКОЛО БАЛКАНА ИЗПИТВА УМОПОМРАЧИТЕЛНА ОБИЧ КЪМ ПОРОБИТЕЛЯ СИ. НЕМА ЛАБАВО ХИ...ХИ...ХИ... Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/blagodatniyat-ogn-be-prenesen-v-patriarsheskata-katedrala-sv-aleksandr-nevski_news591861.html

ЗАЩО РУСИЯ НЕ ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1833Г.? Десетилетия наред в българската историография доминират манипулации и лъжите на тема руско-турските войни през XVIII - XIX век и отражението им върху съдбата на българския народ. Тук особено пагубна е ролята на историците русофили, които паралелно с насаждане на робския статут, поведение и дори манталитет на българите, умишлено и целенасочено тровят българското национално достойнство с мита за освободителната мисия на Русия на Балканите. От десетилетия те следват една и съща схема на обяснение на тези важни събития. Тя включва облагородяване на руската имперска балканска политика през XVIII - XIX век, като й се придават някакви българофилски ангажименти и освободителни цели. Българската историография и до днес не е дала обяснение на случилото се през 1833г., защото в тази важна за Източния въпрос година, в една изключително благоприятна международна обстановка, България не само не е освободена, но и е осъществен от западната ни съседка Сърбия първият грабеж на изконни български земи. Преди да разгледаме конкретно събитията от 1833г. и отражението им върху българския народ, е необходимо да изясним отново някои фундаментални принципи относно руската политика по Източния въпрос. През XVIII - XIX век Русия води поредица от войни против Османската империя на Балканите, включително на българска територия. Целите на Русия в тези войни са изцяло имперски и завоевателни. Възприемайки себе си за наследник на Византия, тя се мъчи да заграби "византийското наследство"на османска територия - Проливите и Цариград. Българските земи са в непосредствена близост до тях. Затова твърде рано те стават обект на височайшия императорски интерес в Петербург. Първият израз на активната настъпателна руска политика по Източния въпрос са двете войни на императрица Екатерина Велика (1768-1774 и 1787-1791). В резултат на военните си победи в тези войни Русия реализира редица териториални и стратегически предимства, най-важното от което е извоюваното й по договора от село Кючук Кайнарджа (21.07.1774) право да покровителства балканските православни християни. В българската историография обикновено значението на тази придобивка за нас българите се тълкува в смисъл, че едва ли не от тук нататък българите са се сдобили със свой истински покровител и защитник. Фактите обаче говорят за друго. Това свое право Русия разбира по специфичен начин. "Северната Византия" счита, че на първо място трябва да се защитават православните гърци. Тук е необходимо да се направи важно уточнение. В тази епоха етононимът "гърци" има далече по-широко значение и тъкмо в имперската практика на Русия, а и на Османска Турция съгласно действащата в нея система на милетите православен християнин векове наред е синоним на "грък." По този въпрос воюващите по между си български "освободител" Русия и политическият български поробител Османска империя действат в пълно единство. Следователно след 1774г. не българите като част от православната християнска общност в Османската империя, а преди всичко гърците стават обект на руското имперско покровителство. Аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че докато Екатерина Велика води войните си срещу османския султан нейните емисари успяват да изселят по различен начин над 500 000 българи.(1) В хода на войните си против султана руските императори създават всевъзможни имперски проекти за решаването на Източния въпрос. Един от тях е т. нар. "Гръцки проект" от 1782г. Той е много показателен за целите на Русия на Балканите и респективно. за отношението й към българите. По "гръцкия проект" въобще не се предвижда възстановяване на българската държава и освобождение на българския народ, а напротив възстановяване на Византия за наша сметка т.е. чрез погърчване на българите и даже разделяне на земите им. Проектът на Екатерина Велика предвижда възстановяване на Византия, която трябва да обхваща Цариград, Северна Гърция и цяла България (Мизия, Тракия и Македония). Замислено е възстановената Византия да се управлява от внука на императрицата Константин Павлович, кръстен на последния византийски император от династията на Палеолозите. Освен това Русия трябва да заграби черноморското крайбрежие до р. Днестър. Екатерина Велика предвижда и създаването и на царство Дакия от Влашко, Молдова и Бесарабия. Даки по това време северно от р. Дунав няма, но Екатерина Велика в типично имперски дух ги "създава", защото е опасно в тези земи да има много българи в земите, разположени на подстъпите на Цариград и Проливите. "Гръцкия проект" не се осъществява, поради отхвърлянето му от австрийския император Йосиф II, но той е много показателен за имперската антибългарска същност на руската политика по Източния въпрос и в частност към нас българите. Императрица Екатерина умира през 1796г. без да успее да реализира "гръцкия проект." Внукът й Николай I се заема с дръзкото начинание. Дошъл на власт през 1825г. той смята да реши окончателно в своя полза Източния въпрос чрез разрушаване на Османската империя. Заради консервативната му вътрешна и завоевателна външна политика в името на защитата на "стария ред", включително чрез войни император Николай I става известен като "жандарма на Европа". "Контрареволюционната" стратегия на новия руски император обаче не му пречи да поддържа гръцката революция и това е факт, който заслужава своето обяснение. Император Николай I продължава агресивния курс спрямо Османската империя. За него решаването на Източния въпрос основна външнополитическа задача. Управлението му съвпада с периода в развитието на Източния въпрос, когато Русия безпроблемно доминира спрямо западните държави. Войната, която император Николай I води от 1828-1829г. окончателно трябва да реши Източния въпрос в полза на Русия. Това е война за защита на гръцката кауза, а не за освобождение на България. Намесата на Русия на Балканите в полза на гърците е завършващ етап от националноосвободителната война на гръцкия народ (1821-1829). "Гръцката завера" започва с похода в долнодунавските княжества през 1821г. на генерал-майора на руска служба, адютант на руския император Александър Константинович Ипсилантис (1792-1828). Той произхожда от знатен фанариотски род, чийто корени назад във времето се отнасят към епохата на Комнините. Този род се преселва от Трапезунд в Константинопол през XV век и дава няколко владетели на Влашко и Молдова. Неговият поход довежда до въстание, което прераства в широкомащабен антиосмански бунт в континентална Гърция. Гръцката революция обслужва не само чисто националните гръцки цели (освобождение на гръцкия народ и възстановяване на държавата му), но и имперските цели на Русия по Източния въпрос. Гърците са средството, чрез което император Николай I решава да руши Османска Турция и да използва за реализацията на своите имперски интереси - завземането на Цариград и на Проливите. Няма да се спираме на успешния ход на войната от 1828-1829г., в която Русия действа в съюз с Англия и Франция, а само ще посочим мястото на българите в нея, резултатите от войната и отражението им върху съдбата на българския народ. По време на войната от 1828 - 1829г. Русия използва българите и експлоатира за своите имперски цели техния стремеж за свобода. Българите са само ресурс за обслужване на руската имперска политика без да им се предоставят никакви гаранции за тяхното освобождение. Тези съображения, принципи и мотиви на руската политика остават неясни за българите и особено за водачите му по това време. Те не знаят, че подкрепата на гръцката кауза изключва руска закрила за тях. Докато българите се включват във войната на страната на Русия като доброволци, руските императорски войски разоряват техните земи, особено в Североизточна България, където се водят главните сражения в тази война. За пореден път Добруджа става бойно поле. Повтаря се картината от предните войни. Българските села са опустошавани, разграбвани и опустошавани от воюващите армии. Въпреки това българите активно подпомагат руските войски. Помощта е чрез материални средства храна, добитък и др. необходимо, но също и с разузнавателни сведения. На 14.09.1829г. разгромената по вода и суша Османска империя, е принудена да подпише Одринския мирен договор. В него няма нито дума за България и българите. Русия решава свои въпроси. Тя заграбва източното крайбрежие на Черно море и делата на р. Дунав и придобива право на окупация на Молдова и голяма част от Влашко, докато Турция не плати контрибуция. Освен това Русия помага на своя съюзник Сърбия, която получава автономия. От Одринския мирен договор най-много печели Гърция, която става независима, макар в орязани граници - Пелопонес и земите, южно от Епир и Тесалия и Цикладските о-ви. Одринският мирен договор от 1829г. не променя с нищо статута на българите. Те са единствените от балканските народи, които нищо не получават в замяна на своите действия в помощ на руската армия през войната. Не е отчетен въобще приносът им за руските военни успехи. От всички балкански народи са пренебрегнати и даже забравени. За бъгарите дори не се споменава в договора. В това отношение съдбата на българския народ по Одринския мир е най-злополучна спрямо тази на останалите балкански народи. По Одринския мир от 1829г. България по волята на Русия остава пак под пряка османска власт. Частична промяна има за Силистра, която остава под руска окупация до пълното прилагане на договора. Русия си присвоява този български град, който чак до 1836г. е руско владение. Антибългаризмът като принцип в руската политика спрямо българските освободителни движения се изразява и в последвалите репресивни действия спрямо капитан Георги Мамарчев. Опитът му да подготви въстание за истинско освобождение на България е осуетен, а той самият - арестуван по заповед на руския генерал Дибич. Смелият български капитан е разследван и известно време лежи в затвора в Букурещ. Отрядът му пък е разпуснат. Разоръжени са всички български доброволчески отряди.Всъщност става дума не за някакво моментно настроение в императорския двор, прищявка на императора или пък съобразяване с подписания мир, а за израз на постоянен антибългаризъм в руската политика на Балканите. Войната не се води в полза на българите, а в полза на гърците. Те са привилегированият народ, който по византийска линия сред балканските народи подлежи на първо и истинско освобождение от Северната Византия (Русия). Освобождението на гърците от своя страна не предвижда свобода и за българския народ. В духа на "Мегали идеята" решаването на гръцкия въпрос означава решаване и на българския въпрос, но в смисъл на асимилиране и погърчване на българите. Този процес вече тече усилено в дунавските княжеството, където средството за реализацията му са управляващите там фанариоти. От Цариград в подобна насока работят фанариотите от Патриаршията - духовния поробител на българите. Поради идейната обвързаност на Русия с Византия северната империя е силно ангажирана с византийската кауза. Тъкмо поради това руският император дава свобода на фанариотите, но не и на българите. Руската политика не предвижда политическо освобождение на българите. Този извод се потвърждава и от преселническата политика на Русия. Войната от 1828-1829г. предизвиква сложни етнодемографски процеси на територията на българския североизток. В размирното и несигурно следвоенно време на реставрация на турската власт, което става с одобрението на Русия "освободителката" организира поредното преселение на българското населението. След войната Русия организира най-голямото преселение на българи. Член 13 от Одринския мир дава на Русия възможност да организира преселението. Този член дава 18-месечен срок на желаещите българи да продадат имотите си и да се изселят. (2) Въз основа на този член Русия законно си издейства правото да преселва българи османски поданици. 18-те месеца по Одринският мир не са спазени. Фактически преселение има чак до 1835г., макар че интензивността на преселническият поток започва рязко да спада. За големия брой преселници може да се съди само по един факт. През април 1830г. в Айтоското поле се събират около 100 000 българи, подготвящи се за изселване.(3) В някои по-нови изследвания само от Югоизточна България по това време се изселват до 130 000 българи. (4) Тази цифра е най-разпространената в повечето изследвания. Според други сведения само от Тракия са 100 000 души. Иван Селимински, който е свидетел на събитията и сам със семейството си е преселник посочва цифрата от 40 000 преселили се семейства. (5) Също според Иван Селимински "половината българско население на Тракия между Одрин,Стара Загора, Балкана и морето и това от Източна България,между Варна,Силистра, Исакча и морето се изсели,поради което тези области опустяха."(6) Това е косвено сведение, което все пак дава известна представа за големите мащаби на преселението. Според пресмятанията на етнолози демографи възрожденското българско семейство отглежда средно по 5-6 деца. Според тези критерии, ако приемем за достоверни сведенията на Иван Селимински излиза , че преселниците са над 200 000 души.Това са живите руски трофеи от войната. Тъкмо в хода на тази преселническа вълна възникват големите български колонии в Бесарабия. В заключение могат да се направят няколко основни извода. Войната от 1828-1829г. е едно трагично събитие в българската история. Посрещната е с толкова много надежди от българите, които наивно вярват, че "дядо Иван" идва да ги освобождава. След края й обаче те са обхванати от униние и покруса. Единствени от балканските народи българите нищо не получават. "Освободителката" Русия узаконява турската власт над тях. Български патриоти като капитан. Г. Мамарчев, Бойчо войвода и други, които се опитват сами да предприемат освободителни действия са репресирани от руската власт. За пръв път става ясно, че има разминаване между руската балканска стратегия и българското освободително движение. Последиците от войната за българите са по-скоро отрицателни. Българите дават жертви не само във военните действия, в които те се включват на руска страна, а и от разорението на плодородните им земи, в което участват както турски, ака и руски войски. Десетилетия са необходими за икономическото възстановяване на разорените територии. Това важи особено за Добруджа, която е активно въвлечена като територия във войната. Но най-тежка с оглед българските интереси последица от тази война е организираното от Русия след нея преселение на българите. "Дядо Иван " не освобождава, а обезбългарява цели български села и градове. Фактически Русия прочиства от българи територията от дунавската делта на север до Одринско на юг. Това е най-прекият път към Цариград и Проливите по суша. Явно Русия принудително разрежда българския етнически елемент в този коридор, за да бъде по-лесно осъществим натиска й на юг към Проливите при една евентуална следваща военна кампания. Освободила Гърция след войната от 1828-1829г. Русия "замразява" българския въпрос. След 1828-1829г. руският император Николай I се връща към линията на поддържане на съюза и приятелството с османския султан. Туркофилската руска политика е факт и в определени периоди, както след 1829г. е доминираща. Тази линия е разработена в началото на XIX век при императорите Александър I (1801-1825) и Николай I (1825-1855). Точно при тях се ражда идеята за превръщането на Османската империя в руски протекторат. В една записка от 12.02. 1830г. на външния министър на Русия - граф Неселроде, адресирана до великия княз Константин се казва следното: "… по мнението на императора Турция, която отсега нататък (след войната 1828-1829г. - б. м.) може да съществува само под покровителството на Русия, като изпълнява само нейните желания, по-добре отговаря на нашите политически и търговски интереси, отколкото всяка друга комбинация, която би ни накарала или твърде много да разширим нашите владения със завоевания, или да заменим Османската империя с държава, която не би закъсняла да стане наш съюзник по сила, цивилизация, индустрия и богатство…" (7) Египетска криза от 1832-1840г. позволява на Русия да осъществи на практика тези свои идеи. Кризата започва с въстанието на египетския турски васал Мехмед Али срещу султана. То води до първата турско-египетска война от 1831-1833г. През май 1832г. синът на Мехмед Али Ибрахим паша завладява Сирия. Османският султан Махмуд II обаче отхввърля претенциите на египетския си васал да владее Сирия. Тогава, ползвайки се с подкрепата на Англия и Франция Мехмед Али решава да продължи военните действия срещу Портата. Успешното настъпление на египетските войски в Мала Азия поставя под въпрос целостта на империята. Възниква запалаха дори от падане на османската столица Цариград под ударите на египетските войски. Към Проливите се насочва и египетският флот. Султан Махмуд II моли великите сили за подкрепа. Единствено Русия обаче реагира и се намесва. И това не е случайно. Падането на Цариград означава пряк удар върху нейните интереси по Източния въпрос. Освен това египетският управник Мехмед Али се счита за бунтовник и приятел на европейските революции, чиито успехи "жандармът" Николай I не може да допусне. Затова руският император изпраща към Босфора част от своя черноморски флот 7 фрегати и 5 броненосеца начело с генерал Николай Муравиев. Цял 30-хиляден руски експедиционен корпус начело с генерал граф Алексей Орлов дебаркира близо до Цариград. През април 1833г. руските войски създават плацдарм на север от османската столица Цариград. Така с руска военна демонстрация по суша и море Цариград е спасен, и престолът на султан Махмуд II - запазен. През май 1833г. с посредничеството на великите сили започват преговори и Мехмед Али е обявен за наместник на Сирия и Адана. След уреждането на проблема руският император Николай I изпраща в Цариград своя приближен граф Алексей Орлов (1786-1861)със заповед да поиска от султана справедлива цена за оказаната услуга.Граф Ал. Орлов става извънреден и пълномощен посланик на Русия при султана. Той носи проект за договор с империята, чийто текст е изготвен в Петербург предварително и е лично одобрен от руския император. Граф Ал. Орлов влиза в Цариград със своята бляскава свита, смайва турците с приемите си, раздава обилно бакшиши. Тази тактика улеснява мисията му. Преговорите, доколкото ги има, по признание на руския дипломат Ф. Брунов се водят в пълна секретност и завършват много бързо. Граф Ал. Орлов постига своето. Той успява да издейства много изгодния за Русия договор от Ункяр Искелеси от 26.06/ 8.07. 1833г. Договорът носи името си от мястото на подписването му - селището Ункяр Искелеси край Цариград. Според член 1 на договора от Ункяр Искелеси между Русия и Турция се сключва отбранителен съюз за "вечни времена." По чл. 2 всички договори между двете империи остават в сила, т.е. руският самодържец Николай I извоюва признаването от султана на всички придобивки за Русия от времето на своите предшественици Петър Велики (1682-1725), Екатерина Велика (1762-1796) и Александър I (1801-1825). Важен е чл. 3 от договора, с поред който "ако е угодно Богу, руският император се задължава да даде на султана материална и морална помощ за запазването на независимостта й." Император Николай I тържествено обещава да достави всички сухопътни и морски сили, които поиска Турция. Срещу "материална (военна) помощ" в отделен секретен протокол Турция обещава да затвори Дарданелите за чужди военни кораби, с изключение на руските. Така договорът осигурява на Русия защитата на Черно море от чужда военна заплаха. Събитията от 1833г. разкриват истинските намерения на Русия по Източния въпрос. Те доказват по категоричен начин, че за нея цел № 1 е овладяването на Цариград и Проливите. Заплахата за тях и възможността от появата на един силен неин съсед като Мехмед Али водят до десанта на руски войски на Бoсфора. Така Русия елиминира веднъж завинаги претенциите му към Проливите и Цариград - "византийското наследство", което Русия счита векове наред за свое. Специалният интерес на император Николай I към Цариград и Проливите се потвърждава от факта, че по негови указания по време на престоя на руската ескадра в Босфора група офицери извършват шпионска дейност и тайно изготвят карта на укрепената част на Проливите, която днес се съхранява в хранилищата на Дуржавния исторически музей. Това е истински паметник на картографското изкуство. Картата е изработена за три месеца и е важен военностратегически документ. Тя е много подробна. На нея са нанесени релефът на местността, пътищата, сградите, хидротехническите съоръжения, дълбочината на морето в района на Проливите, посоката на теченията и даже характера на морското дъно. Описани са и са локализирани турските крепостни съоръжения и артилерийските батареи, прикриващи Проливите с посочване на обсега на артилерийския обстрел, количеството на оръдията и качеството на снарядите. Картата, изготвена за нуждите на планирането на бъдещата руска атака на Проливите и Цариград е подписана от нейните автори - бъдещият вицеадмирал Владимир Корнилов (1806-1854) и лейтенант Ефим Путятин (1804-1883), чийто труд е възнагрден с високи руски ордени. Събитията от 1833г. потвърждават, че руската източна политика има чисто имперски цели и се определя в зависимост от тях, а не толкова от чувствата на състрадание към поробените от турците християни. Въобще делото за "освобождението " на християните и славяните в Османската империя не е първа грижа на Русия. Това дело е подчинен елемент в политиката й, чиято вечна цел е завземането на Цариград и Проливите. С Ункярискелесийския договор от 1833г. Русия сама нанася силен удар върху авторитета си на покровител на балканските християни. Вместо с един удар да унищожи разклатената Османска империя и освободи робите християни, Русия захвърля маската на техен освободител и покровител. Запазва Османската империя, но й налага свой протекторат, като без война почти докосва вековната си цел по Източния въпрос. Затова с основание Ункярискелесийския договор от 1833г. се счита за кулминация на руското влияние по Източния въпрос, своеобразен връх в руската балканска политика и безспорен триумф на руската дипломация от периода на управлението на император Николай I. В знак на благодарност за руската помощ султан Махмуд II нарежда на азисткия бряг на Босфора да бъде издигнат паметник, който да увековечи за историята събитията от 1833г. Куриозът е, че въпреки последващите руско-турски разногласия и дори войни паметникът не е бил разрушение. Остава да съществува като символ на "вечната" руско-турска дружба, както е било изписано по волята на султана на неговия текст. Турците наричат паметника "Москов - таш", т.е. "Московски камък". Пак във връзка със събитията от лятото на 1833г., довели до подписването на историческия за двете империи Ункярискелесийски договор са били изсечени и специални медали, с които са наградени участниците в руската Босфорската експедиция, спасила Османската империя. Подписването на Ункярискелесийския договор обаче не остава без последици. За Европа стават ясни целите на руския император в Източния въпрос. "Петербургският кабинет фактически правеше Турция свой слуга, а Черно море - руско езеро, слугата пази входа на това езеро от възможните врагове на Русия, без да пречи обаче на самата нея да излиза от там и да прехвърля своите кораби и своите войници в Средиземно море." (8) Осъзнали заплахата за своите интереси, западните държави повеждат последователна дипломатическа борба за отмяна на руския протекторат над Османска Турция от 1833г. И постигат своето чрез решенията на Лондонската конвенция за Проливите от 1841г. От всичко изложено за събитията от 1833г. става ясно, че Русия в открилата се благоприятна възможност не само не освобождава България, а напротив, брани турското статукво и даже става гарант за опазване на териториалната цялост на Османската империя. Вместо освободител на българския народ, Русия се изявява като съюзник на българския поробител турския султан. Тази истина за антибългарския курс на руската политика личи и по отношение на освободителните движения на българите в западните български земи. Тяхната съдба се оказва отново зависима от Русия и по-точно от нейната подкрепа за изграждането на автономията на Сърбия, което на свой ред води до поробването на българите в Тимошко през 1833г. По волята на Русия Сърбия остава неутрална в Руско - турската война от 1828-1829г. Сръбският княз Милош Обренович предлага на Николай I сръбско участие срещу заграбване на българските градове Ниш и Видин. Руският император обаче отказва, но не защото е благосклонен към българите. Той счита, че едно ново сръбско въстание ще постави въпроса за разширяване на сръбската автономия в посока към независимост, което още не е в интерес на Русия. Освен това император Николай I няма доверие на своя съюзник княз Милош и не желае да укрепва властта му, издействайки териториални придобивки за неговата страна. Сръбският въпрос вече е международен и Русия изцяло контролира неговото развитие. Типично в имперски дух Русия решава да укрепи своето влияние в Сърбия за сметка на българите. Чл. 6 от Одринският мир от 1829г. задължава Османската империя да даде пълна автономия на Сърбия и да й върне 6 нахии (окръга), освободени от турска власт по време на Първото сръбско въстание, но невключени в Сърбия след 1815г. През 1830г. султанът издава Хатишериф, с който признава сръбската автономия. Милош Обренович става наследствен княз, а васалната на султана държава Сърбия минава под протекцията на Русия. Руското влияние в Сърбия след войната се засилва. Император Николай I си затваря очите и не спазва принципа на единството на православието тогава, когато му е изгодно. През 1832г. той не протестира срещу отделянето на сръбската църква като независима от Патриаршията в Цариград. През април 1833г. българите от Северозападна България въстават и освобождават 6 околии. Княз Милош Обренович, който подпомага бунта им, се възползва умело от ситуацията и с руска подкрепа се опитва да заграби българските земи. Княз Милош Обренович добре разбира, че пътя за сръбското разширение на изток за сметка на българите минава през Петербург. Затова иска от Русия присъединяването на българските околии. Султанът възразява с мотив, че земите са населени с българи, т.е. сръбските претенции от етническа гледна точка са неоснователни. Дебело трябва да се посочи, че сръбските амбиции за заграбване на тези околиии не са оправдани и от историчеака гледна точка. Факт е, че районът на Тимошко никога не е било част от първата сръбска държава Рашка. Етническите и историческите фактори обаче нямат стойност за Русия тогава, когато те са в полза на бъларския народ. По въпроса за граничните околии Русия се застъпва за Сърбия, защото се стреми да отслаби Османската империя и да засили Сърбия като преграда срещу австрийския натиск на юг към Солун. Русия желае Сърбия да получи Тимошко и по стратегически причини, защото това е единственият район, през който руските войски от територията на Влашко могат пряко да нахлуят на сръбска земя. Руският емисар Коцебу е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Той прави всички възможно, за да удовлетвори сръбските претенции в ущърб на българите. С руска помощ и подкуп княз Милош Обренович постига целите си. Иван Милчев в малко познатия дори на специалисти труд от 1917г. "Сръбските ламтежи за българските земи" описва как Сърбия по това време се е разширила с руска помощ: "Руските комисари бяха хора млади, талантливи, просветени и с прилични маниери; те скоро усвоиха сръбски и говореха на този език с необикновена лекост. Начело на турската комисия, като началник строеше човек груб, жаден за всякакви удоволствия, който подкупен от Милош, се съгласяваше на всичко. В това време, докато руските комисари обикаляха гори и планини, за да определят границите на страната, Хаджи Киян, така наричаха началника на турската комисия, стоеше в удобната си стая и пушеше наргиле, като не си даваше нито грижа, нито труд да запази някой и друг километър от земята на падишаха, която беше толкова много обширна. Младите руски офицери, напротив, взеха работата присърце, скоро преодоляха всички трудности и за Сърбия се взе възможно по-голямо пространство земя, макар и на някои места населението да се съпротивляваше с оръжие в ръка срещу минаването на комисарите." (9) Султан Махмуд II на 26.10./7.11. 1833г. издава Хатишериф, с който отстъпва шестте спорни нахии на Сърбия. Това са Неготинска, Тимошка, Зайчарска, Гургусовацка (днес Княжевацка), Крушевацка и Алексинацка околия. За тях дори хърватският учен Стефан Веркович признава, че са населени с 200 000 души, говорещи чисто български език. Сърбия увеличава територията си от 24 400 кв. км. на 37 740 кв. км. , или се разраства с цели 13 300 кв. км. (10) За пръв път в своята история тя достига до р. Тимок. Това е първият открит сръбски грабеж през XIX век на български земи. И тази схема на разширение на Сърбия за сметка на България с помощта на Русия ще бъде прилагана отново и отново и в следващите епохи. В заключение можем да обобщим, че въпреки благоприятните условия българското освобождение в 1833г. не се състои. Основната причина за това е външнополитическа. Българското освобождение през 1833г. не се случва не толкова поради незрялостта на възрожденското ни общество, колкото поради нежелание на Русия реално да помогне на българите. Ангажиран със своите имперски проекти и войни, руският император Николай I продължава антибългарския курс на своите предшественици на престола, брани турското статукво, дори тогава когато е разклатено, както в случая с египетската криза, и укрепва своето влияние в балканските държави по изпитаната имперска рецепта чрез раздаване на български земи на съседите ни.

Хайде, още един автор на трактати, дето никой не ги чете....

Слагаш му пътьом един минус и превърташ надолу без да четеш. Той нека си пише като си няма работа.

И 5 метра коментар да направиш все тая, ти си гнусен предател!!!!!!

Като ти се пишат простотии издай си ги в книжка като Радан и не ни досаждай с писателските си неумения

Чакайте още малко, минаха Паисий, Стамболов сега са на ред, Вазов, Левски, Ботев може и Рейгън да включи психопата ако не си е пил хапчетата и му се привиди.

Да ти сера в устата!

Там са срали приятелю, срали, та срали. Всичко гълта. Това е Сашо Гъбата от Шуменския университет. Завършил го с асистенски протекций, емоция, любов и после политически ...баскетбол. Когато катострофира руския самолет над Черно море с оркестър "Александров", това изчадие рече..." е, наиграха се". Има го на запис в телевизията. Е хайде гледайте го. А тия дето го канят, ......майната им, нали имат трудови договори, какво като правят компания на извратени типове..

https://tinyurl.com/atentat-1925

https://tinyurl.com/atentat-1925

Отворковците журналисти, що не попитат този измекяр__АлЙо___КОЙ е близкия му роднина, КОЙТО УБИ НЕВРЪСТНИТЕ ДЕЦА В ЯСТРЕБИНО?___И само след като този нагъл ПРОСТАК даде верен отговор на въпроса, да бъде допускан до разните СОРОСОВИ студия.

.

Пане, ИДИОТИНО Неземний!

Пане да те ебе които те хване.

Поляците и до ден днешен отричат, че нищо не са направили, за да спасят своите съграждани евреи. Дори закон направиха, с който забраняват да се говори по въпроса. Един факт - спасени от полски граждани евреи - малко над 3000 /три хиляди/. При няколко милиона избити и депортирани. Поляците сега се срамуват, но фактите си остават. А Катин е половината от истината. Втората, или по-точно- първата половина е ,че полските войски са оставили да измрат от ГЛАД хиляди червеноармейци през гражданската война, когато нахлуват в Украйна. Око за око, зъб за зъб!

ДА БЕ ФАСА, АМА НА ТАЯ ПОВРЪТЛИВА НЕВЕСТУЛКА СЕГА НЯМА ДА И ИЗНЕСЕ И ШЕ МЛЪКНЕ КАТО ЕБАНА ПУТКА.

РУСКА ПОДЛОГО ПОСТОЯННО СМУЧЕШ ДОЛНИЯ МИ КОКАЛ .

Ми те доказателствата си ги има и са точно до тези за оръжията за масово унищожение на Садам!

Внукът на този, който стреля по български деца, самият този, който унищожи книгите от Българския културен център в Берлин в началото на 90-те години, предоставяйки част от Посолството на България в Берлин на съмнителна фирма, този, който лазеше пред силния тогава Иван Зографски, за да може жена му на Сашето да си купи чорапи от Запад... който изигра отвратителна роля за уволнението на един достоен училищен директор /директорка за по-точно/, която си позволи да изключи синчето му от училището за много сериозни провинения... Още факти нужни ли са? Ние -българите - следва ли да бъдем солидарни с едно говедо, което злорадства над смъртта на невинни хора -артисти и музиканти... Съжалявам, но ако и този, и аз се наричат "българи", не желая да ме наричат така!

Стояне , много си неграмотен.

не ги разбираш ти тези работи. ..Ей, на, казал ти го е Александърчо ЙордАнов - Русия трябва да представи доказателства, че Англия няма доказателства. ..Така е по новому, по евроГЕЙскому.

Е ТАКИВА ОТПАДЪДЪЦИ НИ ПРОДАДОХА СИНЯТА ИДЕЯ ЗА ЕДИН ПО ДОБЪР СВЯТ. ВСИЧКО ОКРАДОХА И ИЗНЕСОХА ЗА АМЕРИКА, ЧЕ ДАЖЕ НИ УВЕЩАВАХА ЧЕ ВОЙНИТЕ ВЕЧЕ БИЛИ В МИНАЛОТО, НЯМАЛО ДА ИМА КАЗАРМИ, ОРЪЖИЯТА ЩЕЛИ ДА СЕ НАРЕЖАТ И НЯМА СИВ И МИВ НИТО НАТО МАТО И БРАДАТО, А ТО КВО СЕ ОКАЗА ЧЕ СА СИ НАЙ ОБИКНОВЕННИ ПЛАДНЕШКИ РАЗБОЙНИЦИ И НИЩО ОТ ЛЪЖИТЕ ИМ НЕ Е ВЕРНО. ПЪЛНА ИЗМЕТ ДОЛНОПРОБНА.

БЛАГОДАРЯ ВИ ХОРА ЗА ПОДКРЕПАТА, И НИЩО ПОВЕЧЕ НЕ ИСКАМ ОТ ВАС ОСВЕН ДА МИСЛИТЕ С ГЛАВИТЕ СИ, ЗА ДА НЕ ИЗПАДНЕТЕ В ГОЛЯМА БЕДА И ДА НЯМА КОЙ ДА ВИ ПОМОГНЕ. МИСЛЕТЕ БРАТЯ ХРИСТИЯНИ. САМО ТОВА.

ЭТО ДЕРЬМО КАКОЕ ТО!!!