Американски лобизъм по български

От враг на скандалния бизнесмен Иво Прокопиев, в последните месеци Василев се превърна не само в негов приятел по съдба – и двамата са обвинени от прокуратурата за извършени тежки престъпления, но се ползва усилено и от „благата“, които медиите на разградския бизнесмен могат да му осигурят, включително от влиянието на Прокопиев в двете най-гледани национални телевизии бТВ и Нова – в които адвокатите на Василев от сутрин до вечер с ехидна усмивка „громят“ прокуратурата, въпреки елементарните им доводи, пише в. Труд.

Странно е, защото Василев винаги е бил спряган за „руски“ човек, дори за агент на КГБ, обучаван по време на следването си в Полша. След краха на пирамидата КТБ и бягството на банкера в Сърбия, руската връзка се потвърди. Фараонът се опита да прехвърли намиращите се под негов контрол „БТК“, „Дунарит“, „Авионамс“, „ТВ 7“, „НУРТС“, „ГАРБ“ и „Фърст диджитъл“ на приближения на руския православен олигарх Константин Малофеев белгиец Пиер Луврие, срещу „колосалната“ сума от 1 евро, а впоследствие „сделката“ беше развалена, но само за да влезе в схема с друг руснак – Дмитрий Косарев.

С него се разбраха да си разделят сумата от продажбата на тези активи, в съотношение 80% за Василев и 20% за Косарев, срещу задължение на руснака да „охранява“ семейството му. При положение, че Малофеев е изключително близък до Владимир Путин, а Косарев пък се оказа свързан с Лувриепрез собствеността на две офшорни дружества – GloverCorp. и Carnaby Street S.A., изплували като имена покрай Панама
пейпър, дружбата между Василев и руснацитеизглеждаше нормална и логична, пише още изданието.

Внасянето обаче на обвинителния акт за източването на КТБ в Специализирания съд, очевидно подейства като последен катализатор на опитите на Василев да се спаси от очакваното възмездие за погубените над 5 млрд. лева от парите на българите. Докато американският аналог на Василев – Бърнард Мадоф отдавна търка наровете в затвора, нашенецът от Габрово няма никакво намерение да отговаря за престъпленията си.

Оказва се, че и добре се е подсигурил. Още по време на силните си години Василев е спонсорирал не кого да е, а Атлантическия съвет, в който членуват някои от най-видните политици зад океана. И то със суми от порядъка на 5 млн. долара, разбира се платени не от личната каса на фараона, а от бездънния по това време трезор на банката. Тази „американска застраховка“ Василев държа до последно в джоба си, преди да се реши да предаде руските си приятели и да мине в орбитата на скъпо наетите от него американски лобисти.

Може би защото е нямало как да отчете през 2011-2013 г., когато е правил даренията, че Демократическата партия ще загуби изборите за президент и на власт ще дойде републиканец, сега Василев е принуден да търси помощта не на някой властимащв Америка, а разбира се на хората, на които е платил.

Основна фигура в новата схема на фараона се очертава бившият губернатор на Ню Мексико, а понастоящем обикновен лобист – Уилям „Бил“ Ричардсън. Разбира се, че Ричардсън съвсем не е кой да е, напротив, влиянието му е силно, а думата му се чува.

Или поне така е било до 2009г. Бивш посланик в ООН, министър на енергетиката при Бил Клинтън и два мандата губернатор на южния американскищат, Ричардсън скоропостижно потъва отвъд политическия хоризонт, малко преди да стане през 2009г. министър на търговията в правителството на Барак Обама.

Скандалът го застига по повод провеждано разследване на ФБР за една от най-големите финансови афери в най-новата история на САЩ, свързана със закупуването на общински облигации и мафиотско отклоняването на публични средства от американските градове и общини. Кражбата се е осъществявала в полза на група банки, брокери и политици, организирани в мрежа за печелене на търгове, действала според американската прокуратура поне едно десетилетие.

Невъзможно е било да се изчислят щетите от тази афера, които със сигурност възлизат на милиарди долари, но 4 от банките, участвали в измама – UBS, Bank of America, Chase и Wells Fargo, се съгласяват да сътрудничат на разследването и доброволно възстановяват 673 милиона долара, което е показателно за действителния размер на откраднатото от престъпната група. Малко преди да бъде номиниран за поста, Ричардсън  оттегля кандидатурата си и се скрива от прожекторите, макар да е наясно, че това слага за дълги години край на политическата му кариера. През 2012г. делото е внесено за разглеждане от Нюйоркски съд, а обвиняемите се признават за виновни. Присъдите са произнесени и изпълнителите влизат в затвора, с различни срокове на наказанието. Спасява се единствено Дейвид Рубин, шеф на финансовата фирма CDR от Калифорния, който е осъден само на две години пробация и глоба от над 5.65 млн. долара. Именно присъдата на Рубин обаче предизвиква нов скандал, защото се оказва, че точно тази фирма CDR участва в схемата с облигациите и в щата Ню Мексико, по времето, когато Ричардсън е губернатор. Въпреки свидетелските показания пред съда на друг обвиняем служител на CDR – Дъг Голдъбрг, който в прав текст заявява, че е дал на Комитета за политическа дейност на Ричардсън общо 100 000 долара, в замяна на което самият губернатор му е казал, че ще ги „наемат“ като консултант по сделка за 400 милиона долара, това остава без последствия. Ричардсън никога не е бил обвинен за тези подкупи, а източници посочват, че разследването срещу него е било „смачкано“ във Вашингтон. Информация за това изобилства в американските електронни медии през този период.

Това обаче съвсем не е единствения скандал, в който е замесен настоящия лобист на Василев. Преди да гръмне аферата с Моника Люински, Ричардсън, който по това време е посланик в ООН, предлага висок пост в организацията и солидно възнаграждение на стажантката, като съмненията са, че това е в замяна на нейното мълчание, както и срещу бъдещи политически дивиденти. Впоследствие, пред сенатската комисия провеждаща разследването срещу Клинтън за лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието, Ричардсънще твърди, че не е знаел за скандала и всичко се разминава отново без последствия, макар всички да са убедени, че той е бил наясно. Може би еслучайност и факта, че след няколко месеца Ричардсън става министър на енергетиката.

Следващата афера, която изплува от богатата биография на лобиста-политик има и сексуален привкус. През 2007г. държавна служителка подава жалба срещу него за сексуален тормоз, а Ричардсън й плаща 250 000 долара за да мълчи по случая. Първият проблем е, че средствата са платени не от него самия, а от негови поддръжници, като парите са наредени чрез мексиканска банка, по сметка на адвоката на жената. Впоследствие се разбира, че споразумението между Ричардсън и жертвата на сексуален тормоз е изготвено от Хилари Томпкинс, бивш съветник на губернатора, а след това влиятелен служител в администрацията на президента Барак Обама. И от това разследване обаче, както и от всички останали, Ричардсън се измъква сух.

Със сигурност официалната намеса на Ричардсън през юли тази година на страната на подсъдимия за криминално престъпление Василев крие немалко рискове, основно репутационни, но за човек, очевидно желаещ да се върне в голямата политическа игра и както се вижда, свикнал да бъде замесван в скандали, Василев може да се превърне в своеобразен повод за появата на бившия губернатор отново под прожекторите. Разбира се, едва ли някой в Америка, дори самият Ричардсън, си прави илюзии, че законът „Магнитски“ може да се приложи спрямо финансов измамник от ранга на Василев, още повече, че раната от аферата Бърнард Мадоф съвсем не е зараснала и трудно би се обяснило дори на свикналите с кризисния пиар американци, как от създател на финансова пирамида Василев може да бъде представен като жертва. Още повече имайки предвид милиардните щети за българската държава, както и факта, че България е правова държава, членка на Европейския съюз, която гарантира защита на правата на човека, а Василев дори не е арестуван, още по-малко срещу него да е проявено нечовешко отношение.

Именно затова, другата линия на „защита“, предприета от лобиста Ричардсън в полза на Василев, е да се оплюят и дискредитират, този път зад океана, нарочените за врагове на фараона Сотир Цацаров и Делян Пеевски. Така процедурата „Магнитски“ инициирана от дуото Василев-Ричардсън, всъщност цели двоен ефект – освен жадуваната индулгенция за Василев, да бъдат извити и ръцете на институциите в България, начело с правителството, но и на съда, който ще е призван да гледа процеса „Василев“. Тук обаче веднага проличава топлата връзка по оста Ричардсън-Василев-Прокопиев, тъй като опорните точки, които развива самия Ричардсън, в платените материали, които публикува в изданието „The Hill“ (включително и в последния такъв, публикуван на 13.09.2017г.), в раздела за лобизъм, всъщност са преписани едно към едно от изданията на Прокопиев„Капитал“ и „Дневник“, както и от сайтовете генератори на фалшиви новини „Фрог Нюз“ и „Биволъ“. Освен абсолютно несъстоятелната теза, да се обвинява българската прокуратура, че е „репресирала“ Василев, при положение, че тя всъщност си е свършила работата, разследвайки най-голямата финансова афера в историята на страната и изправяйки фараона на подсъдимата скамейка, Ричардсънсъщо твърди, че КТБ е била нормално функционираща банка и активите, придобити с парите на вложителите, са били налични. Това е мантра, която може и да подхожда на „журналисти“ от ранга на Мирослав Иванов или Атанас Чобанов, но от устата на известен политик, макар и с отминала слава, звучи изкуствено и не на място, и това при положение, че освен с обвинителния акт на прокуратурата, пирамидалният модел на КТБ и реализирането на схемата „Понци“ от Василев, са доказани и от международната разследваща компания „Аликс Партнърс“, от одиторските компании „Делойт“ и „Ърнст и Янг“, както и от специално сформираната парламентарна комисия в Народното събрание. Мълчанието на Ричардсън по тези безспорни факти, които несъмнено са му известни, и повтарянето на мантрите на Василев, включително и тези на присъдружните му сайтове „Фрог Нюз“ и „Биволъ“ (към последния дори с директен линк) относно напълно фалшивите инсинуации за „съмнителни“ участия на Пеевски във фирми, за които пък имало „съмнения“, че поддържат контрабанда с терористични организации, означава само едно – че скъпоплатеният американски лобизъм съвсем не се интересува от истината, а е воден единствено от възможността да прави „бизнес“, и то без оглед на това кой е конкретния поръчител.

Целта обаче за вдигане на шум безспорно ще бъде постигната, макар че желанието на Ричардсън да запише точки пред поддръжниците си от Демократическата партия, опитвайки се да покаже, че поправката „глобален Магнитски“ може да бъде използвана за изнудване и удари под кръста спрямо администрацията на новия американски президент, едва лище се изпълни.

За съжаление от цялата история, за всички в България отново ще остане горчивия привкус, че парите от източената КТБ продължават да се харчат по изключително нагъл начин от Цветан Василев, разписвайки чекове първо за руските си приятели, а сега и за американските, докато Фондът за гарантиране на влоговете неистово се опитва да покрие дупката от 5 млрд. лева, платени в крайна сметка от обикновения данъкоплатец.