Анализът на ИСА: За първи път България е под такава угроза!

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец декември 2022 година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА 2022 – НОВА ЕСКАЛАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА

ПРЕЗИДЕНТЪТ АКУМУЛИРА ИЗВЪНРЕДНА ВЛАСТ

ПАРТИИТЕ ИЗПРАВЕНИ ПРЕД РИСКА ДА СЕ САМОКОМПРОМЕТИРАТ

ПАРЛАМЕНТАРНАТА ДЕМОКРАЦИЯ ПОД УГРОЗА

ОБЩЕСТВЕНИЯТ КРИМАТ ЗАРЕДЕН С НЕСТАБИЛНОСТ И НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ

НЕОБИКНОВЕНАТА ИКОНОМИКА В ЕДИН ВСЕ ПО-ХАОТИЧЕН СВЯТ

Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози:

2022 година започна с очакване за разрешаване на политическата криза, а завърши с нейното задълбочаване.

Деструктивността взе връх в поведението на политическите партии.

Политическата класа се изправи пред риска да се самокомпрометира в своята цялост.

Няма вече водеща институция, доверието към която е по-голямо от недоверието. Липсата на институционален стълб с положително салдо в рейтинга зарежда обществения климат с нестабилност и непредсказуемост.

Формулата, която проработи през 90-те чрез кабинета на Димитър Попов, в днешните условия изглежда неприложима. Правителството на Попов като антикризисно стана възможно след съгласие между основните опоненти, докато сега двата полюса около ГЕРБ и ПП остават абсолютно непримирими.

Връщането на доверието в изборния процес става първостепенна задача пред политическия елит. Засега – без изгледи за положително развитие. С промените в Изборния кодекс тече процес в обратната посока.

Най-негативен сценарий са нови избори и втора патова ситуация. Това ще уплътни тезите, че моделът е изчерпан, но в същото време нов няма да може да бъде създаден.

Условие за излизане от кризата е връщане към ценностите и предимствата на парламентарната демокрация.

Конфликтът статукво-промяна не може да бъде замразен. Лидерите на ПП биват компрометирани със серия от атаки по различни линии и поводи, те самите правят грешки, но обществените настроения за промяна остават и те ще търсят своите политически носители.

Проектът за правителство на проф. Николай Габровски изигра ролята на тест – дали е възможно да мине в парламента, изваждайки мандатоносителя от своеобразния политически фризер. Не мина.

Факт е обаче, че от началото на политическата криза това бе най-сериозният опит на ГЕРБ да се състави кабинет с негов мандат.
Самата формула има и недостатъци, и предимства.

Кандидатът за премиер демонстрира нагласа за консенсус като водещ белег на евентуалния му мандат. Но такъв тип правителство по правило се търси с последния мандат, когато шансовете за кабинет с политически профил са се провалили

Основният политически опонент на ГЕРБ вече не е БСП, а „Продължаваме промяната“. Оттук може да се направи извод, че поне на теория опцията за успех на третия мандат (експертно правителство ала „Габровски“ с участие и на БСП) не е заключена.

С номинацията на акад. Николай Денков се търси политически почерк на втория мандат в контраст с този на ГЕРБ.

Партиите, които оформят носещата конструкция на втория мандат – ПП и ДБ, са в сложна ситуация, която не им дава много възможности за избор: правителство на малцинството ще бъде своеобразен заложник; редовно правителство с третия мандат ги поставя в дълбока опозиция и ще намали шансовете им за успехи на местните избори; предсрочни парламентарни са риск за всички политически сили.

Реализацията на третия мандат е под голям въпрос, а при провал се задават нови парламентарни избори, където промяната в електоралната картина ще се определя на първо място от разочарованието на гражданите.

Парламентът работи при високи градуси на напрежение.

Приоритет за всяко ново Народно събрание е конституирането на мнозинство и избор на правителство и точно в тази основна задача то се проваля.

Няма казус, който в условията на политическа и комуникационна криза да не се превръща в скандал.

Поведението на партиите прилича на политически амок – гласува се на инат и се приемат дори текстове, чиято съвместимост с конституцията е под въпрос.

С разделен политически елит, неспособен на компромиси, страната ни отслабва на международния терен, където трябва да се защитават интереси и национални гледни точки.

Разединено общество и вътрешно конфронтиран елит не могат да изградят силна държава.

Патовата ситуация вече изнервя всички участници в политическия процес.

Във всички партии личи умора от перманентната предизборна ситуация, липсата на нови развития и перспектива.

Падащата подкрепа към всички партии е симптом за екзистенциална криза на партийната система. Партиите трябва да намерят сили и ресурс за вътрешно обновление.

Увеличават се критиките и реалните индикации, че държавният глава съсредоточава в себе си много власт, непропорционална на по-малките му конституционни правомощия. Ако този факт може да бъде донякъде обяснен чрез задължението му да излъчва служебни правителства, то разривът му с опонентите на ГЕРБ и ситуационното сближаване на партията на Борисов, провокират подозрения за концентрация на неформална власт.

Острата конфронтация на Радев с ПП („шарлатания“) и ДБ („войнолюбци“), които работиха за втория му мандат, водят до извода, че с днешна дата той налага визия, която не е легитимирана през избори.

Казано с един популярен израз „избирателите гласуваха за едно, подкрепяйки Радев, а получиха друго“.

Радев се чувства силен, когато води война, а не когато управлява мира.

Четвъртото служебно правителство, назначено от президента, в най-голяма степен може да бъде наречено второто му „Аз“.

С кабинета „Донев“ той изключи всякакви рискове от евентуална бъдеща еманципация, каквато реализираха например Кирил Петков и Асен Василев. Това е и разбираемата причина, поради която всички конфликти, които президентът има с политически сили, се пренесоха и към изпълнителната власт.

Казусът „Шенген“ е провал на временната власт и тя, както и президентът, влязоха в кризисен пиар.

Според социологически данни войната е преформатирала съотношението в подкрепата Изток-Запад, като групата, която е имала симпатии едновременно към Русия и към Запада, след началото на войната е оттеглила подкрепата си за Русия на Путин. Това е електорален дял, който би гласувал за мир, ако можеше да избира между войната и мира.

ПРОГНОЗА НА ИСА е, че при ескалация и участие на България във войната с жива сила отношението отново може да претърпи трансформация.

Положителна динамика регистрираме в сектор „Сигурност“, но дълбока реформа все още не е започнала.

Периодът на напрежение между МВР и прокуратурата изглежда преодолян.

От гледна точка на завръщането си като първа политическа сила след изборите през октомври за ГЕРБ годината бе успешна.
Но не и от гледна точка на основната за партията цел – да излезе от политическата изолация.

В опитите да спечелят подкрепа ГЕРБ черпят аргументи от външна за партията среда – войната, икономическите трудности, нуждата от стабилност. Всичко това е така, но очевидно не е достатъчно за заличаване на стигмата.

Атаките на статуквото държат в кондиция ПП, както и общата орбита ПП-ДБ.

С удължаване на времето за преговори преди втория мандат Николай Денков получи възможността да играе на терена на партийния пиар.

ПП се движат по ръба между институционализация и революционни промени.

Младите гласоподаватели с добро образование остава таргет групата на партията.

ДПС запазиха висок политически профил през цялата 2022 година.

Партията подкрепи номинирания с първия мандат проф. Николай Габровски, критикувайки в същото време ГЕРБ за недостатъчните усилия за осигуряване на необходимата подкрепа.

ДПС е готова за предсрочен вот, като спадът в подкрепата за нея е незначителен и най-малък в сравнение с останалите формации.

Като опозиция на евроатлантическия консенсус „Възраждане“ си отвори терен за солови акции, провокации и скандални акции. България има своята антисистемна евроскептична партия, която регистрира възходящ тренд през годината, но стигна тавана си.

Костадин Костадинов заличава границата между реториката на социалните мрежи и реториката на политическия елит. Обстоятелство, което има потенциал за лумпенизиране на масите.

Годината бе сложна за БСП, а динамиката около партията - много силна, като продължи и през декември, когато левицата бе активна по ключови въпроси в парламента.

С последователно движение по социалния вектор темата за минималната работна заплата излезе много напред в дневния ред, като тук съюзник на БСП станаха синдикатите.

БСП генерира събития, които ще останат като нейна запазена марка през 2022: направи социалния разговор по-плътен във време на инфлация, военен конфликт и конфронтация; имаше балансираща роля в правителството на Петков; деблокира парламента с избора на Вежди Рашидов.

Спорно остава дали връщането на хартиената бюлетина ще има позитивно влияние върху изборния процес.

ДБ няма друг избор, освен да продължи плътното си взаимодействие с ПП. Отделянето от неофициалния съюз и евентуално сътрудничество с ГЕРБ ще я „потопи“.

Влизането на „Български възход“ в 48-то НС бе до голяма степен изненада, но едно от възможните обяснения за добрия дебют е очакването, че формацията ще има про-руски профил. Това не се потвърди и се съчета с неясно позициониране по линията промяна-статукво. Кадровият й ресурс се оказа ограничен.

В месеца на дядо Коледа/дядо Мраз, традиционно бюджетът/министърът на финансите отвори торбата и раздаде доста подаръци. Бюджетът все повече се опитва да направи всички доволни, а всички са все по-малко доволни. Българският вариант на капитализма не носи благодат на всички граждани заради слабата конкуренция на вътрешния пазар и ясни тенденции на монополизъм в редица пазарни сегменти, данъчни провали, но най-вече заради сивата икономика. Поради недеклариране на заетост и данъци ние не знаем кои са бедните, а още по-малко колко са бедни.

Непрекъснато, включително в най-добрите икономически години, се натрапва, че сме в криза, че сме най-бедни, че икономиката ни е най-лошата и т.н. Тази мантра нанася сериозни поражения в политическия и икономическия живот, но и в личния живот на хората.

Истината за българската икономика е в числата.
Очакваният икономически растеж е за над 3,3% без да се отчита последния месец на годината, който по традиция е силен. Така българската икономика се нарежда точно на средното равнище в ЕС.
Безработицата е близка до пълната заетост на исторически ниски нива от 3,7%.

Годишната инфлация (на база ноември) е висока - 11, 5%, но е сред средните нива на инфлация в ЕС.

Растежът на износа за трети страни спрямо предходната е с 40,8%, а за ЕС с 43,9%.

Енергийният баланс показва добри показатели: с 8,3% е нараснало производството на електрическа енергия към 15 декември за 2022 спрямо същия период на миналата година, износът е нараснал са над 30%, а повечето държавни енергийни дружества, включително НЕК, отчитат двойни печалби и по този начин подпомагат бюджета в намаляване на тежестта върху бизнеса от по-високите цени.

Глобалните и европейските компании ще бъдат изправени пред по-тежки условия през 2023 г. в среда, белязана от забавяне на икономическия растеж, скок на цените, неравномерно нарастващи лихвени проценти и изостряне на международната политика и напрежения. Инфлацията ще продължава да е тук и тя е нашето „наказание“ за дългите години ниска инфлация и стимул да оправим финансите си и да не прекаляваме с раздаването и харченето, тъй като то движи цените и инфлацията.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Проф. Даниела Бобева (икономика)

Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)

Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Гърция)

Д-р Антон Панчев (Косово, Албания)

Ето и цялото съдържание на анализа:

I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ10
ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА – В ЕТАП НА НОВА ЕСКАЛАЦИЯ
СЪСТАВЯНЕТО НА РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО - ПРОЕКТЪТ „ГАБРОВСКИ“ КАТО ТЕСТ
ПРОЕКТЪТ „ДЕНКОВ“ КАТО КОНТРАРЕПЛИКА
РЕЦИКЛИРАНЕ НА КАДРИТЕ
ПАРЛАМЕНТ – ХАРТИЕНА БЮЛЕТИНА И ПРЕДИЗБОРНА РЕТОРИКА
ПРЕЗИДЕНТЪТ АКУМУЛИРА КРИТИКИ, ЧЕ СЪСРЕДОТОЧАВА ИЗВЪНРЕДНА ВЛАСТ
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО - ВТОРОТО „АЗ” НА РАДЕВ
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР – ТЪРСЯТ СЕ РЕШЕНИЯ СРЕЩУ РЕЧТА НА ОМРАЗАТА

III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ – СТИГМАТА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПРЕОДОЛЯНА
„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“ – ОТЛИВ НА СИМПАТИЗАНТИ
ДПС - ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ЗАЩИТАВАНИ ПОЗИЦИИ
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ – „НЕ” НА ВСИЧКО, СВЪРЗАНО С ЕС И НАТО
БСП – ДЕБАТЪТ ЗА ЛЯВОТО Е СЛОЖЕН НА МАСАТА
ДБ – БЕЗ ИЗГЛЕДИ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ДОЛНАТА СКАЛА НА СОЦИОЛОГИЧЕСКАТА КАРТА
„БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ - В ОЧАКВАНЕ НА ТРЕТИЯ МАНДАТ

IV. ИКОНОМИКА
НЕОБИКНОВЕНА ИКОНОМИКА В ЕДИН ВСЕ ПО-ХАОТИЧЕН СВЯТ
ЕВРОТО – ЩЕ ГО ПРИЕМЕМ, НЯМА ДА ГО ПРИЕМЕМ...
ПАРИТЕ ПО ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ - „MONEY FOR SOMETHING”
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТАВАНИ НА ЦЕНИТЕ НА ГАЗА
„ПОДАРЪЦИ (ЩЕ) ИМА ЗА ВСИЧКИ ОТ СЪРЦЕ“
ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, ИЗПРАЩАМЕ ЕДНА ДОБРА ИКОНОМИЧЕСКА ГОДИНА
ОЧАКВАНИЯТА ЗА 2023 ГОДИНА

V. МЕЖДУНАРОДНА ДИНАМИКА
ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ КОМБИНАЦИИ НА ЕРДОГАН ПРЕДИ ЮНСКИТЕ ИЗБОРИ 2023
„НЕОЧАКВАНАТА“ ВИЗИТА НА МЕДВЕДЕВ В ПЕКИН
ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА 2022 ГОДИНА

VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ГЪРЦИЯ – С МИСИЯ В ПРЕДСТОЯЩ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РАЗЛОМ В СРЕДИЗЕМНО МОРЕ
КОСОВО – НАПРЕЖЕНИЕТО НЕ СТИХВА
АЛБАНИЯ – ГРЪЦКО ВЛИЯНИЕ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ

Пълният 90-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати. За контакти и абонамент - 0878 852 713

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук