Андрей Миронов: За да паднеш от коня, първо трябва да се качиш на него
Актьорът с главна буква, който се ражда и умира на сцената, щеше да празнува юбилей
За родените под знака на Риби казват, че не само другите трудно ги разбират, ами и самите те не винаги са наясно със себе си. Дали това важи за един от най-обаятелните актьори на 20 век Андрей Миронов? Вероятно е тъкмо така.
Синеокият блян на жените, джентълменът на руското кино, гениалният актьор има душа, изтъкана от противоречия. В дълбините й крие своите страхове, фобии и комплекси. Това, което е безспорно обаче, е неговият невероятен талант. Появи ли се на сцената или на екрана, всички знаят, че няма да им е скучно.
И досега гледаме с удоволствие “Диамантената ръка”, “Дванайсетте стола”, “Старци - разбойници”, “Пази се от автомобил”, “Невероятните приключения на италианци в Русия” и се възхищаваме на този чипонос талант, който умее да се превъплъщава в обаятелни злодеи, велики измамници и самоотвержени тайни разведчици. А песента му “Остров невезения” от филма “Диамантената ръка” е абсолютен хит и днес. Екранът сякаш е създаден за него, камерата го обича, лентите са неувяхващи.
Напук на хронологията, ще започна от края към началото
Любопитно е, че няколко седмици преди смъртта на Андрей Миронов внезапно умира неговият близък приятел, невероятният Анатолий Папанов. На гроба му Миронов повтаря, сякаш омагьосан, че вече не иска да играе сам и иска Папанов да го вземе със себе си. Дали пък не предизвиква съдбата?
Бяха добри приятели с Юрий Никулин
Самият той със сериозни здравословни проблеми, преди турнето в Рига, което скоро му предстои, актьорът се консултира с един от най-добрите неврохирурзи на тогавашния СССР относно влошаването на състоянието му. Професор Коновалов открива аневризма в мозъка, която спешно трябва да бъде оперирана, в противен случай актьорът може да умре всеки момент. Здравето му се влошава от интензивния живот, но той не позволява това да му проличи. Дори обича да казва: “За да паднеш от коня, трябва да се качиш на него”.
Повече от смъртта Миронов се страхува да не остане дори за миг без любимия си театър, затова решава да лети до Рига - и решението му е фатално
На 14 август 1987 г., на сцената на Рижката опера, Миронов играе главната роля в пиесата “Луд ден или Бракът на Фигаро”. Той не успява да стигне до финалната сцена и да изрече последния монолог. Колегата му Александър Ширвинд едва успява да го спаси от падането пред очите на публиката. Неподражаемият актьор умира само на 46. Смъртта му сякаш е режисирана от някой отгоре. В злополучния ден по някаква невероятна случайност двете му вече бивши съпруги, осиновената му и собствената му дъщеря са в Рига. Тялото на Андрей Миронов е транспортирано в Москва. Според очевидци във всеки град или село, покрай които минавала колата с ковчега, хората излизали навън и хвърляли свежи цветя.
На 20 август 1987 г. е погребението на Андрей Миронов на най-известното - Ваганковското гробище в Москва. За жалост, колегите му от Театъра на сатирата не могат да се сбогуват с Миронов, тъй като им е забранено да прекъснат турнето си. Андрей Александрович е погребан в костюм на Фигаро.
Всъщност поводът за този текст е началото, а не тъжният край. Ако не беше напуснал този свят така рано, сега Андрей Миронов щеше да е юбиляр и да навърши 80 години. Въпреки че е роден на 7 март, родителите му го записват на 8-и. Сякаш искали да кажат, че очарователният им син ще бъде истински подарък за всички жени. Неслучайно той става любимец на представителките на
нежния пол, техният синеок блян, джентълменът на руското кино
Андрей се ражда няколко месеца преди избухването на Втората световна война. Тъй като театърът, в който работят родителите му, е евакуиран в Ташкент, именно там бъдещата звезда прекарва ранното си детство. И понеже баща му Александър Менакер е евреин по националност, а “чистките” започват в СССР, актьорът носи фамилията на майка си - Миронов.
От седми клас Андрей участва в училищни продукции.
В гимназията се записва в театрално студио към Централния детски театър. Родителите обаче не искат синът им да стане актьор. Миронов си спомня: “Аз... скрих от родителите си пагубната си страст към театъра: страхувах се от присъдата им, произнесена от непостижима за мен професионална висота. Трябваше да докажа на тях и на себе си, а и на целия свят, че мога да направя нещо. Но откакто се помня, мечтаех за театъра, дишах, просто бях обсебен от него”.
През 1958 г. Андрей Миронов завършва гимназия. Майка му иска той да учи за дипломат, но бъдещият актьор подава документи в театралното училище “Щукин” - тайно от родителите си,
докато те са на турне
С Александра Яковлева в "Човекът от булеварда на капуцините"
Така започва пътят му към театъра и киното, за да стигне до “Невероятните приключения на италианците в Русия” - дебютът на Миронов в международното кино. Филмът печели любовта както на публиката, така и на филмовите критици най-много благодарение на неподражаемия талант на Андрей Миронов. За изненада на колегите си от Италия, актьорът изпълнява всички каскади сам, без да се щади, което не може да не предизвика възхищение. Сигурно си спомняте ролята му на Андрей Василиев - полицейски майор под прикритие, който помага на италианците да намерят съкровището на починал емигрант. След излизането на този филм Андрей Миронов става заслужил артист на РСФСР.
Какво още не знаем за него? Маниакален чистофайник, той сменя поне по 3 ризи на ден, завладян от всичко, което е вносно и което е ретро. Чрез приятелства в посолствата в Москва успява да се облича само със западни дрехи по последна мода, колекционира всички новоизлезли музикални албуми отвъд “Желязната завеса”, успява да се уреди в различни делегации, за да види Париж и да гастролира в САЩ. Но това не е нездрав кариеризъм - зад външния успех Андрей Миронов крие своята ранимост и страховете си от животни, от височини, от високи скорости
И ги преодолява само... пред камерата. Раздава се на пълни обороти, живее на още по-пълни. Сякаш знае, че земният му път няма да е дълъг. Неустоим бонвиван, обаятелен, леко високомерен, което му отива, той привлича все повече почитатели. Оприличават начина му на живот с портрета на Дориан Грей - “импозантен и недокоснат от времето пред хората, но изтерзана развалина отвътре”. Не се щади, раздава се, шества по червения килим на своята слава. До последната сцена - на театралния подиум и в живота, когато просто пада в края на спектакъла, като истински актьор, какъвто остава в паметта на поколенията. Един Робинзон, обграден отвсякъде от възхищението на своята публика върху самотния остров на своя талант.
Щрихи към портрета
Андрей Миронов е роден в семейството на актьори през 1941 г. в Москва. Родителите му Александър Менакер и Мария Миронова работят в Московския театър за естрада и миниатюри. Представят се като дует “Миронова и Менакер” с хумористични и музикални номера. Влюбват се, когато и двамата са в брачни отношения с други хора. След началото на романа им обаче Александър и Мария веднага се развеждат и официално създават ново семейство.
В студентските си години Миронов се влюбва в актрисата Татяна Егорова, предлага й брак, но сватбата е отменена, тъй като баща му умира по това време. По-късно все пак се женят, но бракът им продължава кратко. Втората съпруга на Андрей е красавицата Екатерина Градова, позната на зрителите с ролята си на радистката Кет в култовия сериал “Седемнайсет мига от пролетта”. Двамата имат момиченце, но и техният брак не просъществува дълго, тъй като Миронов й изневерява с актриса от Сатиричния театър. Следват няколко негови романа, но не и дълготрайна връзка. Едно от безразсъдните му влюбвания е в известната актриса Наталия Фатеева, но тя не приема ухажването му, защото е по-стара от него и смята, че за младия артист е просто още едно хоби.
В студентските си години Миронов се влюбва в актрисата Татяна Егорова, предлага й брак, но сватбата е отменена, тъй като баща му умира по това време. По-късно все пак се женят, но бракът им продължава кратко. Втората съпруга на Андрей е красавицата Екатерина Градова, позната на зрителите с ролята си на радистката Кет в култовия сериал “Седемнайсет мига от пролетта”. Двамата имат момиченце, но и техният брак не просъществува дълго, тъй като Миронов й изневерява с актриса от Сатиричния театър. Следват няколко негови романа, но не и дълготрайна връзка. Едно от безразсъдните му влюбвания е в известната актриса Наталия Фатеева, но тя не приема ухажването му, защото е по-стара от него и смята, че за младия артист е просто още едно хоби.
Виктория ИВАЙЛОВА