Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет проведе срамно заседание, на което изслуша един почти самозабравил се съдия от Съюза на съдиите в България (ССБ), с което ясно се видя – защо в България няма правосъдие и няма справедливост.
Става въпрос за изслушването по жалейка на съдия Мирослав Петров от Софийски районен съд, в която той се оплаква, че е бил проверяван от прокуратурата по сигнал на сдружение „Ангели на пътя“, заради това, че скандално отказа да отнеме автомобила на публициста Ивайло „Нойзи“ Цветков, заловен да шофира след употреба на алкохол.
Във вторник един час съдията Мирослав Петров се жалеше, че бил проверяван и непрестанно упрекваше прокуратурата, че е действала по анонимен сигнал на родители на деца, убити от дрогирани и пияни шофьори.
Петров се аргументира, че не приложил Наказателния кодекс и не конфискувал колата на „Нойзи“, защото намирал разпоредбата за противоконституционна. Магистратът многократно се позоваваше, че приложил пряко Конституцията и практика на Европейския съд за правата на човека, с което даде да се разбере, че за него българските закони не важат.
Петров си позволи и на няколко пъти да внуши, че сигналът срещу него в прокуратурата бил анонимен, но минути по-късно бе опроверган от представителите на „Ангели на пътя“, които потвърдиха, че са сезирали прокуратурата по електронен път и са застанали с имената си.
Направиха го след многократни запитвания на Атанаска Дишева, член на Съдийска колегия, обслужваща интересите на олигархичния кръг „Капитал“ във ВСС.
Бездушните опити на Дишева да изкара съдията Петров жертва на прокуратурата, преминаха всякакви граници, защото тя не коментира думите на близките на убити на пътя деца, а единствено се интересуваше – дали са подписали подадения по електронен път сигнал, с който са поискали проверка на Петров.
Съдията от своя страна демонстрира поведение, което не подхожда на магистрат. След като се ожали от двама държавни обвинители, Мирослав Петров предпочете да се изключи от заседанието на Съдийска колегия, за да не става пряк свидетел на коментарите на трите майки и един баща от сдружение „Ангели на пътя“.
Поведението на Петров изобщо не е изненадващо, с оглед на това, че той се оказва активист на финансирания от десетилетия от мрежата на Джордж Сорос – Съюз на съдиите в България.
Така Петров пропусна да чуе думите на бащата на Филип, убит на пешеходна пътека от пиян шофьор на ул. „Гурко“ в столицата, че „ако законите не им харесват, съдиите, които не желаят да ги прилагат, могат да напуснат съдебната система и да се кандидатират за депутати, за да променят разпоредбата“.
Друга от майките от „Ангели на пътя“ поясни на въпросите на Дишева, че те „не работят“, а отделят от собственото си време, от съня си, за да направят българските пътища по-сигурни, за да не се стига до това утре децата на съдии и членове на ВСС, да не се окажат жертви на поредните дрогирани или пияни шофьори.
"За нас времето няма значение, ние сме загубили нашите деца, нямаме нищо против нито един конкретен съдия, ще продължим тази борба, за да няма други като нас“, обясниха пред членовете на Съдийската колегия на ВСС от „Ангели на пътя“.
Заседанието на Съдийска колегия не взе решение по жалейката на съдията от ССБ, за да събира купища материали, които ще анализира и произнася на 18 февруари.
Заседанието обаче ясно показа, че в България, ако искаме истинско правосъдие и справедливост, то е крайно време, съдиите, които искат да се занимават с политика, да напуснат правосъдната система и да станат партийни членове, а тези, за които правата на престъпника са над тези на жертвите и техните близки, може да се пробват и като адвокати.
Докато обаче има съдии в съдебната система, свързани с мрежата на Джордж Сорос, в България истинско върховенство на закона няма да има. За това, че в съдебната система проблемни са съдиите, а не прокурорите и следователите, говори само преди дни и Константин Пенчев, бивш конституционен съдия и бивш председател на ВАС.
Казаното от Пенчев пред БНР, очевидно не срещна одобрение в соросоидните среди у нас, поради, което думите му не бяха отразени от поръчковите сайтове, функциониращи, благодарение на грантовете от мизантропа Сорос.
