Лятна почивка по Южното Черноморие остави горчив спомен у българка, живееща извън страната от три десетилетия. Маргарита Димитрова, цитирана от Флагман, разказва, че се е завърнала в родината с надеждата да завари курорти, развиващи се в темпото на съвременния европейски туризъм.
Едно от предлаганите на морския курорт забавления събудило у нея усещане за гняв, срам и объркване.
Става въпрос за файтоните с коне, возещи туристи в разгара на летния зной. Возенето струва 20 евро и продължава около 15 минути. Зад това кратко удоволствие за отдъхващите стоят часове тежък труд за животните върху нагорещения асфалт, сред автомобилния шум и непрестанния поток от хора.
Маргарита определя тази картина като унизителна за курорти, които се представят като европейски дестинации и се стремят да привличат платежоспособни чуждестранни гости. По нейните думи подобна атракция не пресъздава романтиката на отминали епохи, а по-скоро разкрива моралното изоставане на туристическата среда.
Г-жа Димитрова смята, че за пътешественици, свикнали да сравняват различни дестинации по света, тази атракция вече изглежда като остарял и лишен от естетика анахронизъм.
Тя уточнява, че възражението ѝ не е насочено срещу старинния файтон като символ. Проблемът, според нея, се появява там, където традицията се превръща в неконтролиран бизнес, а живото животно става просто средство за чужда печалба.
Конят не може сам да реши дали да остане на сянка, дали да спре, когато е изтощен, или дали да избегне най-горещите часове от денонощието. Отговорността, посочва тя, е на собствениците, на контролните институции и на местната власт, която допуска тази дейност по обществените алеи.
Случаят не е единичен. През минали летни сезони граждани вече са алармирали за недохранени коне, видими травми, претоварване и лошо отнасяне с животните, впрегнати във файтони. През 2025 г. Флагман.бг публикува свидетелство на очевидец за кон, който паднал на пътя, след като бил оставен сам да тегли карета с осем пътници.
Проблемът има и своя страна, свързана с безопасността на туристите - в морските курорти през годините са фиксирани различни инциденти с файтони. В Созопол, например, млада жена е пострадала, след като файтонджия изгубил контрол върху каретата си и тя се отклонила върху подиума на заведение.
Липсата на строг контрол поставя в опасност не само животните, но и пешеходците, посетителите на крайбрежните обекти и останалите участници в движението.
Проверка, направена от нас, показва, че в различни европейски градове съществуват алтернативни модели за справяне с този проблем. В Брюксел, например, историческият център вече се обхожда с електрически ретро карети - те пазят романтичния дух на старинната атракция, но без да се налага животни да теглят тежки впрягове сред натоварения градски трафик.
Виена пък е запазила класическите си файтони, но ги е поставила под строги правила за работа. При температури от 35 градуса нагоре туристическите обиколки се спират автоматично, а всяко животно има право да работи най-много 18 дни месечно.
Общинските ветеринарни служби редовно следят храненето на конете, дишането и кръвообращението им, състоянието на крайниците и копитата, както и цялостната им годност за работа. При установен проблем животното незабавно се изважда от експлоатация.
Виенският и брюкселският опит доказват, че туризмът, традициите и хуманното отношение към животните могат да съществуват заедно. Атракцията остава част от градската среда само там, където има ясни правила, постоянен контрол и реални санкции при нарушения. При липсата на тези условия романтичният образ на каретата бързо изчезва, а на негово място остава животно, превърнато единствено в средство за печалба.
Маргарита Димитрова посочва, че такива гледки нанасят сериозна вреда на репутацията на българските курорти. Чуждестранните туристи неизбежно съпоставят видяното с местата, които вече са посещавали. Те лесно забелязват разликата между съхранена традиция – както е във Виена, където файтоните са част от очарованието на града – и практика, при която експлоатацията прави туристическата услуга морално остарял вид развлечение.
Рекламите за луксозни хотели, модерна инфраструктура и европейско обслужване губят смисъла си, когато по същата алея кон часове наред тегли тежка карета под жаркото слънце. Кратката 20-евровата обиколка носи добър доход на търговците. Истинската цена за курорта обаче се оказва много по-висока, ако туристът си тръгне с усещането, че страданието на животните тук се приема с безразличие — смята г-жа Димитрова.
По нейните думи изборът стои между това дейността да продължи без всякакъв контрол или да бъдат въведени правила, съответстващи на облика на съвременна туристическа държава.
