Най-голяма концентрация на столетници в България се наблюдава в Родопите и в района на Благоевград. Това показват резултатите от проучване на феномена дълголетие в рамките на проекта „Сини зони в България“ на културния антрополог д-р Росен Гацин, пише "Труд".
Според изследователя планинският релеф може да има значение за физическото състояние на хората. Ежедневното придвижване по наклонен терен създава условия за постоянна естествена физическа активност, която според него е един от факторите, заслужаващи внимание при изследването на дълголетието.
„Докато изследвах феномена на дълголетието, си зададох въпроса къде да търся столетниците. Така се роди идеята да картографирам районите с най-много столетници и дълголетници и да създам българска карта на дълголетието“, заяви Гацин.
Амбицията му е изследването да не се ограничава само до съвременните данни, а да проследи тенденциите приблизително два века назад.
„Моята идея е проучването да обхване около два века назад. Това е възможно, защото след Освобождението съществуват архиви“, обясни културният антрополог.
Гацин обръща внимание и на историческите представи за необичайно високото дълголетие в България. В началото на XX век в българската преса се появяват публикации, според които страната ни е заемала първо място в Европа по брой на хората, достигнали 100-годишна възраст.
Според учения подобни твърдения не са били подкрепени с достатъчно надеждни доказателства.
„Това не е вярно, но тогава се твърди, че у нас има над 3000 столетници. По-късно тази цифра дори нараства до 4000, без да има реални доказателства“, посочи той.
Въпреки съмнителните исторически оценки за конкретния им брой, изследователят подчертава, че наличните сведения все пак показват значително присъствие на хора, достигнали напреднала възраст в България през този период.
„В началото на XX век у нас наистина е имало много висока концентрация на дълголетници“, подчерта Гацин.
Проектът „Сини зони в България“ цели именно да очертае географското разпределение на дълголетието в страната и чрез архивни източници да проследи как то се е променяло през различните исторически периоди. Сред районите, които на този етап изпъкват в проучването, са Родопите и Благоевградско, където е установена най-силна концентрация на столетници.
